Pink или Brit, FLOYD покориха София
От близо половин година стана ясно, че британската сензация BRIT FLOYD, която по уникален начин пресъздава музиката на легендарните PINK FLOYD, идва у нас. И то не как да е, а с обновено шоу – скромно претендиращо да се доближава на милисекунда от гениалните творения на ветераните. Събитие, отбелязващо петдесет години от невероятната кариера на Гилмор, Уотърс, Мейсън и Райт.
6 ноември, зала „Арена Армеец“ – точни по английски музикантите приковават вниманието на пълната с меломани зала – в осем вечерта започна пътешествието ни във времето и пространството. Голямата сцена, на която се вихрят девет музиканти, е съпроводена с гигантско око – екран, което всички познаваме от P.U.L.S.E., светлинните ефекти са зашеметяващи, а началото на „Speak To Me“, преливащо в „Breathe“, не оставя и капка съмнение, че ще бъдем свидетели на нещо грандиозно. Космосът и Времето станаха едно цяло, когато прозвучаха първите акорди на „Time“ и разходката из творчеството на Floyd лудо ни завъртя. Damian Darlington и неговите колеги бяха подбрали едни от най-знаковите композиции, които обхванаха периода 1967 – 2015 година – звуковият калейдоскоп ни препращаше ту в ерата на „The Piper at the Gates of Dawn“, ту ни приковаваше с „Dark Side of the Moon“ и „Wish You Were Here“. След едночасовия тур музикантите най-накрая излязоха от своето вглъбяване и поздравиха родната публика, приканвайки ни към 20-минутен антракт. Обещанието им за още много Pink Floyd започна веднага след почивката – сцената все повече оживяваше – вокалните колаборации между Damian и басиста Ian Cattell, съпроводени от невероятния хор на трите бек дами, се преплиташе с клавирните магии на Rob Stringer. Окото, бълващо образи и идеи, визуализираше всяка една от песните. Втората част на шоуто ни поднесе изненади от „Meddle“, „A Saucerful of Secrets“, примесени с „The Endless River“.„Финалът“ бе положен от „The Final Cut“ от едноименния албум, но миг след това трибют групата се завърна с нов хъс, за да ни припомни прекрасната „The Comfortably Numb“. Близо двучасовото шоу изглежда наближаваше към своя край, когато тъмнината бе озвучена от „The Show Must Go On“ и лудото ни пътуване преля в театралната постановка на „The Wall“. За наше голямо съжаление не успяхме да чуем и видим цялото произведение, но актьорската игра на музикантите, визуалните ефекти и кристално чистия звук отново ни докоснаха до гениалността на Уотърс и сие. „Процесът“ завърши и ние, освободени и „Извън Стената“, бяхме съпричастени към фундаменталността на творчеството на Floyd и въпреки малкото и бледо червейче, което ни казва, че това не е точно оригинала, ни бе позволено да бъдем на едно събитие, което ще помним и търсим отново, минавайки през Космоса и Времето.
Благодарим на SME за безупречната организация и се надяваме в бъдеще да поканят пак тези чудесни музиканти.
ГАЛЕРИЯ
Сетлист
Part 1
Speak to Me
Breathe
On the Run
Time
Breathe (Reprise)
The Great Gig in the Sky
Shine On You Crazy Diamond (Parts I-V)
See Emily Play
The Happiest Days of Our Lives
Another Brick in the Wall Part 2
Keep Talking
On the Turning Away
Sheep
Part 2
One of These Days
Louder Than Words
Money
Set the Controls for the Heart of the Sun
Have a Cigar
Wish You Were Here
The Final Cut
Encore
Comfortably Numb
Encore 2
The Show Must Go On
In the Flesh
Run Like Hell
Waiting for the Worms
Stop
The Trial
Outside the Wall
-
#3 написан от The Piper (преди 8 години)
Съвсем не съм съгласен, сътвореното е недостижимо, но също така недостижимо е да го видиш на живо, а дори и да се случи чудо и Мейсън и Уотърс да се съберат на сцена – то повярвай ми – ще звучи по-лошо от това, което чухме миналата седмица ( дори със всичките подпълващи артисти, които видяхме на The Wall например).
Тази трибют банда е зациклила на творчеството на Флойд и го е изяла с кориците. -
- Коментари за тази публикация
Великолепен концерт и шоу. Надмина очакванията ми. На следващия ден си пуснах DVD на Pink Floyd и се уверих че това което са правили е недостижимо, дори 20 години по-късно.