Упражнявай каквото проповядваш: дяволските наставления на TESTAMENT

Адският декор на Testament

В приятно слънчевата августовска привечер на 11 август пред зала Универсиада сме се събрали едва шепа хора. Колкото и малко да бяхме обаче, беше от ясно по-ясно за какво сме дошли – американските великани (буквално!) Testament се връщат в България, този път вече за самостоятелно шоу. Осем години бяха нужни на Chuck Billy и компания да осъзнаят, че публика като нашата никъде няма. И че е желателно да дойдат повторно, за да могат да попият от енергията ни. Или ние от тяхната.

Часът настъпва, светлините изгасват. На сцената изгрява родната гордост Downslot. Забравете чистия въздух и естествената светлина – момчетата ни потапят в собствената си атмосфера на война и мир, любов и омраза, вяра и безнадеждност. Публиката затаява дъх, преди да се отдаде на неподправеното удоволствие, което несъмнено съпътства всяко едно изпълнение на опитната банда.
Иван Делибалтов, китари, Васил Андонов, китари, Стоян Илиев, ударни и Илиян Шиклов, бас и вокали, се бяха постарали да подберат най-дивашките си парчета, вследствие на което всички останахме доволни.
Както се казва – не че е наше, ама си е хубаво. По-правилен избор на подгряващи за точно този концерт надали би могло да има.
В един-единствен студиен албум (God Is War), четворката е успяла да събере само силни композиции, звучащи още по-ударно на живо.

Междувременно виждахме как из бекстейджа шарят нетърпеливо чаканите американци, екипът им се щураше наляво-надясно по сцената, оправяха се кабели и жички – няма как човек да не си помисли, че качеството на звука най-накрая ще бъде подобрено, но уви.

'The leader speaks...'

Почти час по-късно туземните Testament ни изнесоха първата си литургия – Rise Up. Ожесточена размяна на реплики кипеше от и към сцената – Chuck Billy ни приканваше да изпълняваме този безспорно концертен химн наред с него.
Циркулацията напред и назад във времето продължи с феноменалните The Preacher и More Than Meets the Eye, за да намери своята кулминация в адската Native Blood. След като попяхме за корените на вожда в бандата, се хвърлихме в дебрите на същинската неприязън с True American Hate и Dark Roots of Earth.
Истинската лудница настъпи с думите на Chuck ‘And now all of you… let’s go INTO THE PIT‘ – само заглавието на песента беше достатъчно да предизвика одобрителни възгласи и дяволска блъсканица от край до край. Тежко и горко на онези, които искат само да гледат и слушат – Testament далеч не са кротки, публиката им също. Главно в това се състоеше и очарованието на преживяването. Надали има човек, способен да ги слуша, без да му се дощè да излее душата и сърцето си в куфеене, точно както правеше групата на сцената. Стопроцентовото раздаване изпълваше залата.
Чудовищните басови партии на прясно завърналия се в бандата DiGorgio и китарните чудесии на привидно скромния Peterson само ме накараха да се запитам още по-настойчиво защо, по дяволите, Testament не са петата банда, включена в Голямата Четворка.
Класики като The New Order и Practice What You Preach също залегнаха в програмата на трашърите, наред със скоростното влакче Riding the Snake и Over the Wall. Запомнящ се момент беше Disciples of the Watch, наситена със съркъл питове.
Последните три песни – D.N.R., ‘One-two-Three Days of Darkness‘ и финалната The Formation of Damnation, по време на която всичко живо беше обърнало глава към опразненото пространство в средата на залата, включително и почетните гости на вечерта, само нажежиха обстановката още повече. Експлозия от светлини и концертът приключва. До другия път…

'All this madness will end my fears...'

Енергията, която Chuck Billy пръскаше и любовта към феновете, излъчваща се от всеки един член на бандата, дадоха вид неизречено обещание, че още един такъв диаболичен тур определено ще има. Трябва само търпение.
Това, което успях да науча: в мош питовете на Testament и на оградата пред сцената им абсолютно винаги има място за още един. Във фенбазата им – също. Доказателство бяха малките дечица, подскачащи наравно с тренираните и недотам батковци и какички – всички попивахме случващото се с огромен трепет и чакаме още.