serpentinedominioncdcoverНа небосвода на екстремната метъл сцена изгря ново име. Ново име, стари муцуни. Става дума за дет метъл проекта Serpentine Dominion и за тяхното едноименно дебютно издание. И тримата музиканти, замесени в проекта са ни добре познати. Зад микрофона е вездесъщият George „Corpsegrinder“ Fisher (CANNIBAL CORPSE), китарата, басът и част от вокалите са в ръцете на Adam Dutkiewicz от KILLSWITCH ENGAGE, а ударната секция е поверена на Shannon Lucas (екс-THE BLACK DAHLIA MURDER). Дали тези големи имена са създали нещо добро? Нека разберем:

Веднага прави впечатление силното интро. Изключително красива и лирична мелодия, чрез която бандата демонстрира високата си инструментална класа. The Vengeance in Me прави рязък завой към истинската същност на групата. Тя е първия брутален залп. Вероятно мислите, че това е просто поредната здрава дет метъл група, но всъщност не е съвсем така. Точно в The Vengeance in Me има доста технични моменти, които по нищо не отстъпват на еталоните в жанра. Във Vanquished Unto Thee осезаемо се усеща влиянието на KILLSWITCH ENGAGE, поне що се отнася до китарните партии, а ритъм секцията е интересна и „мърлява”. За жалост обаче прекрасното китарно соло тук е твърде кратко. Divide, Conquer, Burn, And Destroy е взела доста от прийомите на CANNIBAL CORPSE, като освен стандартната мелодия са добавили и едно-две много мелодични сола. Ритъм секцията се различава, личи почерка на THE BLACK DAHLIA MURDER. Идва ред на Sovereign Hate – може би любимата ми композиция в албума. Изключително брутална, динамична и тежка. On The Brink of Devastation е още едно хубаво парче, но е с малко по-мрачна атмосфера. Jagged Cross Legions е в същия дух – брутална и първична. Prelude идва някак като продължение на интродукцията – приятна акустична мелодия, достоен преход към последното парче от пъзела. This Endless War съчетава в едно всички черти на това „allstar” трио – бруталност, мелодия, агресия, контролиран хаос, здрави рифове и не на последно място, намигане към всяка от трите групи, от които идват музикантите.
Въпреки, че на моменти е доста еднообразен, албумът е добро попадение. Личи работата в екип, защото и тримата отявлено са допринесли със собствения си стил на свирене.

Оценка 6/10                                                                                                                    Автор: Димитър Йосифов