Трус от 9-та степен удари София два поредни дни!

Не, не се шашкайте! Тези два труса не бяха причинени от Майката природа, а от мощните звукови вълни в столичния клуб “The Box”, където на 25-ти и 26-ти май се проведе третото издание на екстремния фест Moshpit Massacre! Осемнадесет банди в два поредни дни.

Петъчната вечер (25-ти) бе отредена на хардкор насочените банди. Стил, който не ми е сред любимите, но пък имах нужда от един вид… ново изживяване.

Въпреки ранния начален час (17:00ч.), успях да пристигна навреме, че дори малко по-рано. Непосредствено след появата ми пред клуб “The Box” разбирам, че група O.H. е отпаднала в последния момент. Което пък от своя страна даде на първите 2-3 банди по няколко минути бонус. И докато все още се оглеждах за познати лица, организатора се появи и каза, че концертът ще започне с няколко минути преди обявеното. Каква организация само, а? Нещата все пак можело да се случват и навреме!

Pray For Hell

Първи за вечерта бяха Pray For Hell – сравнително нова банда на българската сцена. Стилът им е техничен мело дет  с деткор елементи, в духа на Despised Icon, All Shall Perish… Момчетата представиха предимно авторски парчета, а благодарение на дадените им бонус минутки спретнаха и няколко кавъра: Despised Icon – “Immaculate”, All Shall Perish – “Deconstruction”, Job For A Cowboy – “Entombment Of A Machine”. И въпреки, че имаха злата участ на „първата банда”, с все още сравнително малко хора в клуба, забиха доста здраво! Живот и здраве, очакваме и дебютно ЕР от тях.

Смяната на бандите вървеше бързо, без много губене на време. Вече имаше мааалко повече хора, когато пловдивчаните S!ckflag забиха доста мощно още с първия звук, типично за хардкор група. Слушах ги за пръв път и определено останах впечатлена. Изключително здрав саунд с много добро сценично поведение! Специално за парчето “Judge”, S!ckflag поканиха на сцената Мишо от Delate. Получи се доста яко.

Третата изява бе на Cut Off от Благоевград. Те представиха предимно парчета от дебютния си албум “Fight Or Suffer”, като също повикаха гост за една от песните си – Тошо от Avril In Blood. Много скачане, много дивеене по сцената и пред нея.

Avril In Blood

Avril In Blood също не бях гледала/слушала преди. Ако не се лъжа свириха изцяло авторски материал. С тях звука осезаемо се втвърди, хората се раздвижиха, атмосферата малко живна. А на мен ми трябваха 2-3 песни, за да се осъзная, че на сцената всъщност има два вокала! В последствие това май се оказа не толкова странно, колкото бе за мен, хаха.

Urban Grey едва ли имат нужда от представяне и излишни хвалебствия. От години не бях присъствала на техен концерт и ги чаках с нетърпение на сцената на Moshpit Massacre. Не знам дали се дължи на това, че отдавна не ги бях гледала, но ми се стори, че са постегнали звука доста. Представиха се чудесно, както винаги!

Още една пловдивска група – Delate. Поредната, която виждах за първи път. Малко по-„агресивни” от всички преди тях. Отново банда с два вокала. Това, което ми направи впечатление бяха текстовете им – доста провокативни, но няма да цитирам.  Измежду песните направиха няколко шеговити поздрава за абитуриентите, за дамите, че дори и зачекнаха темата за земетресенията. (това на мен обаче въобще не ми беше забавно 🙂 ) За малко да забравя – Delate също поканиха на сцената за съвместно парче човек от друга банда – именно вокалиста на S!ckflag.

Redound

Пичовете от Redound бяха банда номер 7 на феста. Дааа, и тях за първи път чувам. Невероятно, нали? Хаха! 🙂 И те доста агресивнички, което си е напълно в стила на хардкора. Двама вокалиста, отново. Единият от които през цялото време бе не на сцената, а пред нея. Не зная тясно ли им беше, или си е част от сценичното им поведение… Но е факт, че на пича долу веднага му се метнаха на врата няколко „маймуни”, които се опитваха да превземат микрофона, а той им го даваше без „бой”. Доста интересен експириънс за мен. Очаквах охраната за пореден път да се намеси безпричинно, но видиш ли, стояха си кротко отстрани и само наблюдаваха.

Времето доста напредна и за съжаление поради независещи от мен обстоятелства се наложи да си тръгна. В следствие на това изпуснах последните 1-2 песни на Redound, а Rejection и Blackmail изобщо не успях да видя, за което поднасям най-искрени извинения както на тях, така и на организаторите на събитието! Вярвам, че и двете банди са се представили на ниво и са разбили публиката докрай! 🙂

Вторият ден от феста, 26-ти май, бе отреден за по-екстремните банди – преобладаващ дет метъл стилът. За съжаление позакъснях една идея повече от желателното. Успях да засека първата група Pulse Of Broken Hatred съвсем накрая. Сравнително ново име на българската сцена, но не звучаха никак зле. Доста даунбийт деткор. Но явно не само аз бях закъсняла, защото отново като за първа банда имаше малко хора в клуба.

