Северно сияние изгря над София

Започвам този материал с уговорката, че тук няма да прочетете статистиката, която се очаква да бъде представена след такива събития. Дори не бих нарекла материала репортаж. Иска ми се да ви разкажа как красотата, обичта, радостта се сътворяват от звуци, и колко голяма може да бъде силата на тези звуци, че музиката родила се от тях да пречиства. До степен, че да породи в измъченото ти съзнание чувството на чисто, рафинирано, защо не и по детски наивно щастие.

Вечерта на 19.02 беше наистина специална за много хора (според статистиката, хайде да я споменем все пак, около 300-те човека посетили Mixtape 5). Едно уникално музикално пиршество, което ни беше поднесено от BGTSC и Rawk’n’Roll, изпълни сетивата ни с нежно опиянение и, сигурна съм, направи всички нас, присъствалите там, малко по-добри. Малко по-истински, минали отвъд границите на заобикалящия ни свят и вдъхнали от ледения повей на тайнствения Север.

Казват, че музиката на една народност описва релефа на местообитанието й. И двете групи, представили ни творчеството си тази вечер, го доказаха. Първа в афиша беше уникалната етно-фолк формация Kayno Yesno Slonce. Начело с небезизвестния Isihia (Веселин Митев) те донасят чисто българския колорит и почти шаманистко звучене от едни далечни времена, които живеят някъде в подсъзнанието ни. Гайдата рисува картини на величествените ни планини, кавалът ни превежда през спокойствието на равнината, а извисяващият се глас на Веселин ни носи тревожността на морето и вятъра. Всичко това затихва в придихание и паузи, в които можем да се вслушаме в сърцата си и да позволим на нахлулите в съзнанието ни картини, да го завладеят. Около 45-минутния сет на Kayno Yesno Slonce събуди в нас емоциите, тревогите, въпросите и мислите, които започнаха да се сблъскват и да търсят своето място сред ъгълчетата на душевността ни.

Стоим пред сцената и просто чакаме. Дали знаем какво следва… едва ли? Не и с тази група. Не и със SÓLSTAFIR. Идващи от най-загадъчната и отдалечена европейска страна, скрита в своите мъгли и вулканичен прах, четиримата музиканти са също толкова, едновременно странни и земни. А музиката им, неподдаваща се на никакви етикети и описания завладява без да се усетиш. Примамлива и мистична като тяхната Исландия, тя е смес от неизразима нежност, въздушност, ледена топлина, но и страст, агресия, обсебване… а след това всичко замира в безкраен момент. Леда и Огъня раждат Живота, а той ражда Обичта и Радостта.

Под едва доловимите и омайващи звуци на „Náttfari“ музикантите излизат на сцената. Толкова елегантно и почти нереално, сякаш изплуват отнякъде. Противно на очакванията ми да видя асоциални, мрачни интроверти там стоят сърдечни, естествени създания, които плетат чувства с инструментите си и ни обливат със светлина и красота, изтъкани от звуци. Следва „LÁGNÆTTI“ от последния им студиен шедьовър „Otta“ и си представям смътен силует, разхождащ се покрай безкрайния, премръзнал, морски бряг. Но самотата не е самота, тя е пречистване, осъзнат избор, който изтръгва гнева от всяка клетка и те кара да полетиш, освободен и истински. Да откриеш, че най-красивите неща са най-самотни, но те раздават щастие и самите те са щастливи заради това.

Не, колкото и да търсите болка и мрак в тази музика няма да ги откриете. Защото SÓLSTAFIR знаят как да синтезират тази болка в един безумен миг на гняв и да я изхвърлят от вас. Да я запратят някъде там сред горещата мъгла на гейзерите и изпепеляващия огън на вулканите, а за вас да оставят спокойната зеленина на краткото арктическо лято, магическата, свръхестествена мелодия на Aurora Borealis и дълбоката топлина, която само едно нордическо сърце може да притежава.

Следват „Rismál“, „Ótta“, а „Dagmál“ сякаш е кулминацията на онова щастие, до което трябва да достигнем. Плътна стена от обич и нежност в заразяващ ритъм ни понася неусетно в танц. И вдъхваме прозрачносиния въздух на Исландия, докосваме се до сгушените й торфени къщички и пестеливото й, но ласкаво слънце.

„Svartir Sandar“ ни напомня вечно променящия се облик на мистичната държава – остров, а „Fjara“ в лайв изпълнение мисля, че беше сбъдната мечта за много от присъстващите. Още една композиция – „Goddess Оf Тhe Ages“ и… светлините помръкнаха…, а ние оставаме омагьосани около сцената и очакваме момента на осъзнаване. Всичко това тук и сега ли се случи?!… И наистина ли с мен се случи?!

Както отбеляза един приятел, в държава с население 300 хиляди и толкова суров климат хората би трябвало да са задружни, човечни и отзивчиви. И SÓLSTAFIR ни го показаха. Показаха ни, че за да дариш обич и да направиш околните щастливи не се изисква много.

Мога да кажа само… Благодаря!