VOKYL – за съзряването и постоянството

Столичната група Vokyl е една от най-ярко отчетливите и самобитни банди на родния небосклон. Четиримата талантливи момчета, отдадени на любовта си към prog / melodic death metal краските, попаднаха в полезрението ми сравнително късно (или по-точно малко след издаването на дебютния си запис „Аз търся човек” през 2014-та година), защото тогава ги усетих като група, опитваща се да бяга от клишетата, в търсенето на мястото си под родния музикален небосклон. Спорадичните ни срещи по концерти и различни събития винаги ме е водила до (предполагам баналния за всеки роден артист) неизменен въпрос „Кога ще има нова музика или нов албум?” Е, ето го и него – „Вторите седем” е вече на бял свят и най-накрая имам щастието да си поговорим с басиста и вокалист на Vokyl за актуалното издание.

MetalHangar18: Здравей, Явка! Как си? Къде те намираме в момента?

Явор Василев: Здравей! Добре съм, за момента оцелявам успешно! Сега съм си у дома и тъкмо се захващам да отговоря на прекрасните ти въпроси.

MH18: Vokyl не са никак нова група за родната сцена, но бихме искали с няколко изречения да представиш бандата за нашите читатели. Откъде идва името на бандата и кои са хората зад името Vokyl?

ЯВ: Групата е основана през 2009 година, а стилът ни премина от thrash през death до сегашното ни prog/melodeath звучене. Имаме издадени два албума и три сингъла отделно от тях. Името на бандата идва от прабългарския владетелски род от VIII век Вокил, макар че в творчеството ни няма нищо патриотично или националистично. Вече над десет години сме в състав Никола Огнянов (китара), Явор Мечев (китара), Здравко Петров (барабани) и аз – Явор Василев – бас, вокали и текстове.

MH18: Поздравления за прекрасния нов албум. „Вторите седем” вече е на бял свят. Нека си поговорим за него. „Вторите седем” по-добри ли са от първите и откъде дойде идеята за заглавието (първи албум – седем песни, втори – седем песни, разконспирирах те!)?

ЯВ: Аз лично харесвам вторите седем повече от първите и смятам, че това е нормално. В някои отношения със сигурност са по-добри, но най-точното определение е различни. Ти отгатна един аспект от значението на името на албума. Но има и друго – един от моите вдъхновители е покойният вече алпинист Боян Петров, който си беше поставил за цел да изкачи всички 14 осемхилядника на Земята. След първата серия от 7 върха той издаде страхотната си книга „Първите седем“. Уви, не стигна до написване на втората част, в която щеше да разкаже за вторите 7 върха. Та в името на албума ни лично за мен има и препратка към делото на този голям българин. И още нещо важно според мен – дебютът не е достатъчен, за да се утвърдиш. Вторият албум е свидетелство за съзряване и постоянство.

MH18: Разкажи ни повечко за творческия процес и техническата част. Доколкото съм запознат цялата работа по записи, смесване и мастериране преминава в столицата.

ЯВ: Песните са писани в периода 2015–2018 година и дълго време всяка от тях беше в процес на усъвършенстване. Записите бяха осъществени в рамките на 5 месеца в края на миналата и началото на тази година, а пролетта и лятото се занимавахме с постпродукцията. Работихме с Владо Бочев от Zero Project Studio в София. Всичките ни предишни записи без изключение са осъществявани в сътрудничество с него. Владо е голям професионалист и вече много добре познава нашата музика, похвати, силни и слаби страни. Винаги ни е давал оригинални идеи и съвети. С него сме отлично сработени.

MH18: Разликата между „Аз търся човек” и „Вторите седем” е около шест години. Кое обуслови дългата пауза и смяташ ли за трудно (ако щеш и необходимо) родните банди (с някои изключения) да поддържат по-чест ритъм на издаване?

ЯВ: Причините са много. На първо място ние сме музиканти любители, това е наше странично занимание. Често служебните ангажименти не позволяват да творим и работим с по-бързи темпове. Финансовият аспект също е от значение – ние се самофинансираме, тъй като приходите от дейността ни не са достатъчни. Да не говорим, че когато си малка и независима банда, трябва да правиш всичко сам – реклама, контакти, мърч и много други. Това изяжда от времето ни за музика.

