За UPYR-ът и други катаклизми – Vinyl Release Show

Никой не знае със сигурност що за вид е Упирът. Според извечните митове той е един от най-древните духове и изначално зло. Според други, не особено достоверни източници, просто зъл, тираничен владетел. Според А. К. Толстой, Упирът е вампир, който с вековете си съществуване е придобил способността да  се слива с обикновените хора, оставайки незабележим. Каквото и да си говорим обаче, редно е да обърнем внимание на две интересни особености, притежавани от този мистериозен вид.

Пробуди ли се Упирът от дрямка (все едно зимна или лятна), отръска ли козина и подаде ли нос навън, за да види какви ги е натворил видът човешки, знайте – Нищо добро не ни очаква!

Та така и този път. Ласкаво усмихващото се слънчице, вещаещо щастие и безгрижие само допреди ден-два, изведнъж бе помрачено от облаци темни и… на шега на сериозно сняг ни сполетя. Почти стихийно, само два-три часа преди очакваното събитие. Събираме се сгушени и зъзнещи в очакване тъмната страна на Mixtape-а да ни приюти, а Упирът загадъчно се усмихва и доволно потрива ръце.

Замесена в общото упирско дело този път е млада и интересна група, която както се оказва бавно, но славно върви по своята пътечка на успеха (спечелени конкурси, издаден албум). В последните няколко месеца името им се цитира най-често във връзка с шоуто „Голямото Rock междучасие“, което спечелиха. Аз обаче съм от онзи изчезващ вид динозаври, които все още мислят телевизора за екзотична мебел, която вдига прекалено много шум, така че признавам, не съм гледала нито един епизод от споменатото шоу. Но положителните отзиви и оценки за Bloodrush са започнали сериозно да безпокоят музикалния ми и репортерски интерес и вече нямам търпение да гребна с шепи от извора, както се казва. Макар стилът им да не са музикалните води, в които обичайно плувам, още с първите тактове губя ума и дума. Прогресивно, авангардно, заплетено, раздробено и отново събрано в изключително сложни композиции с подчертано неравноделна структура. Техниката, владеенето на инструментите и музикалната култура, които показват Bloodrush от сцената са направо приковаващи. Радващо е, когато видиш толкова талант, на толкова млада възраст, събран на едно място. Сигурна съм, че за Bloodrush тепърва ще чуваме.

UPYR са моето голямо предизвикателство, защото това е… поредният репортаж, който пиша за тях. Да удържиш обаче на изкушението да се потопиш в гъстата, лепкава, задушаваща страст, която излъчва музиката им е почти невъзможно. А притегателната ѝ сила с всеки следващ път става все по-силна и магична. Особено на живо. Този ритуал е специален. Всеки ритуал на UPYR е специален и носи различен, но винаги много интензивен заряд. Още едно малко стъпало е изкачено. Дълго чаканият сплит Whitehorse / Upyr е вече факт. С ново попълнение в състава – Кирил Петрушев Bus-t, с доволно дълъг сет, в който имаше и нова композиция (колкото и продължителен да е сетът, на нас пред сцената все ще ни се струва недостатъчен). Партито беше и моментът, в който UPYR официално се разделиха с досегашния си китарист Делян „Vedmak“, който има своя, достоен за уважение принос в творчеството на групата и в частност в цитирания сплит, „виновник“ за събитието.

Макар и изтощени от зимно-пролетните вируси, които (както споделиха) са ги нападнали непредвидено, поизморени от цялото суетене около организация и подготовка на партито UPYR излъчваха хармония и щастие. А енергията, която ни дадоха от сцената ще ни връща приятното усещане още много дълго време.  Емоционалната наситеност на събитието буквално нажежаваше въздуха. За всички имаше и усмивка и топла, приятелска прегръдка.

Затова я обичам тази група, защото винаги създава една невидима, но много здрава връзка между себе си и присъстващите. Връзка, която остава и не можеш да прекъснеш. И тук ще ви върна в началото на текста си. Помните ли?! Споменах, че Упирът има две интересни особености. Втората оставих за накрая, а тя е, че за вековете съществуване упирите са си изградили таен, невербален език, който само те могат да усетят и разчетат. Може би това обяснява парадокса, че дори хора, които не харесват подобен стил музика обожават родните UPYR. Може би някъде там разчитат този невидим език и се чувстват призовани, приласкани от мрачното им диаболично изкуство. Е, кой знае? Все пак всичко е само една художествена измислица. Или… не съвсем?

А аз, както някой шеговито се изрази след шоуто, още дълго ще сънувам в 70 BPM :). До следващия път, упирци!

Сет лит UPYR:

Фото кредити обща снимка и сет лист:
Цветелин Кръстев – UnholyUnion