2015-та е една от най-добрите години. Поне за българската публика с леко по-нетрадиционен и широк музикален вкус. Поредното доказателство за това е състоялият се на 27 април концерт на Wovenhand в Mixtape 5, организиран от DerCircle. Събитие, което заслужава адмирации.

Marriages

Честта да бъдат откриваща банда на европейското турне на Wovenhand се падна на пост-рок триото Marriages. Групата е създадена през 2011 г в Лос Анджелис от Emma Ruth Rundle (китара, вокали), позната ни също от Red Sparowes и Nocturnes и басистът Greg Burns (Red Sparowes). През 2012 г записват ЕР-то „Kitsune”, заедно с барабаниста Dave Clifford. В края на същата година Andrew Clinco (барабани) става пълноправен член на групата и започват работа по дългосвирещия албум “Salome”, реализиран на 7 април 2015 г. Marriages са били съпорт банда по време на турнетата на имена като Russian Circles, Boris, Deafheaven и Helms Alee.

Emma Ruth Rundle, Marriages

За първи път на българска сцена се появяват някъде около 9 без 15. Звучат приятно. В музиката им има страшно много простор. Еmma Ruth притваря очи и излива емоционална нежност, прерастваща на моменти до софт еротика, чрез гласа си. Andrew Clinco според мен е най-силното звено в групата, което доста ясно си личи и след излизането на “Salome”, албум, доста по-интензивен от предхождащото го EP. На живо е невероятен. Да, звучат приятно. Точно толкова, колкото още около „568“ подобни групи. Доста добри музиканти, чиято музика доскучава след 15-ата минута, след 45-ата отегчава. Но пък чудесно се вписва като фон в някое приятно кафене, заглушаваща чуждите разговори. Приемаме, че това си е проблем на моите сетива и разбирания за буума на пост-рок и подобните му банди и продължаваме нататък, защото някъде там, в далечината, се чуват ударите на гърмяща змия.

David Eugene Edwards, Wovenhand

 

 

Или поне стъпките на ботуши от змийска кожа. Отново е без брада и както винаги с шапката с перо върху главата. Влиза и без да се колебае директно ни приканва в храма. Тази вечер David Eugene Edwards е нашият шаман. “Hiss” е втората песен, а Wovenhand една от най-великите групи стъпвали на родна земя. А пък аз се чудя да плача ли, да се смея ли. Решвам да се смея, а пред мен две високи фигури се впускат в гъвкави танци. Прекрасни са. Залата е изпълнена с рядко срещана енергия, сексуална. David e някак богохулник и същевремено проповедник. „Elbow“ и вече скачам без да ме интересува плача ли, смея ли се. Взима банджото и очите му са бели. Полутранс. Жега и мараня, издигаща се над публиката. Осъзнавам, че Mr. French също така е и грандиозен китарист. “Good Shepherd” e последната песен за вeчерта, изсвирили са целият “Refractory Obdurate” и 2/3 от “The Laughing Stalk ”. Доволно, макар и на мен малко да ми липсва една от любимите – “Sinking Hands”.

Тръгвам си и си мисля, че този конерт беше една лична истерия. Сурова, разкъсваща и влудяващо красива истерия. Сякаш си застанал на ръба на някой каньон в Колорадо и крещиш до раздиране на дробовете си. И единствените, които могат да те чуят са небето, земята и пустошта около теб.

Wovenhand

Setlist Wovenhand:

In the temple
Hiss
Closer
Maize
Masonic Youth
King O King
Elbow
Corsicana Clip
King David
The Refractory
Obdurate Obscura
Long Horn
Field Of Hedon
––––––––-
Glisteining Black
Salome
Good Shepherd