Sevi: Битките никога не свършват!

Само за шест години група Sevi може да се похвали със завидна история – два албума, няколко сингъла, акустично издание и дори собствена книга! Всичко това никак не е случайно – групата се превърна в един от най-качествените, свежи и харесвани български състави не само тук, но и по целия свят. Затова едва ли е изненада за някого, че новият им албум The Battle Never Ends, чиято промоция е днес в София, отново е на високо ниво. Изданието предлага атрактивен артуърк и приятни, разчупени и пленяващи парчета. Sevi изглежда вече добре познават себе си и умеят добре да карат музиката си да работи за самите тях. Повече за новия им албум, както и за всичко по-интересно, случващо се около тях ще намерите в тези редове:

Привет, хора. Как върви промоцията на диска, вече минаха няколко дати в България? Как приемат хората записа?

Здравей! Благодарим ти за милите думи. Турнето ни стартира преди повече от месец – на 8 април и премина през Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе, Бургас и Велинград. Но това е само началото… Тепърва ни предстоят концерти в София, Габрово, Казанлък, Севлиево, а после продължаваме с дати в Гърция, Италия, Швейцария и Румъния. Очакваме до края на септември потвърждение и на още доста места във и извън страната. Досега албума се радва на голям успех. Всеки ден получаваме писма и коментари от феновете, които го закупиха на предварителна продажба. Имахме заявки и от САЩ, Япония, Холандия, Германия и др.

За мен The Battle Never Ends е почти концептуален диск, в който разказвате за вътрешните битки, които всеки от нас води сам със себе си. Така ли е?

Да, правилно си успял да уловиш посланието на албума. Това са единадесет битки, в различни аспекти на живота ни, които сме сигурни, че всички хора преживяват и водят ежедневно. Всъщност битките никога не свършват! Ние тук говорим само за една малка част от тях, но те са хиляди.

Разкажете ни повече за самия диск, как ви хрумна идеята за него изобщо и как бе създаден той? Какво е да работиш с имена като Marco Barusso (Lacuna Coil) и Beau Hill (Europe)?

Идеята за този албум се зароди още в далечната 2012 г. Оттогава насам извървяхме доста дълъг път и имахме няколко смени в състава. Това забави излизането на албума, но важното е, че вече го държим в ръцете си. Определено не ни беше лесно да се справим с финансирането на проекта, а в студиото влязохме още през септември миналата година. Много хора ни помогнаха, за да може диска да изглежда и звучи така и ние сме им много благодарни. Иначе с имена като Marco и Beau се работи лесно и приятно, тъй като това са изключителни професионалисти. Те цял живот се занимават с музика и това си личи. С Marco се срещнахме миналата година в Италия, по време на турнето ни. Представихме му проекта и той сам прояви интерес и поиска да стане част от него. Beau пък сам ни потърси, беше чул сингъла ни On My Own и каза, че е много впечатлен от работата ни и поиска да работим заедно.

Парчетата в него са по-тежки от тези в дебюта Ви. Търсен ли бе този ефект или просто така се получи?

По-тежкият звук, предполагам, е резултат от собственото ни развитие през годините. Не бихме казали, че е планирана стъпка. Ние винаги държим да правим музиката си такава, каквато я усещаме и да бъдем максимално искрени към феновете си. Разбира се в албума сме намерили място и за по-леки и мелодични парчета, които пък го правят контрастен и разнообразен.

Как стигнахте до китариста Luca Princiotta от Doro Pesch, който участва в осмото парче от албума – „Destiny“?

Още когато създадохме демото на Destiny се свързахме с Luca и му предложихме проекта. Познавайки работата му с Doro, както и неговия солов проект, бяхме сигурни, че това е подходящия човек за това парче. Бяхме много щастливи, когато се съгласи да вземе участие. В последствие, когато му пратихме финалния запис, той самия остана много доволен от резултата.

А как решихте Петър Братанов (KORA) и Иво Пешев (Vulgar Bulgar) също да гостуват в записа?

