ROTTING CHRIST в Бургас – 20 години по-късно

 Пътувам си аз с БДЖ-то, гледам през прозореца на купето и си мисля за тазвечерния концерт на ROTTING CHRIST. Чудих се, какво правеше това събитие толкова специално? Вярно, лайнъпът беше убийствен, а Бургас принципно си е един от най-хубавите градове в България. А и концертът не бе случаен – там преди 20 години гръцките екстремисти свириха за първи път на българска земя. Но имаше още нещо, което ме призоваваше в морския град. Явно тепърва ми предстоеше да разбера. Уверен в себе си, нарамих мешката, слязох от влака и се запътих към спортна зала „Бойчо Брънзов„.

 Пристигам на мястото на събитието и какво да видя – метъли от цялата страна се бяха събрали на по бира и разказваха своите концертни истории. Евала им правя на всички тези отдадени фенове, които са прекосили цялата страна, за да гледат любимите си гърци и да подкрепят българската сцена. Срещаха се и такива, които не бяха пропуснали и шоуто на DARK TRANQUILLITY от миналата вечер в София. Доволно количество от хора се бе натрупало пред залата. С известно закъснение, вратите отвориха и сградата бавно започна да се пълни.

 Около 18:30 бургаската метъл формация THE OUTER LIMITS, която с гордост пазеше в себе си духа на осемдесеттарския траш от Bay Area, излезе на сцената и оглави концерта. Стреляйки песен след песен от дебютния си запис „World Metal Domination“, групата благодари за присъствието на всички билетирали се и завърши сета си с „Apocalypto“ – заглавното парче от новия им студиен албум, който се очаква да излезе на 15 ноември чрез Stormspell Records.

След тях излезе деткор шайката 8M/S, която разполагаше с нов албум. Озаглавен „Individualist“, той бележеше първият дългосвирещ запис на бандата с новия им вокалист Петьо Колев, който се присъедини към тях през 2016 г. Групата не пропусна да изсвири няколко парчета от първите си два албума и не след дълго се оттегли от сцената. Ако качеството на музиката на хасковлиите е под въпрос, то поне енергията им на сцената не може да бъде подценена.

 Какво да кажем за любимите ни мореплаватели VRANI VOLOSA? Не веднъж сме ги гледали и всеки път са ни оставяли с позитивни спомени и емоции. Те имаха специална връзка със своята публика и това се виждаше ясно като морския залез. Може да се каже, че ако обичаш морето, обичаш и творчеството на VRANI VOLOSA. Носейки в началото топлината на брега, музиката на моряците постепенно прогресира и се сдоби с полумрачна атмосфера, подобна на тази, която настъпва, когато вече не е възможно да се различи морския хоризонт от небето. Магията достигна своя връх по време на изпълнението на красивата композиция „Sun“ и малко след това групата се сбогува с нас.

 Четвърти на сцената бяха гръцките дет-трашъри SPIDER KICKERS, които можеха да се похвалят със сравнително дългата си история. Сформирана през 1986 г., бандата издава своя дебют „The Northwest Emperor“ през 1997 г. и постига известен успех през следващите няколко години. През 2014 г. издава петия си дългосвирещ запис и стъпва за първи път на българска земя две години по-късно като съпорт на ROTTING CHRIST. Музикантите бяха решени да впечатлят българската публика и този път. Естествено, това не беше трудно за лидера на бандата James Edouarth, който непрекъснато показваше уменията си като вокалист и барабанист. Трудно беше да повярваш как успяваше да поддържа това бясно темпо и в същото време да реди текстове за политически теми, алкохол, смърт и насилие. Колкото до самата музика, смятам, че имаше какво да се желае от групата. Нямам нищо против добрия стар, суров, праволинеен траш, но понякога като правиш нещо толкова предумишлено, желаният резултат винаги се оказва една идея по-далеч от реалността. Въпреки това, SPIDER KICKERS правиха това, което обичат и не робуваха на модните тенденции, а държаха на своя олд скуул дух, което ги правеше достойни за уважение.

