WARREL DANE – колекционерът на сърца от един не-мъртъв свят
Определено мога да заявя, че групите, които със своята музика наистина са успявали да докоснат душата ми и да паснат тотално на моя вътрешен свят, съвсем не са много. Даже напротив – бих могла да ги изброя с пръстите на едната си ръка … И когато се появи възможност за среща с тях (или поне с част от тях), няма как вълнението да не е огромно. Защото може не само да чуеш, но и да видиш – как именно се творят мелодиите, които толкова обичаш.
Да, с огромно вълнение вървях вечерта на 5-ти ноември към столичния клуб „Rockit“, където престоеше срещата ми с Warrel Dane и неговия емблематичен глас. Поводът за гостуването му в България бе 15-тата годишнина от издаването на албума „Dead Heart in a Dead World“ на Nevermore – знакова група, утъпкала собствен, уникален и, както се оказва, труден за следване музикален коловоз. Вярно, че всъщност групата отдавна не съществува и всеки от членовете й е поел свой път. Но пък ето – пътят на единия от тях успешно го доведе при нас. Да, дойде с непознати музиканти. Но които се справиха повече от страхотно! И публиката, която ги посрещна, може би, бе прекалено малко… Но пък истинска и неподправена!
И все пак, да започнем от самото начало. А то бе успешно поставено от новосформираната софийска банда Velian, участието на която бе обявенo броени дни преди концерта. Oпределено изненада за вечерта, макар музикантите в групата съвсем да не са нови лица. Почитателите на ъндърграунд сцената веднага разпознаха в тях бивши членове на Wartime, Progression и Fanagoria. С мощен звук и много енергия момчетата започнаха своето изпълнение и продължиха в този дух до края. Композициите им редуваха бързи пауър пасажи с мелодични моменти, двете китари, поверени в ръцете на Дилян Недев и Васил Симеонов, се синхронизираха чудесно, ритъм секцията, представена от Антонио Митов (бас) и Велизар Болчев (ударни), ги допълваше подобаващо. А над всичко това се извисяваше гласът на вокалиста Иван Иванов, може би технически доста по-различен от времето с Wartime, но все така силен и завладяващ. И крайният резултат – близо час модерно метъл звучене (с известни препратки към скандинавската сцена) и наистина здраво подгрята публика. В кратките паузи между песните фронтменът не пропусна да отбележи радостта от възможността да споделят една сцена с музикант като Warrel Dane, както и призова за минута мълчание в почит на жертвите от трагичния инцидент в Румъния. Стана ясно и че пред Velian предстои издаване на първо EP, което ще бъде последвано от концерти в страната и чужбина (искрено им желаем много и само успехи!). Финален звук и първото представяне в историята на групата приключи. Сцената остана празна и самотна за момент …
.. който, обаче, и за щастие, бе кратък. Появиха се чуждоземни музиканти, носещи отпечатъка на далечни и непознати земи. Бразилци! Определено бе първото, което помислих, виждайки тримата китаристи и барабаниста, които придружаваха Warrel Dane в това турне. Оказа се точно така. Кратко суетене от тяхна страна, бърза настройка на инструментите … и появата на Dane! Издължен силует, кожено яке, с твърде големи подплънки за слабите рамене, неизменната каубойска шапка, под която се подават дълги руси кичури и още по-дълга брада … наистина ексцентричен, дори леко странен тип, дошъл сякаш от някакъв друг свят. Впечатление, което се засилва в момента, в който започва да пее. Така, както само той умее, с онзи характерен, редуващ по уникален начин тъга и агресия глас, който никога не може да бъде сгрешен. Гласът-баритон, превърнал в емблема Nevermore и Sanctuary! Няма значение, че не беше в най-добрата си възможна форма (от организаторите стана ясно, че в момента има здравословни проблеми). В такива именно моменти проличават наистина големите от световната сцена – Mr. Dane се раздаде максимално, намери сили и настроение да се закачи с публиката, демонстрирайки очевидно желание да превъзмогне себе си и да представи