Alan Parsons

Проектът на Alan Parsons се радваше на голяма популярност в България през осемдесетте и деветдесетте, но Alan май не подозираше това преди първия си концерт в София. Действително, някои от съвместно написаните с починалия през 2009-та Eric Woolfson поп арт и софт рок хитове са точно толкова известни тук, колкото тези на всенародните любимци Toto или Foreigner, затова и не е изненадващо, че в събота вечер зала 1 на НДК е препълнена.

Концертният бенд на Parsons е очаквано стабилен, а след леко резервираното начало мътнеещият звук се избистря. Ритъм секцията е безупречна, а соло вокалите се поделят между шефа и още трима от музикантите, чувствително по-младите P.J. Olsson (вокали и акустична китара), Todd Cooper (вокали, китара и саксофон) и соло китаристът Alastair Greene. Именно убийственото пеене и лекотата, с която вокалистите си прехвърлят соловите партии, е сред най-впечатляващите компоненти на изпълнението и една от главните причини към двадесетата минута улегналата публика да се пооживи. Точно тогава Time и I Wouldnt Wanna Be Like You напомнят защо тази леко стерилна банда продаде толкова много плочи преди тридесетина години: пипнати балади, усет към актуалния фънк и диско звук и всичко това с почти непретенциозен, но все пак забележим софт арт нюанс. Началото на 16-минутната сюита в 5 части The Turn Of A Friendly Card вече е посрещнато с бурни аплодисменти, а сред края на най-мащабната композиция на Alan Parsons Project залата е на крака.

Alan Parsons Live Project

До края на шоуто атмосферата е празнична, а разчустваните фенове са наградени с ексклузивно (и леко неуверено) акустично изпълнение на любимата на поколения българи Ammonia Avenue, което за първи път от години е изпълнено на живо. Групата закрива с най-големия си хит, Eye In The Sky, и намеква, че е редно 4 хиляди да си поискат бис, което се и случва, а след Old And Wise и Games People Play всички се разотиват щастливи и впечатлени от професионализма на великолепната седморка. Както и от обаянието, което достолепната фигура на Alan Parsons все още излъчва. Човекът, започнал кариерата си като момче за всичко в студиото на The Beatles и записал The Dark Side Of The Moon на Pink Floyd, е живото доказателство, че когато си написал достатъчно добри песни през живота си можеш да запазиш достойнство независимо от възрастта.

Снимки от концерта може да разгледате в галерията на Metal Hangar 18 – тук, както и на нашата фейсбук страница – ето тук.

Репортаж: Красимир Кунчев