MH18: Втори пореден албум предлага магическа музика, украсена с доста абстрактни и поетични текстове. И тъй като ти си техен автор, разкажи ни защо на български и какво те вдъхновява.

ЯВ: Аз съм дълбоко убеден, че човек най-богато и най-точно се изразява на родния си език. Имам усещането, че ако пиша на друг език, самият аз ще бъда някой друг. Да не говорим, че за да изпееш нещо на английски, трябва да имаш добро произношение, а аз нямам това самочувствие. Пиша много рядко и обикновено за целите на нашата музика. Вдъхновявам се от личните си преживявания и в много силна степен от планината и природата.

MH18: Има ли конкретна текстова тематика, обединяваща композициите във „Вторите седем” или всяко парче може да бъде разглеждано и като самостоятелна единица?

ЯВ: Няма обединяваща тема, всяко парче съществува самостойно и текстът му няма пряка връзка с останалите. Може би единствено текстът на „Гарвани“ има относително обединяващ и заключителен характер и неслучайно тази песен е в края на албума.

MH18: Разкажи ни за обложката и връзката ѝ с музиката във „Вторите седем”.

ЯВ: Обложката, както и цялото художествено оформление, е принос на нашата талантлива приятелка Пламена Барева. Най-очевидното е, че на обложката има гарван, кореспондиращ с парчето „Гарвани“. Има обаче и няколко намигвания, които май само ние си знаем, и затова се радвам, че питаш. Например двете дървета на заден план са явори (ние двамата Яворовци), а при корените на едно от тях има здравец (Здравко). Идеята възникна преди време на шега и по план трябваше гарванът да е кацнал върху някакъв колец (Кольо), но в крайна сметка кацна върху клон хахаха! Благодарим на Пламена, че превърна безформената ни и самоиронична идея в една наистина прекрасна обложка.

MH18: Vokyl са една от родните банди, които е малко трудно да вкарваш в категорична стилова рамка, освен, че свирите метъл (оборѝ ме тук, поне! Хах). Музиката ви е силно изразителна и контрастна, като се усещат доста прогресив влияния, дет метъл влияния, но оставям на теб да се опиташ да представиш музиката на бандата на хората, които ще ви чуят за пръв път. Разкажи ни и за музикалните си вдъхновения.

ЯВ: Както казах по-горе, започнахме като thrash банда, но постепенно еволюирахме към death и melodeath жанра под въздействието на групи като Death, Cynic, Gojira, Quo Vadis, Atheist и други. След време дойде ред на по-емоционални и мрачни вдъхновения като Katatonia, Opeth, Anathema, Paradise Lost, Leprous… Този преход в стила ни много ясно проличава при сравняване на първия и втория ни албум. Най-общо казано, ние правим едновременно мелодична и тежка музика, дълбоко контрастна, съчетаваща разнообразни влияния и похвати. За мен е много ценно, когато някой човек без какъвто и да е интерес в метъл музиката каже, че точно нашият стил много му харесва и не може да обясни защо. Това вероятно е така, понеже несъзнателно прибавяме и влияния от джаза, класическата музика, електронната музика и всичко, което слушаме. Според мен разнообразието и богатата музикална култура са условие за качествено авторско творчество. За себе си мога да кажа, че освен от гореизброените банди, съм значително повлиян от имена като Porcupine Tree, Archive, Camel, Riverside, God is an Astronaut, John Coltrane, Portishead и много други.

MH18: Вторият ви албум затвърждава впечатлението за една от своеобразните за родната сцена банди. Какъв е отзвукът от албума в ден днешен?

ЯВ: Отзивите са изключително позитивни, но въпреки това музиката ни продължава да достига до относително малък брой хора. Общността на меломаните в този музикален жанр е много ограничена, а масовият слушател няма добре формирана култура към родната сцена и авторското творчество у нас. Все още сме в дълбокия ъндърграунд…

MH18: Живеем в странни времена. Светът е буквално заключен, а за независими артисти това е равносилно на катастрофа – липса на представяне на музиката на живо, липса на контакт с фенове и т.н. Дори промоционалното ви събитие отпадна, за съжаление. Как тогава успявате да стигнете до почитателите и означава ли това, че сте положили двойно повече усилия в тази насока?

ЯВ: В тази особена обстановка не ни остана нищо друго освен да наблегнем на присъствието си в интернет. Досега обръщахме твърде малко внимание на това и като че ли игнорирахме факта, че съвременният начин на музикален обмен е съвършено дигитализиран. Това, разбира се, не ми харесва, но ние трябва да се приспособим. Опитваме се да догоним тенденциите и да бъдем по-активни онлайн. Когато си малка банда от ъндърграунда не публиката търси теб, а ти търсиш публиката. Все едно ходиш за риба – постоянно хвърляш въдицата. Наистина това изисква усилия и време.

MH18: Бидейки запален почитател на физическите копия, ще те попитам, трудно ли е да разпространите творбата си до хората в нейния физически формат или дигиталното разпространение носи по-голям отклик към момента?

ЯВ: В днешно време физическият носител е по-скоро част от мърча на една група, нещо като рекламен артикул. Добре че все пак са останали хора като теб, които продължават да колекционират дискове или плочи и по този начин да поддържат жив класическия начин за консумиране на музика, който е на изчезване. Масово хората предпочитат да „стриймват“. Аз съм много критично настроен към Spotify например, но феновете все ни питаха: „Кога ще си качите нещата там?“. И накрая ги качихме, просто се приспособяваме.

MH18: Не мислиш ли, че е време да отправите взор и на запад. Музиката ви категорично би била приета добре. Търсили ли сте контакт? Ще видим ли Vokyl на сцена и извън границите на България?

ЯВ: Много уместен въпрос. Едва наскоро почнахме да се замисляме върху това и смятам, че е време да действаме активно в тази посока. Фактът, че песните ни са на български език, донякъде може да е пречка, но това не бива да ни обезкуражава. Сигурен съм, че има много хора по света, които с удоволствие биха слушали музиката ни. Първата задача пред нас е тези хора да научат, че изобщо съществуваме.

MH18: На път сме да изпратим трудна година. Много от навиците ни придобиха други измерения. Какво промени за теб в личен план и каква е твоята лична равносметка за последните дванадесет месеца? А равносметката на музиканта Явор Василев?

ЯВ: Аз далеч не съм от хората, усетили цялата тежест на ситуацията. В чисто практично измерение не съм особено засегнат. Но определено усетих как светът и хората станаха по-затворени, започнахме сякаш да живеем по-самотно. Пролича си, че мнозинството от нас подхожда първосигнално и уплашено, егоистичната ни натура се оголи до степен на противност. На фона на това духовната ми връзка с природата укрепна още повече, защото в такива ситуации си давам сметка колко неизменна и силна е тя. Въпреки всичко съм доволен от отиващата си вече година, тъй като освен че с Vokyl завършихме работата по албума и го издадохме, успях да придвижа доста напред и други свои начинания.

MH18: Какво да очакваме за в бъдеще от Vokyl? Третите седем песни в подготовка ли са или все още е твърде рано?

ЯВ: Все още не сме представили на живо настоящия си албум и това ще бъде първата ни цел веднага щом концертният живот се възобнови. Всеки от нас работи по някакви свои идеи, но за нов материал е рано да се говори. Разбира се, надяваме се третият албум да не се забави толкова колкото вторият.

MH18: Изключително много ти благодаря за отделеното време, Явка! Отново поздравления за прекрасния албум. От екипа на Metal Hangar 18 ви пожелаваме успех и да продължавате да носите тази отличителна нотка на самобитност. Последните думи са за теб.

ЯВ: Благодаря за поканата за интервю и интересните въпроси! Благодаря на всички, които ни слушат и подкрепят! Наздраве!

Албумът „Вторите седем“ може да слушате и да си закупите дигиталната му версия тук: Bandcamp
Facebook страница за контакт с групата и поръчки на физически копия на албума:Vokyl