Trivium- Vengeance Falls (2013)

Страхотен. Но ако кажа само това, няма да се брои, нали? Трябва да се аргументирам..Да вземем предвид факта, че албумът беше един от най-очакваните за годината и разбира се, отново имаше високи очаквания и тук-там разочарования след пуснатите сингли. Хората обвиняват David Draiman (Disturbed, Device) , който продуцира „Vengeance falls”, че е добавил твърде много от собственото си характерно звучене в това на Trivium. Дори така да е, когато се появи един сингъл, имате време да го анализирате и да търсите кусури, докато не ви писне. Признавам си, не съм специалист в творчеството на Disturbed. В целия албум обаче аз лично не чувам предимно David. Чувам едни пораснали Trivium, които все повече набиват заслужена популярност, надграждат собствения си стил и запазват трайно мястото си в списъка на креативните и добри съвременни групи. Чувам и желанието им да ни покажат на какво още са способни; усещам XXI век в музиката им – актуалността и модерните техонологии, които като че ли липсват при по-предните им творби. Чувам и плахите тийнейджъри от времето на „Ember To Inferno”, които плахо показват на света новата си творба; момчетата, които вече са пораснали мъже. И музиката им расте заедно с тях.
„Vengeance falls” е един модерен, изключително съвременен албум с песни, които както се различават ужасно много, така и си приличат досущ. Всяка от тях носи малко или много от типичния Trivium дух, но в актуализиран вид. Характерни барабани, режещи китарни рифове, мелодични и съвсем не толкова мелодични вокали, традиционните бек вокали, както и някои нови, но приятно странни извивки при пеенето на Matt.
Първият появил се сингъл е и първото парче по списък- „Brave This Storm”, едно от най-силните- всичко започва обещаващо. Прелива в едноименната с албума песен, която също ме изненадва приятно и интрото веднага се шмугва в главата ми в специалното чекмедже „Партии за мигновенно разпознаване“. Механичността в „Strife” обаче не ме впечатлява, щом харесах повече лайв версията на сингъла. Следват серия от песни, които, честно казано, трудно се анализират на първо слушане. „No way to heal”, последният появил се предварително сингъл, също не ни разочарова и пасва идеално сред колегите си. От тях мелодичните „At The End Of This War” и „Wake”, заедно с „No Hope For The Human Race” (първият от няколкото бонуси) са сред изпъкващите произведения. Както и „As I am exploding”, чието заглавие съвсем точно обяснява реакцията ти, когато чуеш началния риф. Но както всяко друго хубаво нещо, и това си има своя край. За случая Trivium са избрали да направят кавър на „Skulls” на Misfits, който на всичкото отгоре е и доста сполучлив. 🙂
Всяка песен тук става за хедбенгинг. Дори да смяташ, че има изключение/я- помисли пак, преди да спреш да тропаш с крак в такт и/или да барабаниш по масата. Trivium гаранция, че няма отърване. Както винаги, много зарибяващ.

П.П. Ако сте фенове и не ви допадне веднага-дайте му още няколко слушания! Не търсете негативите и влиянията на този и онзи, усетете хъса на момчетата и еволюцията в музиката им. Защото, все пак, когато се дълбае на едно място, без идеите и способностите да се развиват, би било безсмислено и скучно. Втори „Shogun“ едва ли ще извадят.