What They Bring? The Black Tormentor of Satan!

В продължение на два месеца, още откакто бе обявена взривоопасната комбинация Marduk, Immolation & co., предвид подробностите с билетите и т.н., доста хора се чудиха ще се състои ли изобщо това събитие. А не бяха съвсем малко тези, които го чакаха с нетърпение. Фенове на блек метъла ми споделиха, че това събитие ще е единственото за тях тази година, и с право. Фенове на дет метъла чакаха поредната от големите групи, все още непосещавала България. Очертаваше се доста приятен концерт.

И ето, че дойде 6-ти септември – този така светъл за България ден скоро щеше да се потъне в мрак и ужас!

Час преди шоуто вече имаше малко насъбрали се хора, утоляващи жаждата с ледени бири. Първата работа на всеки новодошъл бе да иде до касата и да се снабди с така ценния билет!

И докато всички си стояхме спокойно в градинката, а повечето от бандите се разхождаха наоколо, неусетно стана 18:30ч. Някакси очаквахме, че може би и този път ще има типичното леко закъснение, но противно на българската логика всичко започна почти навреме! Организацията беше перфектна във всяко едно отношение, за което ние, феновете, благодарим!

Шоуто стартираха французите Forsaken World. Очаквано, отново масата хора продължаваха да си допиват отвън без капка любопитство какво се случваше вътре. И може би донякъде с право – мелодичността на Forsaken World като че ли не беше много подходяща за съпорт на предстоящите банди. Момчетата напълно достойно представиха песни от своя дебютен албум „As Time Reflects Our End“ без изобщо да им прави впечатление количеството публика до този момент, което говори много добре за тях. Може би ако ги видим на по-подходящо събитие ще бъдат оценени подобаващо, както заслужават. Все пак, чака ги доста път, докато добият популярност. Направи впечатление, че носеха корпспейнт, което вероятно не е много подходящо за толкова млада група, без сериозни концертни и студийни постижения.

Малкото хора, които бяха в клуба, излязоха в паузата – кой да пие бира, кой да пуши или да полафи с приятели отвън. Определено имаше атмосфера.

Immolation

С група приятели очаквахме с голям интерес втората банда за вечерта, а именно дет метъл формацията Heaving Earth! На всекиго е ясно, че чешката екстремна сцена е доста силна и именно това щяха да докажат те. Интересно беше да се види представител на тяхната дет сцена, при това сравнително нова група. Около 30-тина минути здрав модерен дет метъл с много бластове и интереснни композиции! Единствената ми среща с тях преди концерта се осъществи в youtube, може да се каже, че надминаха очакванията ми на живо, а те не бяха никак ниски. Препоръчвам ги на всеки дет метъл фен. Изключително стегнато изпълнение, което ни даде и първия полъх за предстоящото от ко-хедлайнерите Immolation… А се завихри и прилично меле отпред. Недоволни от Heaving Earth нямаше. Дано ни посетят отново!

Последва нова почивка, залата отново се изпразни, феновете ставаха все повече пред клуба. По първоначален лайн-ъп сега трябваше да свирят новозеландците Sinate, които отпаднаха от турнето. Мястото им заеха Noctem от Испания, които бяха доста… хм… екстравагантни, дори повече от водещата група Marduk! Сравнително позапълнен клуб и вече заети предни позиции – очевидно представляваха интерес за публиката. Облечени с черни роби и качулки на главите, омазани с корпспейнт и мъртвешки, луди погледи… Да, това бяха Noctem! Представянето им никак не бе лошо, но… моментът, в който разплискаха нещо червено (сладко от малини? 😉 ) на мен лично ми дойде малко прекалено. Успяха да омажат доста хора с „кръв”, на които пожелавам успешно да са изчистили дрехите си. Музиката им като цяло бе хаотично съчетание от предимно блек с дет и траш елементи. Може да се каже, че момчетата успешно загряха публиката, която вече видимо не можеше да чака повече за щатските бруталисти Immolation!

