SEPULTURA в Mixtape 5 – 30 години не стигат

Във вечерта на 8-ми юни, някъде около предварително обявения час на отваряне на вратите, заварваме подлеза на НДК пред Mixtape 5 обитаван буквално от шепа фенове. Вътрешността на клуба се разтърсва от саундчека, а съмнението, че концертът на „вече-не-толкова-новата” Sepultura, по известни на всички ни и обсъждани до немай-къде причини, няма да бие рекорди по посещаемост, вече леееко се загнездва в съзнанията. Кратко очакване, бързо и безпроблемно преминаване на входа и ето, че вече сме под приглушените светлини на мястото на събитието. Метални прегради намалят с около метър-метър и половина и без това ограниченото пространство пред сцената.

Dark Fusion

Специални поздравления за организаторите от BGTSC, тази вечер определено всичко мина по часовник. Точно в 20:00, пред максимум 50-има души нощната смяна поемат Dark Fusion – мелодик дет метъл банда в четиричленен състав, в който несъмнено впечатление прави… отсъствието на барабанист. Повдигаме вежди, но само минути по-късно получаваме отговор на безмълвния си въпрос – румънците използват семпли, които запълват липсата на пети човек. Така или иначе, изглежда, че се справят отлично и без него и в рамките на половин час ни разхождат из кратката си дискография с парчета като Redemption Day, Night Shift и др.

New Disease

В 20:40 идва ред и на New Disease – „българската следа” за вечерта. Като популярно име в „нашите” среди, едва ли има нужда да обясняваме кой знае колко за тях – типичната метъл/хардкор банда, наясно си какво да очакваш от тях – много енергия и хъс, тежки рифове и брейкдауни. В течение на сета им тълпата се посгъстява, а в нея очевидно присъстват доста верни техни почитатели, чиито възгласи проехтяват ясно в паузите между парчетата. Софиянци се побират в  40 минути, като представят съвсем наскоро издаденото си четирипесенно EP Insomnia (което, да вмъкнем, можеше да бъде закупено на щанда до вратата срещу само 5 лева), и неколкократно засвидетелстват уважението си към легендарните хедлайнери, включително и с кратък „рипрайс” на Dead Embryonic Cells.

Andreas Kisser

След  40-минутно прекъсване и последни настройки на звука и оборудването от страна на екипа на Sepultura, клубът притъмнява и сред бурни викове най-накрая се появява и самата банда, във вида си през 2014-та година, 30 години след основаването си – сякаш пощаденият от времето Andreas Kisser с тениска на бразилския национален отбор по футбол; Paulo Jr. с доста прошарени и доста прорастнали къдри – в този безобидно изглеждаш човечец на възраст едва ли някой непосветен ще познае днес гневния младеж от 80-те и 90-те; Eloy Casagrande, който се оказва звяр зад барабаните и на живо, и недолюбваният от мнозина вокалист (и перкусионист, когато се налага) Derrick Green.

Paulo Jr

Началото е дадено с парче от актуалния The Mediator Between Head And Hands Must Be The Heart – безкомпромисната The Vatican, а звукът е смазващ. Следва превърнала се в съвременна класика Kairos, чийто простичък припев моментално се подема от публиката, но сякаш концертът започва истински едва с третата песен – познатата до болка Propaganda от безсмъртния Chaos A.D. Ред е на нови три парчета от периода с Derrick – Impending Doom, Manipulation Of Tragedy и Convicted In Life, и докато неуморимият Eloy налага здраво кожите, а Paulo Jr. сякаш се държи малко встрани от центъра на вниманието, то Green и Kisser поддържат постоянен контакт с вече запълнилото се пространство отпред.

Derrick Green

Време е разходка из 90-те – любимите на няколко поколения фенове на тежката музика Dusted, Attitude, спомената вече Dead Embryonic Cells и Biotech Is Godzilla звучат не по-малко брутално и днес. Spectrum, откриващата песен от Kairos (2011) ни връща в настоящето, това прави и Da Lama Ao Caos (кавър на бразилците Chico Science & Nacao Zumbi), за която Andreas поема основните вокали. Броени мигове по-късно „старата” Sepultura отново се „стоварва” върху ни чрез Innerself и Territory, а едва ли пред сцената има нормален човек, който да не се движи, по своя воля или не, на тях, на последвала пънкарлива Policia и на поредния „чифт” класики – Arise и Refuse/Resist.

Eloy Casagrande

За втори път за вечерта всичко потъва в мрак – паузата за бис сякаш трае по-малко от минута и квартетът се завръща с Trauma Of War, отново от последния албум. Краят е близо, и то какъв край – Ratamahata и абсолютно задължителната Roots Bloody Roots разтърсват за последно подлеза на НДК.
И така, бърза равносметка. Перфектна организация, идеален тайминг и страхотен звук. Добре подбран съпорт и една прегазваща всичко по пътя си Sepultura. Безкрайно удовлетворение за всички присъствали и пропуск за онези, които така и не успяха да приемат една поела по своя (трънлив) път банда.

ГАЛЕРИЯ
Fans 22 снимки	Sepultura 79 снимки
New Disease 1 снимки	Dark Fusion 1 снимки