най-точно посланията на своята музика. И в крайна сметка, и въпреки всичко, успя. И пресъздаде всички емоционални отенъци в „Dead Heart in a Dead World“ – и безсилието, и тъгата, и омразата, и самотата… Ударно зазвуча „Narcosynthesis“, последваха жестоките „We Disintegrate“ и „Inside Four Walls“, каращата феновете да изригнат композиция „The River Dragon Has Come“… не бе пропуснат дори и чудесният кавър на „The Sound of Silence“, изпълняван в оригинал от Simon & Garfunkel. Между песните Dane се включваше с приветствия към публиката, не оставаше безучастен към нейните реакции. А когато бе необходимо,се отдръпваше крачка назад, за да даде изява на своите колеги музиканти. Които, от своя страна, наистина достойно заместваха членовете на Nevermore. Зад бас китарата бе Fábio Carito, който изпълняваше и функциите на втори вокал, когато бе необходимо. Thiago Oliveira и Johnny Moraes безпощадно редяха китарни звуци и завъртаха мощни сола, а скритият зад барабаните Marcus Dotta енергично ги допълваше. Честно казано, непознати до този момент за мен имена, но явно имащи своята популярност зад океана – всеки от тях участва в собствена група и се занимава с композиторска и преподавателска дейност. Вълнуващо бе да се наблюдава синхронът между музикантите, който не се загуби и за миг за цялото представяне, както и точния начин, по който пресъздаваха специфичните невърморски мотиви.
Затихнаха и последните акорди от албума „Dead Heart in a Dead World“. Но, за щастие, не това бе краят. Последваха три от най-въздействащите и характерни за Nevermore песни. Безпощадната „Enemies of Reality“, носещата мрачно-романтичен привкус „Dreaming Neon Black“ и, разбира се, „Born“! Какъв по-подходящ завършек на една епична и незабравима вечер! Вечер, в която Nevermore отново се роди, възкръсна от мъртвия свят и стопли с мистична неонова светлина сърцата на своите почитатели.
Очаквайте скоро и снимки от концерта в галерията на Metal Hangar 18.
-
#2 написан от Джеф Лумис (преди 9 години)
Съгласен съм, че концерта си беше зле. Ако не бях чакал близо 15 г. да видя гласът на Nevermore сигурно щях да си тръгна на 3 песен. Уоръл Дейн беше доста неадекватен (ако е бил болен, е леко извинен). Музикантите му доста грешаха, а като прибавим и гадния и много силен звук картинката става трагична. Аз лично си тръгнах и щастлив, и разочарован при единствената ми среща с емблематичния глас на Уоръл Дейн, но самия Уоръл хич не ми изглеждаше в добро състояние, а гласът му е опропастен.
-
#5 написан от Джеф Лумис (преди 9 години)
Чичо, това, че мнението ми не съвпада с твоето не мисля, че е хейт. Искрено се надявам да не си от феновете, според които щом е Уоръл Дейн, Nevermore или Sanctuary, автоматично да означава, че СЛАБО НЯМА. Ти сам потвърди думите ми, че звука беше много силен и гаден и че Уоръл Дейн не беше на ниво. А че музикантите му грешаха е факт , но не е толкова важен. Уоръл е на 54 г., а Дио на колко години беше и как пееше??? Не искам да се заяждам с никой, а да си споделя скромното мнение. Всеки който дойде на концерта със сигурност е очаквал по-скоро нещо емоционално, а не поредния концерт на банда която свири през две години в България. Че се получи емоцията е факт, но други фактори не ми позволиха да се изкефя на 100%.
А на фена на ЦСКА, ще му кажа, че аз каквото съм искал да видя на този етап съм видял почти всичко, че някои банди даже и по 3-4 пъти и да си призная вече все по-рядко ходя на концерти на РЕДОВНИ банди. -
- Коментари за тази публикация
Концертът беше тотална трагедия и всеки, който не бе екзалтиран от срещата си с легендата, съжали за парите, които е дал. Никакво хвалебствие не може да спаси жалко мероприятие, като турнето на Warrel Dane! Унизително е да си принуден така да мамиш почитателите си! Не случайно събитието се премести – хората следят какво се случва и щадят представата си за една голяма група и един голям в миналото глас. Репортажът е демонстрация ниско равнище и некомпетентност…