 Жалко, че родните банди бяха толкова орязани откъм време и песни. Мислех си, че точно със предпоследната група от лайнъпа това нямаше да важи, но уви… THE REVENGE PROJECT са си изградили репутацията на една от най-стабилните дет метъл групи в България и концертите им винаги са били на ниво. Четири албума по-късно бургазлиите, не само че са добили вид на професионалисти, но и са се превърнали във водачи на българския дет метъл. Несъмнено трябваше да останат по-дълго на сцената. Сетлистът им се състоеше от най-редовните им парчета (включително и любимата ми „End of Days“), като между тях вокалистът на бандата Мариян Христов нахъсваше присъстващите за хедлайнерите на събитието.

Сега е време да разкажа за ROTTING CHRIST. За пореден път гърци показваха на българска публика, че един стил може да бъде разчупен в различни вариации. Ветераните излязоха на сцената в димна завеса, предвещаваща началото на това „пътуване до нови земи“. Публиката, вече останала без търпение, аплодира бурно гърците, които бяха така дълго и нетърпеливо очаквани, особено от бургазлиите. И как няма да са точно от тях?! Завръщането на ROTTING CHRIST в Бургас 20 години след първия си тукашен концерт си беше истинска чест за тях. Чувствата на публиката на групата бяха еднакви – топли и радостни. Личеше си по лицата на хората, че вече са готови да се „потопят във вещото изкуство“. Седящите слязоха; пушещите, които бяха отвън – влязоха, a тези, които стояха пред сцената, се набутаха по-напред, за да заемат още по-удобни позиции за предстоящото шоу. Още с първата песен тълпата изригна. Оформиха се няколко circle и mosh pit-ове, които отбелязаха „отварянето“ на портите на Ада. „Дяволите“ бяха на сцената, а техните верни „демони“ показваха безкрайната си отдаденост и любов към тях. Получи се една уникална семейна атмосфера, която не може да бъде описана само с думи, защото това е събитие, което трябва да бъде изживяно от първо лице. Мисля, че точно това ме призоваваше. В този красив момент се чувствах на мястото си – бях там, където исках. Хората бяха като опиянени от шоуто и искаха концертът да продължи вечно. В рамките на час и половина екстремистите представиха едни от най-окултните си и величествени композиции. Всяка изсвирена песен беше различна сама по себе си, но запазваше „магическата“ формула на ROTTING CHRIST. Групата и публиката се бяха сляли в едно общо – музиката. „Магията“ беше самата атмосфера, а нейните „магьосници“ с „мрачни сили“ бяха гърците. Музикантите ни разведоха през почти цялата си дискография, наблягайки на последните си три-четири албума, и ни разкриха тайните на Древна Елада, начело с негово величество Сатаната, а в случая това беше вокалистът и основател на групата – Sakis Tolis. Към края на шоуто феновете, натъжени от факта, че това зрелищно шоу скоро ще свърши, започнаха да скандират името на бандата и след минута „молитвите“ на всички бяха чути. Гръцките експериментатори се завърнаха на сцената и за пореден път показаха това разчупване на музикалните правила, което всеки присъстващ копнееше да чуе поне още веднъж тази вечер. Групата изсвири превърналата се в техен химн „Χ Ξ Σ“ и завърши със символичната „Non Serviam“, удовлетворявайки желанията на своята вярна армия от български фенове. Обещавайки, че ще се върнат отново в България, ROTTING CHRIST заслужиха нашето вечно уважение и признание. Те бяха създали едно голямо сплотено семейство от фенове, уважаващо своите братя и сестри. Това беше най-основното чувство, което всеки присъствал би трябвало да е усетил. ROTTING CHRIST са група, която се слива със своите почитатели и която наистина оценява факта, че феновете са хората, които я правят съвършенна.

Сетлист:

01. Ze Nigmar
02. Kata ton Demona Eautou
03. Demonon Vrosis
04. Elthe Kyrie
05. Apage Satana
06. The Sign of Evil Existence
07. Transform All Suffering Into Plagues
08. The Forest of N’Gai
09. Societas Satanas
10. Xibalba
11. Grandis Spiritus Diavolos

Бис:
12. Χ Ξ Σ
13. Non Serviam