Интервю с Thanos Grigoriou (PHASE)

Взехме едно интересно и обширно интервю с лидера на гръцката група няколко дни преди концерта им в София.

Здравейте, представете накратко групата, за тези, които не знаят за вас.
Здравейте, много благодаря на Metal Hangar 18 за подкрепата, за нас наистина е чест! Бих казал, че ние сме рок група посветена на правенето на красиви, откровени, артистични изяви и споделяне на всичко, с което разполагаме с тези, които се интересуват.

Смесвате рок, алтернатив, прогресив, електроника… какъв стил не бихте включили в творчеството си?
Мисля, че не бихме имали проблем да намесим каквото и да било, стига да го усещаме по точния начин, непринудено и непретенциозно. В момента наистина не мога да си представя някога да включим елементи от техно музиката.

Доста балкански групи често вмъкват фолклорни мотиви в песните си. Какво мислите за това и слушали ли сте някога български фолклор?
Да, слушал съм някои мотиви, които вие използвате и мога да кажа, че са доста… прогресив… хаха. Обичаме фолклорни елементи и даже ги използваме. Това е живата връзка с нашите корени. Изкуството е огледало на културата и успешното преплитане на традициите показва, че музикантите винаги са били отворени и са комуникирали наистина ефективно. Имам предвид общите елементи в музиката, или еднаквите инструменти и тяхното пътешествие по света – къде са се появили за пръв път и как са се развили с течение на времето. Невероятно е! Преди не е имало интернет, за разлика от сега, когато канадците могат да чуят и харесат музика от Близкия изток, без някой да пътува до там, да го усети в себе си и в ръцете си. Наистина не мога да изразя това, което чувствам или да обясня какво ми се върти в главата в момента. Но съм страшно очарован.

Идеята за прекрасната обложка на албума е твоя, а тя дава поле за много интерпретации и размисъл. Би ли разкрил твоята гледна точка за нея.
Мога да опитам, но изображението съдържа хиляди думи, както се казва. И не мога да намеря правилния ред, в който да изразя всичко, което е включено. Става дума за самотата и за това, че всеки  живее на негова отдалечена, изоставена планета. За желанието… емоционалните падения… кармата, която не е нищо друго, освен форма на нашия собствен характер, на това, което отразяваме и привличаме. И се отплаща с точността на часовников механизъм. Целият албум е реалистично пресъздаване на нашата социална реалност. Беше написан през тъмен период, за да разкрие тези наистина ужасни аспекти на модерния човек, а след това и да ги прогони. Моите текстове често са свързани с проблеми като липсата на комуникация и съпричастност, емоционалния интелект, истината, живота, връзките, аутизма, нарцисизма. В нашето общество има много истини табу и ние наистина изпитваме нужда да ги разкрием. И да се върнем към обложката – всеки път, когато се опитам да направя подобно “разшифроване”, хората казват: “Да, наистина бяхме смаяни от обложката, но не бихме могли да кажем всички тези неща”. И аз им отговарям: “Това са нещата, които всъщност ви удивляват, освен перфектния цвят, който избра Aris”. Всички имаме символи, запаметени вътре в нас, които са насадени от колективното подсъзнание. Като например животинските черти в басните на Езоп, които са същите и в Персийската версия. Както пауните са символ на гордост и показност, а лисицата на ум и хитрост. Змиите символизират импулсивност и инстинктивност и са отрицателен характер, защото не можем емоционално да се припознаем в тях. А ние, човешките същества, сме много чувствителни към визуалните стимули. Особено мъжете, може би заради лова и чифтосването. Затова маркетолозите ни продават сладолед, използвайки готини мацки в рекламите, но ги правят да изглеждат все едно са в менструация. Колкото сме по-необразовани, толкова по-арогантно ни управляват и по-лесно ни манипулират. И все пак изкуството е много силен инструмент, когато имаш да предложиш нещо красиво. И това кара хората да прогледнат.

В Гърция има доста сериозна екстремна сцена с групи като Rotting Christ, SepticFlesh, Suicidal Angels и други. Как стои положението с прогресив и рок сцената – по-трудно ли е да пробиеш?
Ние не се стараем да стигнем до върха. Но да, нашият път е стръмен и див в сравнение с този на екстремните метъл групи, защото нямаме ъндърграунд сцена. Нямаме голям пазар за записи или концерти. Няколко списания и рокаджиите смятат музиката ни за прекалено тежка, докато метълите – за прекалено лека. Голяма бъркотия е, за това вървим сами с още някои хора, които са готови да ни помагат по пътя. И някои от метъл медиите са много полезни, като вас например, за което сме адски благодарни.

Как започнахте и изобщо защо решихте да се занимавате с музика? Разкажете ни нещо интересно от ранните ви години?
Предполагам, че съм бил незаинтересовано дете и тийнейджър. И все пак любопитен за истината и за това как стават нещата. В гимназията мечтаех за успеха и приемането, на което се радваха рок идолите и мога да претендирам, че  по един дълъг и труден път научих истините за себе си, а след това и по-големите универсални истини, които се чувствам длъжен да внуша отново на обществото, склонно да ги забравя. Предполагам ще ви е интересно, че тогава исках да си купя бас и да стана като Стив Харис, който ми беше нещо като идол в онези времена. Баща ми ми купи първия инструмент, когато бях на 15, след като събрах малко от джобните си пари и се записах на няколко урока. Беше една китара Squier, която малко след това започна да събира прах под леглото ми.

