Свещена литургия в ново измерение – GLORYHAMMER и POWERWOLF в София

28 ноември. Навън започва да се чувства, че е ноември. Часът е малко преди 20. Всички са си по домовете, вероятно вечерят със семействата, трамваите са полу-празни. Идилия.

Пред столичния клуб „Music Jam“ обаче се вие немалка опашка. Някои от хората в нея са старателно гримирани – сиви и черни петна върху чисто бели лица, а настроението е приповдигнато с нотка на шеметно нетърпение. Нищо чудно – все пак концертът беше разпродаден.

Успяваме да влезем в клуба малко преди да зазвучат първите ноти от сета на веселяците от GLORYHAMMER, но навън има още много фенове, които са успели да се присъединят към нас поне на третата песен.

GLORYHAMMER излязоха един по един на сцената под звуците на „Into the Terrorvortex of Kor-Virliath“ като всеки беше в типичната си бойна екипировка, показваща ги в цялото великолепие на героите от музиката им. Първата песен, която изсвириха беше „The Siege of Dunkeld (In Hoots We Trust)“, която също както и интрото е от тазгодишното им издание – „Legends from Beyond the Galactic Terrorvortex“. Thomas Winkler (в ролята на Angus McFife XIII, Принц на Страната Файф) започна ударно вечерта с характерните си високи вокали и даде своеобразен тласък на посоката на вечерта. Около средата на песента се появи и злият магьосник Zargothrax зад клавирите. Със започването на химнa „Gloryhammer“ си личеше, че публиката вече е във вълшебното измерение на петорката. На„Angus McFife“  стабилно помагахме с вокалните партии като един интердименционален хор, а магията, която струеше от сцената ни обливаше все повече в сяка изминала секунда. Преди да ни отведат на пътешествие до „The land Of Unicorns“ от групата споделиха, че се радват, че са успели да достигнат Земяата на розите и ракията. Самото признание беше посрещнато изключително бурно, поради простата причина, че ние също очаквахме да видим петорката, след като концертът им в Пловдив не успя да се състои по-рано таи година.

С „Questlords of Inverness, Ride to the Galactic Fortress“ принц Angus изпрати лорд Иво (от Земите на Публиката) на мисия до Крепостта на Бара на вълшебна краудсърфинг мисия с цел алкохолно богатство, а за силата на полубога на Unst Hootsmans (в ролята на басист тази вечер) можехме да съдим по силните викове „Hoots! Hoots!“ на публиката преди, по време на и след „Hollywood Hootsman“.

До този момент вече не бяхме просто наблюдаващи, а главни действащи лица в целия театър, който се разиграваше от сцената. Продължихме да пеем с цели гърла и на следващите парчета, докато на сцената се развяваха мечове, омагьосани гласове и любимата музика. След като успяхме да завладеем с еднорози и последната песен от сетлиста („The Unicorn Invasion of Dundee“) и уважихме химна на Unst, изпратихме подобаващо GLORYHAMMER с надеждата първото им гостуване тук да не е и последно.

Сетлист:

1. Into the terrorvortex of Kor-Virliath (intro)
2. Gloryhammer
3. Angus McFife
4. The Land of Unicorns
5. Questlords of Inverness, Ride to the Galactic Fortress
6. The Hollywood Hootsman
7. Goblin King of the Darkstorm Galaxy
8. Hootsforce
9. Masters of the Galaxy
10. Universe on Fire
11. The Unicorn Invasion of Dundee
12. The National Anthem of Unst (outro)

Въпреки епичността, на която бяхме подложени, едва ли някой е бил напълно готов за това, което следваше. Обикновено казваме, че сцената се е променила между всеки две групи на даден концерт, но УАУ! Този път говорим за истинска трансофрмация! Колкото повече се доближавахме до обявения начален час за сета на POWERWOLF, на толкова по-различно място се озовавахме. Щом вълкът от „Sacrament of Sin“ (2018 г.) се появи на огромен флаг, пред нас вече стояха руините на катедрала. Сценографията се допълваше и от детайли като стойките за клавира и микрофона, и подиум за барабаните.

21:30 ч. Мрак!

Започва интрото „Lupus Daemonis“, а в публиката само това и чакахме. Attila, Matthew, Charles, Falk и Roel излязоха на сцената, съпроводени от оглушителния рев на препълнената зала. Без да чакат много, POWERWOLF започнаха с откриващото парче на миналогодишния си албум – „Fire and Forgive“. Още на втората песен всеки един от нас беше част от „Army of the Night“ и помагаше с колкото му глас държи на Attila, който пък както винаги се доказа като невероятен певец. „Incense & Iron“ дойде с миризмата на кадилница с тамян и от първия до последния човек всички скачахме нагоре-надолу в ритъм.

„Amen & Attack“, „Armata Strigoi“, (за която флагът зад сцената беше сменен) и „We Drink Your Blood“ са от класиките на POWERWOLF, към които няма публика, останала равнодушна. Дамите в залата получихме специално посвещение с „Demons are a Girl’s Best Friend“, но пък без мъжка помощ едва ли щяхме да вдигнем толкова шум, колкото ни се искаше, на припевите.

Във всяка една от песните си немските вълци показват неописуема енергия и отработена хореография. Това видяхме и във вечерта на 28 ноември докато бяхме неразделна част от Черната им литургия. Matthew и Charles Greywolf не спираха да тичат по сцената нагоре и надолу по подиума, като тренираните им движения бяха в синхрон и засилваха чувството за епичност и тържественост. Falk също постоянно беше в движение и толкова привличаше вниманието върху себе си, че във всяка негова секунда, далеч от клавира, беше трудно да следим някой от другите музиканти. Attila беше в страхотна форма и нямаше и помен от вокалното му неразположение миналата година на Rockstadt Extreme Fest в румънския град Ръшнов. При всички положения POWERWOLF ни въвлякоха в буйния си музикален световъртеж и ни поканиха да вием с тях срещу луната.

Това не беше достатъчно. Освен, че сетлистът за българската публика беше с 3 песни по-дълъг от този за румънската, немците изсвириха още няколко песни. Въпреки, че концертът беше част от турнето, промотиращо „Sacrament of Sin“ (2018 г.), успяхме да чуем и много от любимите песни от другите 7 албума на групата. Като например „Resurrection by Erection“, „Kiss of the Cobra King“, (която тази година преиздадоха) и „Werewolves of Armenia“. За „Where the Wild Wolves Have Gone“ получихме освен омагьосващото изпълнение и известна доза изкуствен сняг.

Не сме се и съмнявали в професионализма на POWERWOLF, но това, което получихме тази вечер, надминава други техни участия. Може би защото за пръв път идват при нас като хедлайнери, може би заради нашия заряд като публика, а може би всичко заедно. Едно е сигурно – почти два часа не ни стигнаха, а вълците в нас искат на свобода!

Сетлист:

1. Lupus Daemonis (интро)
2. Fire and Forgive
3. Army of the Night
4. Incense & Iron
5. Amen and Attack
6. Killers with the Cross
7. Demons are a Girl’s Best Friend
8. Armata Strigoi
9. Strossgebet
10. Resurrection by Erection
11. Where the Wild Wolves Have Gone
12. Blessed and Possessed
13. Kiss of the Cobra King
14. We Drink Your Blood
15. Lupus Dei

Бис:
16. Sanctified with Dynamite
17. Coleus Sanctus
18. Werewolves of Armenia

При други обстоятелства (и групи) подобна епичност може би щеше да е в повече, но в тази вечер беше изключително на място. Лично аз оценявам този концерт (с цялата му фантастичност, сценография, звук и светлина) като нещо, от което българската публика имаше нужда. И двете групи ни поведоха на своите неописуеми пътешествия и ни оставиха много, за което да си спомняме с умиление. Надяваме се, че и ние сме им направили достатъчно добро впечатление, че да ги видим отново.

Текст: Farsot
Снимки: ArthurDent