ROCKSTADT EXTREME FEST 2018, ден втори: Вълчи нощи

Стартираме втория си ден на ROCKSTADT EXTREME FEST 2018 на голямата сцена в 16:00 – първо с южноамерикански, а после и с европейски траш метъл. Докато бразилците NERVOCHAOS, които познаваме добре от неколкократните им посещения в България, свирят, слънцето все още е високо и се опитва да ни изпепели, та повечето хора, ако изобщо се намират във фестивалната зона по това време, търсят сенчестите места, и една съвсем малка част са на оградата пред голямата сцена. Класи над южноамериканските си колеги са немците DUST BOLT – с типичното нахъсано поведение на млада траш банда, те не спират да се движат по сцената, а и музиката им е няколко идеи по-разчупена. И двете банди обаче да свършат перфектно задължението си да подгреят тълпата и да забъркат първите мошпитове за деня.

Оставаме приятно изненадани от CONFESSIONS OF A TRAITOR, които започват в 18:00 на малката сцена. Британците не свирят нищо, което вече да не сме чували от най-известните метълкор банди от цял свят, но пък са изключително харизматични, а в най-съществената част от експлозивното им изпълнение се превръща контактът с публиката – вокалистът Stephen MacConville прекарва значително повече време долу в тълпата, отколкото горе на сцената, постоянно призовавайки хората към движение и дори участвайки на своя глава в един или два съркълпитa. По-късно всички желаещи успяват съвсем безпрепятствено да се докоснат до групата и да отнесат със себе си снимки и автографи за спомен.

Поемайки осъзнатия риск да изпуснем някоя качествена банда, правим по-продължителна пауза за задоволяване на естествената нужда от почивка и храна и се връщаме чак в 20:30 за началото на едночасовия сет на CONVERGE. С ръка на сърцето можем да заявим следното – шоуто на американците е юмрук в лицето и се превръща в едно от най-стегнатите и енергични представления на фестивала. Неуморният Jacob Bannon, Kurt Ballou (дори облечен в тениска, нацапана с петна с неизвестен произход) и железните Nate Newton и Ben Koller са истинско удоволствие за наблюдаване и слушане на живо, а озвучаването е на високо ниво, та успяваме да доловим ясно всеки един елемент от подредения хаос на музиката им.

Правим разходка до палатката, за да се облечем по-топло за настъпващата нощ и леко закъсняваме за излизането на следващата банда. Но, още докато вървим към входа на фестивалната зона, установяваме, че вместо DYING FETUS на сцената в 22:15 са се качили POWERWOLF. Бърза справка с Facebook страницата на фестивала показва, че близо три часа по-рано организаторите са съобщили за промяната в програмата поради проблеми в полета на американците. Никой, изглежда, не роптае срещу това – ликувайки, огромна тълпа посреща обичаната немска пауър метъл банда. Фронментът Atilla Dorn (макар и явно не в най-добрата си вокална форма днес) не пропуска да отбележи факта, че има румънски корени и умело занимава вниманието на публиката с многобройни разпявания, а едни от най-разпознаваемите парчета на групата се редят едно след друго – “Army Of The Night”, “Amen & Attack”, “Armata Strigoi”, “Demons Are A Girl’s Best Friend”… и, разбира се, “We Drink Your Blood” за финал.

Точно в полунощ идва редът и на очевидно току-що пристигналите DYING FETUS. Тримата не хабят излишно от отреденото си време, а застават на сцената в разположение с формата на равностранен триъгълник с два от върховете към публиката и започват да изливат върху нея безпощадния си техничен дет метъл, спирайки само за откъслечни благодарности в паузите между парчетата, като John Gallagher отделя секунда, за да подметне шеговито, че часът му за заспиване отдавна е минал. Подобно на музиката си, американците не изразяват кой знае какви емоции и – дали заради каменните им лица, дали заради нещо друго – оставаме с впечатление, че, макар и безгрешно, изнасят сета си с известно нежелание.

Точно на противоположния полюс се намира най-късната група в програмата за 3-ти август. В 1:15 през нощта на малката сцена ни очакват няколко някак… невзрачни младежи, които изглеждат така, сякаш по погрешка са се озовали там и случайно пътьом са намерили комплект инструменти. Външният вид обаче остава на заден план в секундата, в която WHITE WARD ни потапят в атмосферичния си пост блек метъл. Музиката на украинците е същински океан от мрачни емоции, а като единствено разочарование отбелязваме, че групата, която толкова успешно имплементира саксофон в някои от парчетата си (справка – албумът “Futility Report” от 2017 г.), в момента не разполага със саксофонист за концерти, а използва подложка. Петимата сякаш сами не могат да повярват колко топъл прием получават от публиката и дори изпълняват едно от по-старите си парчета на бис.

Следва продължение

Снимки от втория ден на ROCKSTADT EXTREME FEST 2018 очаквайте на нашата FB страница!