Монохром

В средата на концертната лудница, наречена ноември, изпъкна едно много важно събитие, по повод излизането на нещо много стойностно, много значимо. Много чакано. И толкова обичано. За това нещо не видях написана, нито чух казана някъде, от някого, една негативна дума, една. Това стойностното се казва „Монохром“, сътворено е от Melekh. И е значимо за цялата българска музикална сцена. Крачка напред е. Десет крачки дори, които можете да чуете тук.

Melekh

Закъснях доста за този концерт, може би с цели 4-5-6-7 години, закъснях толкова, че изпуснах последния концерт на Резервен План. Изпуснах всеки един техен концерт. И искам съвсем искрено да се извиня на момчетата от групата! Не зависеше от мен. Или зависеше, няма значение. Резервен План решиха да спрат дотук, навярно имат основателни причини да го правят. Лично за мен – при всяко разпадане на българска група, загиват поне по две от клетките на сърцето ми. Честно. Надявам се да продължат да правят това, което харесват и обичат независимо заедно или не.

Indignity

Закъснях и отидох малко преди да започнат Indignity. И видях една от най-красивите гледки в последните месеци – подлезът пред Mixtape 5 беше тъпкан с народ. Два концерта, в двете зали, на основополагащи групи. И стотици хора там, стотици. Средата на ноември е, четиринайсти, в година, в която се развиха неща в музикално отношение, които чакаме…винаги сме чакали. Indignity са на сцена и се отправям навътре, стигам до някъде, връщам се назад и за първи път в тази зала стоя наказана до вратата и не мога да си проправя път по-напред. Ебати кефа! Indignity превземат тела и души, Indignity бълват неподправен хардкор. Такъв, какъвто трябва да бъде, такъв, какъвто идва от Варна, какъвто го създадоха там. Неподправен и непреклонен цели 20 години.

И Melekh. За първи път гледам Melekh. Застанах си в ъгъла, без да правя опити този път да съм напред, така исках. Да наблюдавам хората, тъпканата зала. Цялата тази енергия, която е вътре. Исках да виждам вихъра от тела, вихъра от радост, от любов, емоциите. Толкова много пъти съм гледала Боро с Upyr, на път за концерта си мислех дали ще успея да се откъсна от впечатленията си. Не ми се наложи, то просто е различно, макар и еднакво в същността си. Пак си е звяр, но различен.

Melekh

Стоя на вратата, а зад мен, в коридора има още хора, тясно ни е. И пълно, изпълнено. Всички крещят, хвърлят се един върху друг. Аз седя подпряна на вратата, тихо си припявам текстовете…шептя си „Изпитвал ли си някога преди? Любов такава…“ и не искам да спира това, цялото. Искам ето така да е. Да ги има тези, които творят стойностно, да ги има и тези, които го ценят. Това беше най-добрият концерт на български групи, на който съм присъствала. И въобще един от най-добрите концерти напоследък. Беше и е значимо, просто го запомнете. Приемете го, обикнете го и то неизменно ще ви крепи. Ще ви крепи, когато не виждате защо да продължавате да правите музика или не смятате, че някой прави ценна такава по тези ширини. Запомнете го.

СНИМКИ:
Melekh
Indignity