SEPULTURA – Machine Messiah (2017)

Ще започна с това, че с „Machine Messiah“, за добро или зло, SEPULTURA продължават линията на „The Mediator Between Head And Hands Must Be The Heart“ (2013) – все по-мрачно и все по-далеч от миналото и трайбъл атмосферата. Andreas Kisser, изглежда, е открил нови композиторски хоризонти, и не че в албума място не намира познатият стил, но с изключение на „I Am The Enemy“ и бонус трака „Chosen Skin“, които са по-характерни и семпли, SEPULTURA никога не са звучали чак толкова прогресив. Изненадващо мелодично (сериозно, тонове мелодия има тук) начало със заглавното парче; ориенталски напеви в „Phantom Self“; черешката на тортата – инструменталът-шедьовър „Iceberg Dances“, за който преди години едва ли някой би си помислил, че би се появил изпод пръстите на точно тази банда; „Sworn Oath“, която може би щеше да е типична среднотемпова груув композиция, ако не бяха клавирите, разположени на различни места в нея; останалите, които няма да спомена по име, разчитат просто на по-разчупени структури (не че и това е малко) или на призрачните чисти вокали на Derrick Green, с които той често разнообразява присъщия си лай. Тук остава да виси въпросът какво точно ще се запомни албумът – честно казано, последното самостоятелно парче на бразилците, от което и до днес мога да изтананикам нещо и насън, е едноименното от „Kairos“, а това беше през… 2011-та. Ясно е, разбира се, че SEPULTURA отдавна са загърбили писането на „хитове“, както вече казах в началото – за добро или зло. Хубавото е, че „Machine Messiah“ съумява да предизвика желание да бъде преслушан повече от веднъж, а дали ще бъде оценен по достойнство сега или в бъдеще – времето ще покаже.

Оценка: 8/10