С Петър Братанов се познаваме и работим заедно повече от десет години. Той е взимал участие в не един от нашите проекти, както и в някои от парчетата в първия ни албум. Много си пасваме като усещане за музиката и аранжиментите, а това улеснява процесите на аранжиране и запис и винаги се получава добре. Иво е нова фигура в историята ни. Той се появи в най – подходящия момент, когато имахме нужда от различен подход за едно от парчетата. Беше много приятно да се работи с него, той е изключителен музикант и човек.

В този ред на мисли, продължавате ли да търсите сериозен втори китарист?

Абсолютно! Даже вече имаме няколко човека, с които ще посвирим скоро и искрено се надяваме да успеем да открием нашия нов китарист сред тях.

Песните отново са 11, съвпадение ли е това?

Интересно е, че си го забелязал. Не, далеч не е съвпадение. Това число, започна да  ни преследва от самото начало и ние в един момент просто избрахме да му се подчиним. Историята с числото 11 започва още от моята рождена дата – 11 ноември. През целия ми живот съм живяла в 11-ти апартамент, промото на сингъла ни Limited edition също беше на 11.11.2011… в един момент станаха твърде много съвпаденията и решихме че това число може да стане нещо емблематично за нещата, които правим. То така или инaче си ни преследва навсякъде. Феновете също се забавляват и очакват ‘поредното единадесет’.

Добрият артуърк на диска е дело на Creative Studio ‘For The People’. Каква е историята там, как избрахте тях за обложката и оформлението?

Това са едни изключително талантливи момчета, с които също се познаваме отдавна. Те имат интересен и различен поглед към нещата и това което ни предложиха за обложката ни грабна веднага. Не сме имали никакви колебания. С тях сме работили и преди по други интересни неща, като луксозния календар за четвъртата ни годишнина например, които беше в лимитиран тираж и малко хора могат да се похвалят, че го имат.

Вярно ли е, че все още нямате лейбъл? Не започнаха ли да валят оферти след като вече сте обект на внимание от все повече чуждестранни медии и броят на феновете ви безспирно нараства?

Всъщност да, нямаме си все още лейбъл. Вече получихме няколко предложения от чуждестранни лейбъли, но засега нито един от тях не успя да привлече интереса ни. Това е важна крачка за всяка банда и смятаме, че трябва много внимателно да се подхожда към едно такова решение.

Как успяхте само за шест  години изобщо да не звучите като българска група? Сещате се – чист звук, без диалектика във вокалите и без балкански почерци? Това е нещо, от което наши групи с двадесет години стаж не могат да избягат…

О, благодарим за комплимента! Нямаме тайни или някакви формули за успех. Стремим се винаги да даваме максимума от себе си в това, което правим и сме господари на усещанията си. Неведнъж сме търпяли критика за решението си да правим парчетата на английски например, но това според нас е част от пътя. Ако искаш да отстояваш себе си и вижданията си, трябва да си готов да приемеш негодуванията и неудобрението на околните. Разбира се, това рано или късно ти се отплаща, стига да успееш да го дочакаш.

Интересно ми стана да видя Club Alfa Romeo като част от приятелите ви. Как точно ви помагат те?

Клубът на Alfa Romeo в България ни подкрепи в реализирането на печата на диска, за което им благодарим. Те винаги са подкрепяли българския рок. Напоследък все по-малко фирми, компании и организации подават ръка на рока. Явно не им се струва достатъчно комерсиален, знам ли. Надяваме се това да се промени, защото рок музиката има много фенове и заслужава по-силна подкрепа.

Доколкото знам Вие се справяте сами с почти всичко – от текстовете за пресата до пълната промоция на музиката си и мениджмънт на собствените си турнета. Как успявате, като същевременно масата от родни банди мрънкат от липса на пари и условия?

