Зареждани и зареждащи с музика
ViolentorY без милост
Сряда – топла пролетна вечер. Време за … футбол и Шампионска лига. Удобно изтегнати на дивана пред големия екран със студена бира в ръка и тънко нарязано мезе. Идилия. За радост (не)малко фенове предпочетоха другия мач – игран на софийски терен. Там също имаше и бира и мезета, но и чудесна гледка към играещия на живо тийм с пряка възможност за активно участие в събитието. Уютното стадионче в средата на София се оказа идеално място за провеждане на срещата (и не само на тази). Теренът за отбора е достатъчно голям и за многочисления състав на варненските гости. Публиката запълни добре разположените места в секторите и ложите. Бирата беше сервирана и не спря да се лее до края. Време е да започваме!
Началният съдийски сигнал прозвуча с леко закъснение, което по никакъв начин не повлия на играта. Първо, и то приятно, впечатление направи екипа на гостуващия тийм. Стилно издържан в черно, с отличаващите се атрибути на стила им на игра и при все това различен за всеки пост. Още с първите пасове стана ясно, че играта ще е нападателна и мощена. И може би затова беше изненада, че главно действащо лице и най-активен през първите минути бе център-нападателят на отбора. Таранът беше единственият по-раздвижен и покриваше голям периметър (и с гласа си). Но това беше за кратко. Усещайки, че стават любимци и на публиката, целият отбор заигра по-сплотено и здраво. Започнаха епизодични (в началото) и по-перманентни атаки и от другите членове. В свои води заплува силно изнесеното ляво крило и неговите набези се оказаха доста запомнящи се. Като истински берсерк постоянно се хвърляше напред и с виртуозни пасове и финтове завъртя главите на публиката. По цялата дясна страна се разпореждаше ключовата фигура за състава. По-често в пасивна роля и незабележим на терена, но имаше и няколко брилянтни епизода. Средната линия беше бетонна. Не допусна никаква грешка и като видя, че съпротивата е минимална и падна след четвърт час и те започнаха да атакуват без никакво видимо усилие, дори с удоволствие. Най-отзад точен такт и синхрон на отбора даваше и последният играч. Макар и в дъното командите му се чуваха отчетливо. Тук е мястото да посочим, че освен добрата видимост, публиката се наслади и на перфектен звуков баланс, както и на добре съчетани с играта осветителни прожектори.
Полувремето беше необходимо всички да си поемат дъх. Нямаше смени (както и през целия мач), единствено най-дейният на терена понякога за малко почиваше на страничната линия. Това разбира се, се дължеше на много активната игра на център-нападателя и неспирната му борба и мятане напред-назад и нагоре-надолу. Осигурявайки си комфортна преднина, варненци заиграха по същата схема, но вече с явно удоволствие и без напрежение. Освен познатите от официалното им представяне похвати, бяхме зарадвани и с два чисто нови, които се очаква да бъдат също така добре приети. Редовното време изтичаше и с това мача вървеше към логичен край – чиста победа за гостуващия тийм. В даденото „задължително“ продължение той затвърди отличните впечатления, които остави през цялото време, с изключително бърза и мощна атака. Накрая, разчуствани от топлия прием на публика, тиймът сподели, че ще остане и ще раздава автографи веднага – дори без да мине под душовете.
В последствие научих, че вечерта имало и друг мач изненадващо завършил 4:1. Аз не съжалявам, че не го гледах. Всички присъстващи на горното събитие, вярвам, също. А недошлите, по една или друга причина, ще могат да си позволят поправителен в най-скоро време, когато тиймът от снощи ще участва в приятелски турнир с два други отбора от столицата. Ще ви уведомим своевременно, за да го включите в календара си със задължителни мероприятия.
Статистика:
стадион – клуб RockIT
посещаемост – стотина+ души
Състав:
Димитър Белчев – център-нападател (вокал)
Цветомир Войнов – ляво крило (соло-китара)
Христослав Христов – десен халф-бек (клавишни)
Адриан Маринов – централен полузащитник (ритъм китара)
Драгомир Соколов – централен полузащитник (бас)
Спиро Василевски – ариегард (барабани)