Пътуване към мистиката или просто една вечер с ENSLAVED

Това са единствените думи, с които мога да определя случилото се на 29.03.2013 г. в клуб Дюрер Керт, Будапеща!
Всичко започна в началото на март, когато трима ентусиасти решихме да посетим шоуто на Enslaved в Будапеща. Самото пътуване почти до края беше под съмнение, заради произлязлата пътна обстановка в Унгария, но всичко до уречения ден беше нормално. Така, в четвъртък сутрин се събудихме доста тръпнещи около пътуването, което ни предстоеше след около два часа, и доста суетно и припряно финализирахме  всичко необходимо за престоя ни. Съдбата, обаче, реши да си поиграе още с нас и след като пристигнахме на автогарата, служителката от фирмата превозвач ни уведоми, че автобусът няма да тръгне навреме. Леко изнервени, все пак успяхме да потеглим с „малко “ закъснение от два часа.
Будапеща ни посрещна доста мрачна и дъждовна, но визирайки събитието, заради което бяхме там , времето беше, така да се каже, подходящо. Тъй че доволни и щастливи от факта, че сме там, се отправихме към хотела след кратка почивка по пътя за известно количество местна бира.

Svoid

Първото нещо,  което  направихме на следващата сутрин, бе да намерим локацията на клуба. Дъждът ни съпътстваше по целия път, но най-важното бе, че тур бусът  е там, пред клуба, и на никого не му пукаше дали вали, или не. Денят мина обичайно – разходки из забележителностите на града и хапване.
След кратка почивка в хотела се отправихме към клуба. Първото нещо, което ни изненада – никой не ни спря на входа и за няколко минути успяхме да видим залата, в която концертът ще се състои. Тук идват и задължителните думи за клуба, просто защото той ни впечатли страшно много. От входа попадаш в голяма зала с бар и място за диджей, с врата към вътрешен двор, с лятна градина и сцена, мястото където се пушеше. Вдясно има стълби към голям коридор, който води до малка и голяма зала, като се оказа, че същата вечер и в малката има концерт . От лявата страна има сепарета в ретро стил и мебелите навяват усещането, че са взети от близкото бунище, но интериорът е доста красиво направен. Черешката беше, когато видяхме , че това нещо, което за нас е цял комплекс, има и медицински пункт. Липсваха опашките за бира и кенеф, с които сме свикнали тук. Невероятен клуб, с какъвто за съжаление в София няма да се сдобием никога. Разбира се, не омаловажавам столичните клубове, които за нашите стандарти са прекрасни.

Winterfylleth

Концертът започна с леко закъснение, като на сцената се изяви първа унгарската банда Svoid. Изключително посредствена и неграмотна банда, която беше уважена от около 20 души, като само 2-ма куфееха, които, както се избъзикахме, най-вероятно са комшийчетата, с които ритат футбол пред блока. Нормално за банда, която сама не е чула за себе си.

След кратка пауза и лек чек, от тотално невзрачни хора , между които имаше и едно човече с изключително велик мустак, забиха Winterfylleth. Този с мустаците се оказа барабанистът на групата, а  хорицата – самата банда. Убийствено стегнат сет. Нямаше позьорски цапотаници по лицата им, нямаше и килограми желязо по тях, и това радваше много. Публиката се раздвижи, залата се понапълни, прекрасна свирня от видимо доста грамотна банда. Единственото, което мога да добавя, е благодарност към Enslaved, че са избрали тази група да подгрява европейското им турне и, разбира се, се надявам Winterfylleth да зарадват родния блек фен в близко бъдеще.

Enslaved

Дойде време и за едни от титаните в историята на блек метъла – Enslaved. Встъпителна част и тотално избухване още с първата песен Riitiir. Магия и мистика – две чувства, които не секнаха до края на сета. Прекрасен контакт с публиката и раздаване на пълни обороти пред не повече от 300 човека. Това, което ми направи впечатление, е, че 75 процента от публиката просто седеше и гледаше, нямаше свинщини, бутане, ръгане и други от сорта, на които сме свикнали. Последвалите ги Ruun, The watcher, Ethica Odini, просто лееха божествени ноти в ушите ни, а професионализмът на групата и харизмата остават всички ни в безмълвно мълчание и надежда, че може би това никога няма да свърши. Някъде към средата на сета, Grutle ни изстреля към пировете на Валхала, след като подаде на жена ми бутилка бира. Това за нас  – мен, жена ми и приятелят ми Петър  – беше едно от най – големите признания, които някога сме получавали, колкото и тъпо да звучи. След  излятата магия, дойде и краят с Isa.  Край, който никой от нас не искаше да идва, но ние  знаехме, че музиката на Enslaved остава завинаги в сърцата ни. А успокоението е , че това няма да е последният техен концерт, който посещаваме.
След концерта бирите започнаха да се леят малко по-сериозно в очакване на музикантите. Winterfylleth се оказаха страхотни пичове, а непринудените разговори и дадените автографи оставиха още по-добро впечатление за тях. Enslaved се оказаха също много дружелюбна група, след като излизайки един по един, раздадоха автографи и поговориха с малкото чакащи ги фенове пред тур буса в студената дъждовна вечер.
Тръгнахме си от Унгария доволни и всеки с емоции от преживяното. Прибирайки се, разбрахме, че Enslaved са потвърдени за фестивала София Рокс, което породи чувства на радост в душите ни, че отново ще видим тази велика група, макар и да съм сигурен, че шоуто им тук няма да е и на 40% от това, което преживяхме.
Ето и сетлиста за статистиката:

ГАЛЕРИЯ