Smallman – за малките хора и голямата музика

Когато гледаш реката, виждаш как тя непрекъснато се променя, но в своята същинност остава константа. Когато слушам SMALLMAN изпитвам усещане за градиращо израстване, но магията в тяхната музика е константна вечност.
София, 31 май, клуб Terminal 1 – в очакване сме на началото на грандиозния концерт, организиран в подкрепа на новия албум „Envision“ на асеновградската банда Smallman. Концертът е разпродаден, пред клуба се вие опашка, хора питат за билети – няма. Капацитетът е ограничен, и макар че в клуба не се допускат хора над определения лимит, вътре е пълно, направо претъпкано, но удоволствието да видиш как българска банда разпродава самостоятелен концерт донякъде измива липсата на загубения комфорт.
Да се стигне най-отпред пред сцената е почти невъзможно, е, освен ако не си Конан Варваринът. Клуб Terminal 1 не става за такъв тип концерти, да бяха 200 чиляка фенове – да, но петстотиин – прекалено претъпкано, прекалено дискомфортно, искаш да видиш любимата група – не става, повдигнеш се на пръсти – да погледнеш през нечие рамо – пак не става, да направиш някой и друг свестен кадър – ако успееш да се добереш до стълбите и да откраднеш миг – трудна мисия.
Със съвсем малко закъснение бандата излиза на сцената и аплодисментите избухват. Море от хора, положителната енергия като светлинен лъч се споделя между музиканти и почитатели.
„Първом, първом“ ни грабва с първите акорди, подема вълната от хора, не, не хора – вълна от споделеност, сензитивност, чувства, огън и пламък, които горяха до края на концерта. Дали не остана по едно тлеещо въгленче изтъкано от емоция във всяка една душа?
Продължаваме със стари парчета – думаджийско потропване с Ocean, буйната стремителност на Ourоboros, смазващата тъмнина на The Cube.
The Bond носи част от агресивното начало на групата. Песента от новия албум бързо се превърна във фаворит на много от феновете.
Следва антракт – прожекцията на късометражния анимиран филм „Кръвта“ на Велислава Господинова, чийто саундтрак е писан от Smallman. Авторката подготвя нова продукция, отново с музика написана от Smallman.
“Възпело е Пиле” и на сцената излиза Петър Делчев от Кайно Йесно Слонце и Исихия. Екзалтирано изпълнение, хипнотизирана публика. Страхотно удоволствие е да чуем завръщането на гайдата и наличието на фолклорни елементи в парчетата от новия албум. Слушайки инструмента неусетно затваряш очи и се отдаваш на безвремието, минават спомени, ритмите галят душата ти, като нежна майчина ръка и без да искаш отново си дете, усещаш топлината на родния дом, поривът на вятъра играе с косите ти, а шумът на реката те тегли игриво към нея.

Smallman определено е група, която има потенциал да излезне извън границите на България и да превземе световните сцени.
Усукани в емоции, изолирани във времето не усещаме кога идва края с една от любимите ми песни – Two Rivers.

 Първoм, първом
 Ocean
 Ourоboros
 The Cube
 The Bond
 Vision
 Dreaming Piece

 The Blood – movie

 New Day
 Labyrinth of present
 Evоlution
 A Junction
 Възпело e пиле
 Prayer
 Two Rivers