Когато наистина думите са излишни

Да можеш да се изразиш без думи, да споделиш всичко, което желаеш само и единствено чрез музиката – в това се заключва магията на инструменталната музика. И след толкова много години на сцената, китарният виртуоз Joe Satriani доказа, почти научно, че все още умее да забърка успешно и да приложи тази магия. Музикалният магьосник създаде един изключителен пир за сетивата, поднесе го по подобаващ начин и определено остави още една следа завинаги след себе …

Joe Satriani пристигна за втори път в страната ни, за да поднесе на своите почитатели един невероятен концерт, част от турнето Shockwave Tour 2015. Поводът за него бе 15-тия студиен албум на музиканта – „Shockwave Supernova“, чиято поява съвпадна с деветия рожден ден на радио Z-rock. Събитието се проведе в зала 1 на НДК – съвсем логично за музикант от подобен мащаб. А и явно място, достатъчно да побере очевидно многобройните му почитатели – в уречения час залата бе вече доста пълна и, както се казва, напрежението от нетърпението „се усещаше във въздуха“. Но публиката трябваше да потърпи още малко, само колкото за една кратка „загрявка“. Която се оказа обаче един чудесен избор – на сцената се появи китаристът Dan Patlansky, който заедно със своите двама колеги, зад бас китарата и барабаните, направи кратко, но чудесно шоу. Музикантите ни потопиха в света на рока и блуса, показаха интересни похвати, импровизации и заигравки с инструментите. Patlansky, с южноафрикански произход (който нееднократно подчерта), освен като много талантлив китарист, се изяви и като чудесен вокалист. Той не пропусна да спомене и последния си издаден албум „Dear Silence Thieves“, който се появи през 2014 г. и който получи висока оценка в рок средите.

Последва недълга пауза, кратко пренареждане и суетене из сцената и най-сетне настъпи моментът. Моментът, в който във фокуса на прожекторите най-сетне попадна главният герой на вечерта. Появи се мълчаливо, с неизменните си тъмни очила, подхващайки веднага заглавната песен от новия си албум. И така, задъхано, една след друга, без пауза, ‘нареди’ няколко композиции. Представи се по най-удачния начин – без думи, без излишни обяснения и церемонии. А и те наистина не бяха нужни. Достатъчна бе китарата (или няколкото, които Joe постоянно сменяше) и страхотният бекграунд зад музиканта. Страхотен, защото изпълненията на Satriani се допълваха от Mike Keneally, който освен с китарата, по много умел начин боравеше и с клавирите; бас китариста Bryan Beller и безценния Marco Minnemann – зад барабаните, разбира се. Само споменаването на подобен състав е достатъчен за неприсъствалия да сглоби приблизително точна картина на случилото се в залата. Завъртяни сола, китарни надсвирвания, технически фигури, забързани и по-бавни темпове… и резултатът – музика, която те отнася нанякъде, кара те да мечтаеш и да се задвижиш несъзнателно в нейния ритъм (и дори на няколко пъти да съжалиш, че през цялото време, предвид особеностите на залата, трябва да си седнал). Картината се допълваше от ефектно осветление и големи екрани, които редуваха природни и космически пейзажи, фантастични анимации, а на моменти и снимки на самия Joe (и човек не би могъл да го упрекне за това :)).

Satriani представи композиции от последния си албум, но не пропусна да зарадва почитателите и със свои класически парчета, сред които „Crystal Planet“, „Always with Me, Always with You“, ‘Summer Song’, .. В сетът му все пак фигурираше една вокална песен – „Big Bad Moon“, която бе изпята от самия Satriani. На няколко пъти само музикантът се оттегли за кратка почивка, или по-скоро да предостави преден план на своите колеги. Забележително беше дръм солото на Marco Minnemann, който боравеше със своя инструмент с такава лекота и заигравка, че предизвика и искрен смях сред силно аплодиращата го публика. И отново Satriani, и отново красивата музика, изплъзваща се изпод пръстите му… и неусетно изминали близо два часа време. Разбира се, имаше го бисa, налице бяха силните аплодисменти и изправената на крака публика. Музикантите не скриха радостта си от приветствията и обещаха, че някой ден, може би, ще се завърнат пак.

И ние ще ги чакаме – да разкажат отново, без думи, своите истории.

Снимки от концерта – в галерията на METAL HANGAR 18 – тук и тук