Има ли класиката срок на годност?

История и факти:
Годината е 1965. Започва излъчването на „Том и Джери“, Мохамед Али и Сони Листън си играят на тепиха, Ед Уайт се разхожда в космоса, а THE BEATLES откриват нова глава в историята на музиката, изнасяйки първия концерт на стадион.
1965 е повратна в музикално отношение не само заради британската четворка. През 1965 на Rudolf Schenker му скимва да създаде банда.

Статистика и цифри:
Петдесет и една години и осемнадесет студийни албума по-късно SCORPIONS са част от класическите банди, за които много малка част от рок и метъл феновете ще кажат, че не желаят да гледат на живо. В подкрепа на твърдението си изтъквам броя на посетилите зала „Арена Армеец“ снощи – въпреки че не мога да смятам кой знае колко добре, преброих поне 10 000 души, които се бяха събрали да отпразнуват съществуването на германската група.

Хора и концерти:
Още с пристигането си пред залата си дадох сметка за мащаба на събитието. Не заради нещо друго, просто дори и пътното платно беше задръстено от фенове – фенове, ходещи пеша, фенове в коли, купуващи си семки фенове, пиещи бира фенове, фенове, фенове, фенове. Преминаваме през обичайните проверки, преди да продължим към олтара.

Малко преди 20:30 започват да се стелят пушеци и да се роят фотографи – ясно, шоуто започва. Завесата пада.
„Going out with a bang„, почти буквално. И понеже на SCORPIONS не им стига само да развеят някакъв си флаг, решават да покажат симпатиите си спрямо тукашната публика, прожектирайки българския на видеостените зад себе си.
Да.
Ей такива жестове на внимание правят впечатление.

Държа да споделя, че по време на първите две-три песни ме заливаха всякакви мисли от рода на „Оле, какво правя тук?„, „Ами че аз ще умра от скука, на мен тази група отдавна не ми е в плейлистата!„. Само че SCORPIONS успяха да ме накарат да променя мнението си сравнително бързо и превключих на „Всъщност е доста яко, да, доволна съм, че присъствам“ (с различни форми на изказа, разбира се). Останах безвъзвратно убедена, че ще си тръгна с усмивка на лице, когато усетих – да, точно така, не видях, не чух, усетих – публиката да пее „Wind of Change“ със своите музикални герои. Това беше един от онези моменти, в чиято омара се потапяш (и от която трудно излизаш).

SCORPIONS предложиха за всекиго по нещо. Все пак това е група, която успява да събере три поколения фенове на своите шоута, както стана ясно снощи. Букетът от вече познати и тепърва утвърждаващи се като класики песни включваше „The Zoo„, „Blackout“ (разбира се!), редом с „We Built this House“ от миналогодишния им албум „Return to Forever„.
„Разнообразие“ е ключовата дума, описваща най-точно концерта. Тя би трябвало да се върти в главата на всеки изпълнител, комуто предстои да се изправи пред така многобройна аудитория – в това отношение германците определено са си научили урока. По дяволите, те вече могат да превърнат спомените си в лекции!
Klaus Meine не пропусна да се пошегува с опита на бандата и да ни разкаже колко несигурни са били времената, в които SCORPIONS малко по малко са катерили стълбицата на успеха. „Седемдесетте, не знаехме дали ще се приберем, не знаехме какво ни очаква…“ надали са очаквали да станат лицето на европейския хард рок.

Поведението на петимата музиканти по никакъв начин не загатна, че са динозаври в онзи негативен смисъл на думата. Mikkey Dee отново доказа, че барабанистите никога и при никакви обстоятелства не се изморяват, като демонстрира уменията си три метра над сцената.
Летящият холандец се оказа швед.
Животът ми е бил лъжа.
Но не само Mikkey показа класа. Направиха го и неуморните Matthias Jabs, Rudolf Schenker и Paweł Mąciwoda, за които сякаш няма невъзможни сола. А гласът на хер Майне явно е като уиски – колкото по-старо, толкова по-добре.
Нямаше как да минем без задължителните поздравления на български – в крайна сметка не се изтипосваш пред националния флаг току-така, трябва и на по-високо ниво да докажеш отдадеността си към почитателите, и в отговор на „Как сте, България?“ до един развълнувано ревнаха и не оставиха място за съмнение – България е добре в този момент.

Случки и заключения:
1. Колкото и „прощални турнета“ да направят SCORPIONS, пак няма да изглежда така, сякаш искат да се разделят със сцената. Съдейки по посещаемостта, и на феновете им не им се ще да си взимат довижданка със своите любимци.
2. Да се събудиш с усмивка на лицето след десет часа сън самò по себе си е удовлетворяващо, какво остава, когато се събудиш с усмивка на лицето след десет часа сън и спомена за хубав концерт.
3. Крайно време е да си измислим мерило за музикално щастие.

Очаквайте скоро снимките на Metal Hangar 18 в нашата галерия!