И както предната вечер, така и в събота имаше една отпаднала в последния момент банда – Лой. Отново отпуснати по няколко минути на първите банди.

Този път смяната от група на група ставаше една идея по-бавно.

Начало на „грух-партито” даде плевенската горграйнд банда F.B.I. (Fecal Body Incorporated). Група, която ми е много присърце. Типично за горграйндърите, беше веселба на сцената с много танци. Настроение постепенно се пренесе и в публиката с леко пого. Освен авторски парчета, F.B.I. изпълниха и кавър на култовите Ahumado Granujo – “Cold Turkey”. Имаше и няколко вметки на лидерите Cock And Ball Torture, но моля да ме извините – не съм сигурна дали ги изпълниха те или Mizerere.

Mizerere

Веселата грайнд дружинка Mizerere продължиха започнатото от F.B.I. Появиха се с класическите бели „текезесарски” потници в агро-стил. Поради липсата на Дон Коце, на негово място представиха Румен (ако не се лъжа – в момента в Enthrallment). Не пропуснаха класики като „Мила моя мамо” и т.н. – съвсем в реда на нещата. Наистина много приятна групичка, мда!

Четвърти се качиха Pataca. Добре позната на публиката банда, в стил дет-траш, на който аз не съм голяма фенка, но пък и те си имаха своите верни фенове. Малко по-активно пого се заформи на тяхното изпълнение. А допълнителна атмосфера вкараха и подмятащите се балони, озовали се в клуба незнайно откъде. Или всъщност – от бул. Сливница и непрестанно минаващите коли с абитуриенти… Които от своя страна не знаеха каква забава изпускат в клуб “The Box” 🙂

Поздрави към публика, организатор и банди и дойде ред за следващите, а именно едни от големите любимци на БГ сцената – Hatebomb. Едва ли имат нужда от представяне и едва ли има някой екстремен фен в България, който да не е чувал за тях. В сета им преобладаваха парчета от дебютния албум на бандата “Suffering Mechanics”, като отново не минахме без мачканица отпред. И тъй като времето напредваше, последваха поздрави към всички и едно бонус парче от времената на Старо Зло – „Омраза”.

След кратка пауза Ciroza превзеха сцената с чист класически траш. Поредната група, която гледах за първи път. За жалост, стори ми се, че нещо имаше проблем със звука по време на тяхното изпълнение, но както знаем – не може да се мине без проблеми… за жалост. След обилно количество траш тъкмо започна пак да се усеща раздвижване и отделените им 30-тина минутки приключиха.

Cocklush

По първоначална програма беше ред на Formless Reality, но това претърпя лека промяна – плевенчаните Cocklush помолиха те да бъдат след Ciroza, тъй като им се налага да си тръгнат от София малко по-рано. Това се случи без абсолютно никакви проблеми и претенции откъм организатор, банди и публика. Отдавна чаках Cocklush и нямах търпение да ги чуя! Фурор и очаквани шеговити вметки по повод новата прическа на вокалиста им Цанко разведриха обстановката. Момчетата както винаги си изсвириха нещата много стегнато и без никакви проблеми. Умело поддържаха завихрилото се пого сред феновете. Следваха куп лични поздрави, както и такива към всички, като сета им приключи с благодарности към организатора на събитието.

Formless Reality бе банда, която си знаех, че ще е лека за мен като. Дори не бях сигурна дали се вписват достатъчно добре в цялата концепция на Moshpit Massacre… Започнаха с дълбоко мелодично интро, което веднага ми привлече вниманието. Много добре изпипана работа. Още с първите звуци, излезли от гърлото на вокалиста, си направих асоциация с този на Children Of Bodom. Много добри музиканти, които определено знаят с какво са се захванали! Те бяха и първата група за вечерта с по-дълги от 3 мин. песни 🙂

Formless Reality

Savage Ravage бе най-младата група за фестивала. Това, което направи впечатление е, че бяха без басист тази вечер, но пък си се представиха доволно добре. Олд скуул траш, добри интерпретации на известни и не чак толкова траш банди. С тях приключи тази дълга втора вечер на Moshpit Massacre 3.

Като цяло фестът мина без много технически проблеми, с отлична организация и много приятелска амосфера. За жалост обаче със сравнително ниска посещаемост – приблизително по стотина човека на вечер, включая бандите. Аз лично се надявам да е заради 4-те почивни дни и възможността за пътуване извън София!

Отново поднасям извинения на бандите, на които не успях да присъствам!

Снимки от двата дни може да разгледате в галерията на сайта, както и на фейсбук страницата ни.

До края на седмицата очаквайте и видео материали от изпълненията на Hatebomb, Cocklush и Formless Reality.