Възраждане на времето

Вечерта на 22 март в Първо студио на Българското Национално Радио посрещнахме пролетта. Като предвесник се яви Франк Запа, известен понякога и като човекът от Alarma Punk Jazz или Цветан Цветанов. Астрономическото време, традиционно, е около 21:30 часа, време съвсем подходящо за първите пролетни лъчи.

Да ги посрещна, заех мястото си на дванадесетото стъпало на стълбите вдясно от вратата, традиционно.

Кайно Йесно Слонце

Мелодия на кавал, летяща над планини, слизаща ниско, за да погали тревите, върху които самодиви танцуват преди изгрева. Мелодия на кавал, за да вдъхне живот. За да събуди и другите инструменти, другите мелодии и заедно да въздигнат Слънцето.

Kayno Yesno Slonce този път са със специален гост в състава си, това е виолончелистката Маги Петрович. Тя е там, за да направи още по-красива музиката. Слушам и установявам някакъв диалог между инструментите, всеки разказва своята история, всеки се заиграва с другия. Тътенът на ударните сякаш напомнят за силата на народа, бушуваща като река през всички тези векове.
Засвирва гайда, за да се появи Слънцето в цялата си пълнота. Гайдата оживявала само в ръцете на човек с чиста душа, казват.

Малко по-късно остават само четирима на сцената – Веселин, Юлия, Петър и Руфинка болна легнала. Пролет е пукнала и всичко от земя излиза, разцъфва. Тя в земя ще иде.

Веселин редува гласа си с кавала, който пък звучи леко джазово. В Първо студио на БНР е тъмно. И в тъмнината се чува плач на бебе, който още повече подсилва песента. И в тъмнината, притихнали посрещаме светлината на пролетното утро.

Минутки за подготовка, раздумка, цигара и да помислим над въпроса „Кой е Южийн Чадборн (Eugene Chadbourne)?“ Влизаме във времената на „Рока и Барока“ и пред нас е самият той:

Jozef Van Wissem

Йозеф Ван Висем (Jozef Van Wissem).
За трети път е в България, за втори в това студио. Сам е на сцената, ако е възможно да си сам в компанията на лютня. Никога не съм чувала инструмен, който единствен да запълва пространството в такава степен. Или човек. Мълчалив е иначе.

За мен е абсолютно невъзможно да не свързвам музиката на Йозеф с онзи филм на Джармуш „Only Lovers Left Alive“. И като споменах филм – вмъквам и информацията, че другата година предстои да излезе първият филм, режисиран от Ван Висем.
Музиката….всичко звучи като една дълга пиеса, която може да звучи вечно. А всъщност са двадесетина кратки композиции. Звучи като добре пазена древна тайна. Глас нарушава минималистичния покой, за да я издаде:

„The sun has turned to darkness“

Няма мрак, няма тъмнина. Няма добро, няма зло. Йозеф Ван Висем пъха в джоба си целия този дуализъм, задушаващ света през последните няколко милиона години. И то само с няколко ноти.

„Do you ever feel like you want to“

Помислете си добре над това.

Закрива концерта съвсем подобаващо, след като малко преди това ни е уверил, че

„Love destroys all evil and frees us from fear“

СНИМКИ:

JOZEF VAN WISSEM
KAYNO YESNO SLONCE

Целия концерт гледайте тук: