XANDRIA – Sacrificium (2014)

Всички фенове на Xandria с нетърпение очакваме първия им албум с участието на Dianne van Giersbergen. Търпението определено си е заслужавало – Sacrificium, поне за мен, е върхът на творчеството на германците. Вярно, на тях силни албуми никак не им липсват. Три от шест (иде реч за Ravenheart, India и Neverworld’s End) биха могли да станат класика някой ден. Оп, грешка, те вече са класика. Sacrificium обаче им диша във врата. В него ‘нема лабаво’, както се казва.

Всяка една от шестте (!) вокалистки на симфоничната музикална формация е допринесла по някакъв начин за звученето на групата. Diane обаче се отличава с това, че пасва идеално на стила им. Школуваната певачка обогатява Sacrificium кристално ясно, но ненатрапчиво. Гласът ѝ отива на цялостната композиция и не я натоварва с нищо друго, освен с красота.

Като отявлен фен на Xandria ми е трудно, от една страна, да бъда обективна и да оценя подобаващо албума. От друга перспектива обаче вниманието, което съм им обърнала през годините ми помага да отлича новата продукция от старите. Липсата на Manuela Kraller е потвърждение на народната мъдрост, че „всяко зло – за добро“. Бандата сякаш живее нов живот – преродена епичност и освежени мелодии, мощни китари и силни хорови партии. От всичко това има по много.

Още в първата песен, едноименната Sacrificium, са покрити гореспоменатите опорни точки. От самото начало ми е пределно ясно, че от албума трябва да очаквам адски много и наистина – следващите песни не ме опровергават. Изслушах го около хиляда и един пъти в търсене на нещо слабо, но – ура!, нямаше такова. Nightfall, чийто клип очакваме скоро, е сравнително кратка в сравнение с останалите, но за сметка на това е наситена с… всичко. Хорове, оперни и неоперни вокали, сносни китарни партии и въобще, както се пее в съответната песен – „every day a new sensation„. Само да не стане „всяко чудо за три дни“.
Разбира се, не можем да минем без нещо малко пò така. Този път това е Dreamkeeper, лирическото отклонение в Sacrificium. То е последвано от връщане обратно в ритъма на тавата – Stardust. Песен, която ме заковава за стената с риф и ритъм. Скорост, мелдодия и текст се бият за това, кое от тях ще остави най-трайна следа в паметта ми, а аз просто не мога да си избера. Така е и с Little Red Relish – определено ще си я припявам доста дълго време. „No way to redeem“ и така нататък.
В началото тиха, а после прераснала в епична сюита, The Undiscovered Land е намигване към фолклорните елементи, така добре вписващи се в метъла изобщо. Те се появяват отново в Until the End и Temple of Hate само за да ми докажат, че експериментите на германците се увенчават с успех. Магическата първа минута на Come With Me изненадва с разгръщане в мелодия стил „назидателна“, а цигулките, излизащи от време на време на преден план, само правят творбата още по-епична. Всичко това завършва с могъщ финал, достоен за новогодишния концерт на Виенската филхармония. Връщане към миналото има – Our Neverworld е тъжна и тежка балада с впечатляващо китарно соло и още по-впечатляващи хорови щрихи. И докато Betrayer  с нетипичното си симфо откриване и характерното за speed-а продължение беше вратотрошачката в албума, то това определено е сърцеразбивачката. Втора такава се явява и Sweet Atonement, в която Dianne си служи с ниски тонове, при това повече от добре.

Хармонията между членовете в групата се е отразила и в песните от Sacrificium, правейки го един от най-силните и красиви албуми на Xandria досега.

10/10

  1. #1 написан от ddd (преди 5 години)

    Тук има preview-та дори и на бонус трака The watcher заедно и с инструменталите от другите песни. The watcher също цепи глави яко

    http://nz.7digital.com/artist/xandria/release/sacrificium-deluxe-version

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото