Einar Selvik и Ivar Bjørnson – „Hugsjá“

a0581784557_10Не съм привърженик на фолк влиянията в метъла, нито се задълбочавам в самата фолклорна музика – с едно изключение.Einar Selvik. След успеха на неговия страничен проект „Skuggsjá“, заедно с Ivar Bjørnson, който излезе 2016 по повод 200-годишнината от подписването на норвежката конституция, ние търпеливо изчаквахме за развръзката. Те ни представят един друг аспект на човешкото съзнание, в съчетание с нещо по-древно от паметта. „Hugsjá“ излезе официално на 20 април чрез Norse Music. Първоначалната ми реакция бе… леко разочарование, и естествено скептицизъм, защото летвата е твърде висока. Но изслушах албума поне дузина пъти, докато накрая не усетих това, което търсех. Но се случи!

Трудно е да се говори за естеството на нещо от такъв мащаб. Думата [Hugsjá] означава да възприемаш чрез съзнанието си и представя идеята, че то има потенциала да прозира отвъд, за разлика от останалите сетива. Винаги ме е възхитявала дълбочината, която тази музика придобива със всеки следващ път, когато я слушам. Става въпрос за първичен подход към звука, въз основата на който Einar Selvik изгражда цял нов свят от стария. Истина е, предшественикът на Hugsjá, категорично бе ориентиран към фолклора и културното наследство, и въплъщаваше именно онова, което е било погребано заедно с отдавна захвърлени традиции и вярвания. Красотата на втората част на този проект е различна, и много по – широкоспектърна. Не е толкова обвързана с миналото, колкото с представата за реалния свят, и нещата, които ни убягват от него. Защо? Отговорът е в музиката. Психологичният ефект е всяка мисъл, която ви спохожда, всеки образ, който изниква в съзнанието ви, докато слушате – те ви водят в една посока, и това е причината да съществува този проект, затова хората реагират толкова емоционално на изпълненията на живо. Просто е част от пътя, през която минавате като в транс, а после се връщате мисловно, за да анализирате, и за преживеете пак, но по-силно от предишния път. И нито WARDRUNA, нито „Skuggsjá“ омръзват. Те са начинът за всички нас попаднали в капана на повърхностното, далеч от природата и всичко, което ни е присъщо, да го направим.

Продукцията на албума е особена, макар че е практика за Wardruna да записват в големи открити пространства, в случая, близо до фьордите, в чийто клифове се разбиват с тътен вълните, или ромолящ поток в билото на обвит от сребърна мъгла връх. ( за да добиете представа, за записите на трилогията Runaljod са използвани дори дронове )Само че, нехарактерното са електронните нишки и прогресив елементите ( предвидимо, защото все пак е колаборация между Einar Selvik и Ivar Bjørnson, и все пак … не чак до такава степен). „Wilthur“ е втората композиция от албума, която превъртях първоначално, предполагам, защото слухът ми не е свикнал как да възприема нещо толкова странно и комплексно – там участва т.нар “bukkehorn”, вид рог, използван най-често самостоятелно в безмензурни компилации, както и дори средство за комуникация, класическа китара и перкусия. Съчетанието на толкова епохи, в една единствена песен е изпитание, както за твореца, така и за слушателя. Но мисля, че индикаторът, за успеха му е, че в момента, в който го пуснете, забравяте всичко останало и се концентрирате в звученето и ритъма. Дори да не ви допадат, просто ви измъкват от времето и пространството. Жалко, но Lindy Fay Hella не участва в записите, този път. Но за сметка на това участва цял хор, чиято сила се проявява постепенно и последователно, като набира още от третата песен „Ni Døtre av Hav„, до абсолютният зенит в „Um Heilage Fjell„. Толкова различни композиции биват свързани най-вече от динамиката, която се развива прогресивно по подобен начин във всяка от тях благодарение на китарите, но най-вече на барабаните. Има нещо изключително натуралистично в тяхното звучене. Те са мостът между вечността и настоящето, на моменти са съвсем близо до приложението си в екстремната музика, но после възвръщат органиката си, както (вероятно) са звучали, когато са били от животински кожи и изконна част от езически ритуали и песни. Поне това е асоциацията, която аз, и със сигурност повечето хора ги свързват. Любимата ми песен се оказа омагьосващата „Oska“ ( според мен това би трябвало да се превежда като гръм [åska], надявам се да не греша), защото виждам пира в небето – Asgårdsreia, грандиозният велик лов; прорязващите нагнетеното небе бели езици на светкавиците, цялата тази мощ затихваща с последните капки пролетен дъжд върху ароматната рохкава пръст. На бек вокали за пръв път е клавиристът на ЕNSLAVED – Håkon Vinje. Това е композиция с изцяло положителна атмосфера и точно това обичам при ENSLAVED и WARDRUNA. Колосални явления са показани от друга перспектива. Друг народен инструмент, който отново е използван е „kravik lyre“, който прилича на арфа, чиито нежни тонове дават ход на баладата за“ Fornjot„. Като човек, израснал в друга среда най- много ме впечатлява т.нар “bronslur“, духов прото- инструмент създаден през бронзовата епоха. Лесно разпознаваемият му басов звуков нюанс придава автентичност на композициите. Включени са и “taglharpa“ и “hardingfele“. Последно… „Nordvegen

Tracklist:

1.Hugsjá
2.WulthuR
3.Ni Døtre av Hav
4.Ni Mødre av Sol
5.Fornjot
6.Nattseglar
7.Nytt Land
8.Nordvegen
9.Utsyn
10.Oska
11.Um Heilage Fjell

Това не е метъл. Няма значение какво музикално направление е, защото е феноменално.Не го сравнявайте с нищо друго.

Оценка 10/10

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото