the-shiva-cover

Малко късно идва това ревю, но „по-добре късно, отколкото никога“. Дебютният албум на нидерландците излезе на 18 май чрез WormHoleDeath и за разлика от демото им, което излезе преди 2 години си има заглавие – “Ouroboros Stirs“ и съдържа осем композиции.

„Група от музикални отклонения“, както самите те се наричат, която е усвоила до съвършенство изкуството да смеси няколко екстремни стила и те да звучат достатъчно хармонично и завършено. Все едно да вземете два шедьовъра, например един Рембранд и един Пикасо, да ги накълцате на малки парченца и от получения полихроматичен хаос да създадете нов шедьовър. И то така, че всичко да си е на мястото и да няма излишни или ненужни части. Явно на нидерландците овладяването на такъв един хаос им се удава.

Албумът започва ударно с „Ananda Tandava“, която си е чист дет метъл в класическата нидерландска традиция – с промени на темпото, тежки, режещи китари и плътни дълбоки вокали. Но, до тук сякаш свършват класическите неща в този албум. Слушала съм такива групи, но в тях имаше едно ядро, едно „ядка“, която казваше „да, тази група свири точно такъв стил“. С THE SHIVA HYPOTHESIS няма опорна точка, няма такт или пасаж, за който да се захванеш. Още третата песен „Caduceus“ го доказва по категоричен начин. В нея можете да чуете както техничен дет метъл, така и епичен блек метъл и всичко това подпряно от едни наистина умопомрачителни барабани и вокал, който се справя с всяко предизвикателство, което колегите му са решили да му хвърлят.

„Praedormitium“ определено защитава претенциите им за блек метъл група, но за мен кулминацията на албума е „Maze of Delusion“, започваща още с „Build Your Cities on the Slopes of Mount Vesuvius“ – двуминутна композиция на акустична китара и пиано, която е своебразна интерлюдия към „Maze of Delusion“. А тя се взривява с такава мощ и ярост, че няма как да останете безразлични към албума като цяло. Жива, енергична, пространствена, тя е като избухващ пожар посред цялостната творба. Останалото от албума ще оставя сами да чуете и оцените.

THE SHIVA HYPOTHESIS събудиха любопитството ми през 2016 със своето „промо“. С нетърпение очаквах албум от тях и “Ouroboros Stirs“ определено не ме разочарова, а напротив. Даде ми още по-силни и наситени емоции и се превърна в една от творбите, които ще се борят за място „в сърцето“ ми в края на годината. Аз ще продължавам да следя нидерландите от близо, а на вас горещо препоръчвам THE SHIVA HYPOTHESIS. Особено на онези, на които им е писнало от клишета, стандарти и заучени, полирани до блясък рефрени.

Официални ресурси:
ФБ страница
Уеб сайт

–––––––––––
10/10