Несъответстваща на стандарта хирургическа стомана от 1985 г.

Годината е 1985-та – появява се черна звезда на все още рехавия небосклон на екстремната музика. Това е една група, която в по-нататъшното си съществуване няма да бъде подобна на никоя друга. Годината е 2013-та. Черната звезда е отново, на вече претрупания музикален небосклон, като пътеводител за стадото, затънало в клишета и цитати. Отдавна екстремната музика е стигнала всякакви крайности. Дълго време сме слушали технични дет и грайнд групи с осемструнни басове, прилагащи всякакви чалъми, за да блеснат сред останалите.

Новото, така дългоочаквано творение на CARCASS „Surgical Steel“ (Nuclear Blast, 2013) е една мегатонна музикална експлозия. Сякаш в този албум е генериран заряд от идеи, мелодии, рифове и най-вече хъс за изпълнение през всичките ония години на мълчание. Още с инструментала 1985 получавам  емоционално дежа-ву с двадесетгодишна давност и се връщам в момента на първото ми прослушване на феноменалния им албум Heartwork, разбил на пух и прах представите за тази група и този стил музика. Далеч съм от идеята да правя аналогии между двата албума, всеки може да слуша и да прави сам сравнения. Единственият паралел за мен е невероятната емоционална експресия и заряд в „Surgical Steel“, който ме впечатли първо през 1993г. в Heartwork. После на човек му остава време да обърне внимание на китарната техника и невероятно автентичните музикални идеи и решения. И ако Heartwork е правен в най-добрите години на групата, с нейния култов състав, то „Surgical Steel“ излиза след множество и различни перипетии  и с двама нови членове на борда. След първоначалните слухове за работа по нови записи, за които Michael Amott каза, че няма да участва , проблеми с продуцента, албумът вече е факт след няколко месеца. Неяснотите и откъслечната информация започнаха да добиват форма с появата на обложката и познатите ни инструменти на нея.

Започващ с встъпващия инструментал 1985, преминаващ към краткото и ударно Thrasher’s Abattoir, парче което веднага ни припомня  що е то CARCASS, кратко ударно и въвеждащо в Cadaver Pouch Conveyor System, което изобилства от разнообразни сола, смяна на ритъма. A Congealed Clot Of Blood отчасти напомня на звука в Heartwork, отчасти води още по-назад във времето към класики на групата от Necroticism – Descanting the Insalubrious (1991) и завършва с прекрасен, протяжен реприз с мелодично соло. The Master Butcher’s Apron започва ударно. В него и в останалите парчета от албума всички музикални понятия и класификации на екстремната музика са напълно преосмислени и поднесени по оригинален „каркаски“ начин. Да, тук има достатъчно грайнд и дет метъл елементи, но никъде няма да ги намерите в тяхната клиширана форма, правеща отделните групи чисто музикално неразличими една от друга. Мелодиката на солата далеч не причислява  групата към т.нар. „мелодичен дет метъл“. Именно за такива като встъпителните в Noncompliance to ASTM F 899-12 Standard сола става дума. Те лесно преминават в насечен ритъм с бластове, редуващ се с по-бавен и тежък  дет метъл, „припят“ с неповторимите вокали на Jeff Walker. The Granulating Dark Satanic Mills е сравнително по-бавно парче със запомнящи се сола и рифове, на моменти с лек при-звук на Swansong (1996г.). Unfit For Human Consumption подновява ритмиката, а началото ни припомня  Rot ‘n’ Roll. А специфичната хирургическа стомана 316 L Grade Surgical Steel е с Death ‘n’ Roll риф. Безмилостният „каркаски“ дет/грайнд ритъм и звук на Captive Bolt Pistol  ни отвежда до осем минутното, започващо с интро парче Mount Of Execution – брилянтен завършек на този брилянтен албум. „Surgical Steel“ е достойно завръщане на CARCASS.  Новото попълнение  в групата се справя чудесно с нелеката задача да възродиш една легенда.

ОЦЕНКА: 10/10