Със сигурност не е никак лесна задача. Може би донякъде бандите имат право да са недоволни, имайки предвид колко силна сцена и публика имаше преди години. За съжаление нещата се променят и то не в наша полза.  Има моменти, в които каузата да правиш изкуство в България ти се вижда обречена, но ние сме избрали да се фокусираме във възможните неща и в успеха, защото другото не води до никъде. Пътят на рок и метъл групите в днешно време не е никак лек, защото конкуренцията е огромна. Лейбълите и компаниите не са това, което бяха преди 15 или 20 години. И да – пари и условия наистина няма, особено в България. Всички искат да са завършени и продаващи артисти. Затова голяма част от „мръсната работа“ се пада на самите банди и изпълнители, които сами трябва да инвестират в себе си. И точно тук обикновено се къса нишката, защото не всеки е готов да се посвети до такава степен на такъв ангажимент. Повярвай ми, отнема повече време и енергия от колкото можеш да си представиш.

Рядко толкова млада банда издава книга. Как решихте да реализирате „Цената да бъдеш себе си“? И какъв тираж всъщност реализира тя?

Решението за книгата дойде спонтанно и донякъде бе продиктувано от темите, които засегнахме в горния въпрос. В един неформален разговор с журналиста Николай Христов, разказвайки за поредната порция натрупан горчив опит от бизнеса той подхвърли, че всичко това е за книга и че винаги е искал да напише такова четиво. Решихме, че имаме какво да разкажем за пътя на една млада банда от първо лице и е редно да вдигнем малко завесата и да покажем на хората всичко това, което се случва извън прожекторите. Мисля че в днешно време изобилието от телевизионни формати за лесен успех и подобни сапунени мехури замъгляват до някъде представата на младите изпълнители за естеството на музикалния бизнес. Ние също сме млада банда, но нашите индивидуални ‘търсения’ датират буквално от детството ни, както предполагам и на много наши колеги.Книгата представлява едно голямо интервю на хартия, в което разказваме нещата зад кулисите такива каквито са за нас, каквито ги усещаме сега в момента. „Цената да бъдеш себе си“ не е биография – тя е кратък отзвук от настоящето. Излезе в 1000 копия първоначален тираж и интересното е, че ни сближи още повече с феновете ни, които също намират себе си вътре по един или друг начин. Подобен тип битки се водят не само на музикалната сцена, а във всяка една друга професия.

Работите ли по нейното евентуално продължение и какво би имало в него?

Част втора ще има най-вероятно след една или две години. Ще продължим да разказваме истории от пътя на съвременния самопродуциращ се музикант, такива каквито ни се случват не само на нас.

Кое е най-ценното нещо, което научихте от многото големи имена, с които вече споделяхте една сцена?

Да запазим хъса и детския си ентусиазъм, да бъдем единни и да бъдем верни на себе си. Научихме, че нивото на което са те се постига с много талант и труд и посвещаване на работата. Винаги ще има кой да те подкрепя и кой да се опитва да те провали, затова по-здравословно е да се фокусираш в първия.

Дали свикнахте вече с вниманието, с което ви удостояват зад граница? Звучахте в ефира на няколко английски радиа, попаднахте на страниците на Metal Hammer Italia…

Радваме се, че музиката ни се признава и извън граница и се надяваме да достигнем до още повече фенове в чужбина.Много сме щастливи и горди от факта че от Metal Hammer Italia ни потърсиха сами. За албума ни ще излязат ревюта в Босна и Херцеговина, едно португалско списание, в списание за рок и метъл, което се разпространява в цяла Латинска Америка и съответно в Мetal Hammer Italia. Новият ни сингъл “Don’t Hesitate“ пък бе представен във френското радио Pulsar. Сега предстои и представяне на албума в същото радио.

Как се променихте самите вие като хора, пък и като музиканти, през последните 6 години?

Човек трудно може да се види отстрани, но опредено можем да кажем, че израснахме и станахме по-смели. Музиката ни също е по-различна. Натрупахме ценен опит , който ни дава стимул и увереност да продължаваме.

Какво очаква феновете на Sevi в по-дългосрочен план? Какво сте планирали да правите след края на промоцията на The Battle Never Ends?

Със сигурност още едно видео с песен от новия албум. Очакват ни много дати в страната и чужбина, и разбира се няма да липсват и неочаквани изненади в наш стил.