В коя фаза е PHASE сега? Записвате ли нови песни и ще има ли скоро албум?
Да, в момента завършваме записите на албума “The Wait” и вече сме готови със следващото EP. Имаме много идеи, но ни трябва време да ги обработим и да ги запишем. Имаме и една страхотна малка работилница от приятели, които чрез нас споделят изкуството си и представят прекрасните си неща заедно с нас. Това е благословия. Вселената на Phase се разширява, а ние просто се наслаждаваме на пътуването.

В парчето Ibidem ви помага Duncan Patterson (Anathema, Antimatter), как се свързахте и лесно ли се работи с него?
Той е наистина страхотен човек, искрен и скромен. И мисля, че това е отговорът на целия въпрос. Надяваме се съвсем скоро да се видим на сцената. Пожелаваме голям успех на текущото му музикално начинание “Alternative 4” и има пълната ни подкрепа за него. Знаете, че той винаги подготвя наистина интересни неща.

С кой друг музикант или група бихте искали да работите в бъдеще?
Може би Tony Iommi, защото изглежда много земен човек и заради цялата красива музика, която е минала през него. Останалите от Zeppelin, Martin Gore… Мисля, че мога да направя доста дълъг списък.

Ако си представим, че в един ден в Атина има концерти на Pink Floyd, Depeche Mode и Anathema, ти на кой ще отидеш?
Знам, че хората ще ме осъдят за това (дори Marios, че не избирам Pink Floyd ), но бих казал Depeche Mode и се надявам да отида на някой от концертите от сегашното им турне. Наистина ги уважавам и им се възхищавам. Начинът, по който аранжират песните си ме разбива. Не ме разбирайте погрешно – харесвам много от нещата на Pink Floyd, но лично според мен са малко надценени и на моменти ми звучат претенциозно. Освен това всеки може да се отдаде на изкуствено предизвикани “трипове” и вътрешно да открие същите истини. Но за мен има значение какъв човек е артистът и какво прави в живота си, иначе се получава като с родителите – няма съгласуваност между думи и действия. А и текстовете на Depeche Mode са просто невероятни. Знам, че ще са в София през месец март (май – бел.ред.). Хора, не ги изпускайте.

А обичаш ли да ходиш на концерти и кой ти е любимия на който си бил?
Бил съм на много концерти, всички сме били. Останах много впечатлен от един концерт на DIO, когато бях тийнейджър. Като по-възрастен – концертът на Loreena McKennitt наистина беше спиращ дъха. Горчиво съжалявам, че пропуснах някои групи, на които много исках да отида – Nick Cave, Diamanda Gallas, Dead Can Dance и още няколко.

Признай честно – предозирал ли си с Alice In Chains?
Всички ни казват това, наистина всички. Предполагам, че просто имаме еднакви влияния. Другото нещо е, че всички от нас в миналото сме слушали много Psychotic Waltz, които наистина много са се влияели от Alice in Chains. Напоследък ги харесваме и наистина ги уважаваме като музикален колектив.

И следва логичният въпрос – кой и какво ви вдъхновява?
Когато става дума за музикално вдъхновение, нямаме нещо конкретно. Всичко, което сме слушали принудително като тийнейджъри и е издълбано в мозъците ни, смесено с всичко останало, което е минало през ушите ни от тогава. Но мисля, че се получава нещо много ефективно и красиво. Нямаме начертани рамки, но винаги си говорим помежду си “О, виж как David Bowie е направил това” или “Чухте ли каква продукция е постигнал Trent Reznor? Трябва да подходим по същия начин и за наша песен”. Вдъхновението идва отвсякъде. Ние сме тези свръхчувствителни същества, които отбелязват всичко и казват истината за него. Точно като малки деца.

Ще имате втори концерт в България (на 26.01 в рок-бар Адамс), какво очаквате в сравнение с първия?
Нямаме никакви очаквания нито от нас, нито от публиката. Със сигурност ще си прекараме страхотно и ще предложим прекрасно изживяване на всички, които ще посетят концерта, както и на нас самите. Мисля, че ще дойдат повече хора, но така или иначе ние винаги повече сме се интересували от качеството, а не от количеството на нашата публика. От сега със сигурност мога да кажа, че нашият сет ще докосне хората.

Предполагам сте опитали българската бира при гостуването си, коя е по-добра, гръцката или нашата? (за жените няма да ви питам, защото не е коректно ;-P)
Да, пробвахме доста неща, хаха. Предполагам, че този път ще карам наобратно и ще консумирам неща, за които вече имам някакво мнение.

Подозирам кой е най-често задаваният въпрос към вас. Но кой е този, на който винаги сте искали да отговорите, а никой не ви го задава?
Всъщност точно този ваш въпрос е най-якият, който са ми задавали някога.

Много се радвам за това интервю и последно, имате думата да привлечете феновете на концерта!
Първо искам да ви благодаря за това красиво интервю. А към останалите – наистина мисля, че трябва да минете през бар Адамс на 26ти януари, имаме наистина интересни и емоционални неща, които да споделим с вас. Няма да използвам уменията си, за да ви убеждавам като някой гаден търговец. Много ще се радваме да се видим там!

Phase

(снимки Facebook)