Immolation

Само можехме да си представяме какво ни очакваше след броени минути! Със своите над 20 години на сцена, американците Immolation са истинска легенда – обожавани от някои и трудно смилаеми за други! Още с първите рифове на песента „Close To A World Below“ стана ясно, че те няма да ни пеят приспивни песнички и създадоха успешно представата, че свирилите до този момент групи са просто прелюдия към нещо изключително! Имах чувството, че Steve Shalaty ще изкърти барабаните, което хич нямаше и да ме учуди. 🙂 Сетът им за вечерта беше много добре подбран и не мисля, че остана и един разочарован техен фен  – последваха песни от „Harnessing Ruin“, „Magesty And Decay“, разходка през средния им период, нови творения, класики от първия албум.

И четиримата бяха запленени от сърдечно отдадената българска публика. Ross Dolan не спря да благодари след почти всяка песен. Развяваше буйни коси толкова яростно, че не му завиждам след това как е прокарвал гребена, за сметка на това немалко фенове му завидяха за гривата. 🙂 Класиката „Father, You’re Not A Father!“ бе специален поздрав за колегите им от Marduk, които съвсем скоро предстоеше да презвемат сцената в клуб “R.B.F.”. Immolation не пропуснаха да отбележат и един юбилей – вечерта в София на 6-ти септември бе шоу номер 500 в календара на китариста Bill Taylor, като този поздрав бе съпроводен от култа… „Unholy Cult“! А за Robert Vigna няма какво да говорим – китарен виртуоз! За миг не спря да шари из сцената, а контактът му с публиката на първа линия бе изключително сърдечен, докато на задните редици се заформяше мащабно пого! Което всъщност просто не бе спирало още от старта на Immolation. Трябва да се отбележи, че по едно време той изчезна от сцената – вероятно заради технически проблем – може би скъсана струна. Стори ми се, че на малко хора това им направи впечатление – публиката беше екзалтирана от изпълнението им.

Immolation

Прекрасната организация от страна на MediaPlan Group даде шанса на американците да си позволят още няколко парчета за финал. Финал, който не ни се искаше да идва… „No Jesus, No Beast“ и „Dawn Of Possession“ източиха и последните ни сили. Immolation слязоха от сцената и аз „тихомълком” се изнесох навън с думите: „ИСКАМ ГИ СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ ЗА ХЕДЛАЙНЕРИ!!!” Оказаха се абсолютни машини на живо.

След поредната кратка пауза на открито, концертът продължи с хедлайнерите от Швеция – както споменах – макар и идвали и преди по родните земи, тяхното изпълнение се очертава да е единствената по-мащабна блек изява за тази година. Мъгла, корпспейнт – с тази разлика, че на група с традиции като Marduk й отива. Последва касапница в техен стил, и отново за радост на феновете шведите се разходиха доста сериозно сред дискографията си, като започнаха с парче от последния си албум и свиреха сравнително нови неща, след това ни върнаха назад във времето със „Slay The Nazarene“ и смело мога да кажа, че нещата пред сцената загрубяха доста, дори един приятел прекрати присъствието си в залата, за да посети „Пирогов“ за лепене на аркада. Интересна беше интерпретацията, която направи Mortuus на песни, изпълнени в оригинал от Legion и Dread и Af Gravf,  в добре известния му разнообразен стил на вокали. Редуваха по-бавни и спокойни песни с истински резачки от определени от „специалисти“ като норскор албуми, атмосферата беше определено повече от зловеща. Китарите в началото не се чуваха много добре, но после звуковият техник като че ли си свърши работата. Атмосферата се нажежаваше и експлоадира с безмилостните изпълнения от „Panzer Division Marduk“ – публиката изпадна в катарзис! За съжаление всичко хубаво си има край и след още две олдскуул блек класики, изпълнени на бис, концертът приключи. След това голяма част от групите и публиката се отправи на афтърпарти в „Black Lodge“ – мисля, че недоволни нямаше.

Рядкост е по нашите земи да бъде организиран толкова добре един концерт – имаше различни и всякакви напитки, които не свършиха предварително, както се е случвало не веднъж, имаше тоалетна, за която не се налагаше да чакаме като гламави, никой не пушеше в залата!

Трябва да поздравим отново организаторите от MediaPlan Group за добрия подбор на групи, които успяха да привлекат фенове и на дета, и на блека. Концертът събра около двеста души или може би една идея повече – публика, която надали щеше да събере която и да е от групите по отделно.