ROCKSTADT EXTREME FEST 2019, ден втори: Денят на мъртвите

2 август. Опитът от минали години показва, че дори и на ROCKSTADT, все още далечен от мащабите на най-големите европейски фестивали, правилното преценяване на собствените сили и почивката са от изключително значение (или може би просто остарявам, не знам). В опит за физическа и психическа подготовка, стратегически прекарваме деня си в хостела – шезлонги на терасата, малко слънчеви бани, живописни трансилвански гори наоколо… Взимал съм и по-лоши решения, определено.

Фестивалният ни ден започва с британските трашъри ONSLAUGHT. Слънцето лека-полека започва да клони към залез, но е все още жарко и за пръв път осъзнавам доколко новото разположение на сцените (обърнати с лице на запад) подлага дори по-късните артисти в програмата на жарките му лъчи. Броени минути след началото на сета си албионците вече видимо се варят в собствен сос, което, естествено, се дължи и на факта, че грам не пестят сили. “Killing Peace”, “The Sound Of Violence”, “Let There Be Death”, “66 Fuckin’ 6”… Хич не си поплюват.

Пренасяме се на другата сцена, където EKTOMORF имат късмета да свирят в по-човешки условия. През май унгарците бяха и у нас и сетлистът им не се различава особено и сега, само дето имат точно един час на разположение. Откриват пак с “The Prophet Of Doom” и “AK-47”, редят „хитовете” “Gypsy”, “I Know Them” и “Black Flag”… Под звуците на “Bullet In Your Head” извеждат мъж с рана в главата (вероятно от кубинка) в посока медицинската тента, а на “Holocaust” (парче, осъждащо геноцида) някакъв идиот размахва хитлеристки поздрави… За всекиго по нещо, както се казва.

Към 21:00, когато блек метълите MORTEM излизат на сцената, небето се отваря и се изсипва такъв порой, че половината фестивал се опитва да се скрие под крайно недостатъчната шатра с пейки и маси за хранене. Другата половина стоически остава под дъжда, но (поне в моите очи) шоуто на бандата е пълно, безлично разочарование. Когато парчетата от единствения им албум “Ravnsvart” приключват след около 40-45 минути, норвежците изчезват скорострелно и оставят усещането, че изобщо не са били там. Не че нещо, но някак си очакваш повече от хора, преминали през (или все още в) ARCTURUS, MAYHEM, ULVER и т.н.

За сметка на това дуум метъл бащите CANDLEMASS компенсират сериозно и буквално слагат в малкия си джоб кажи-речи всички групи, свирили преди тях не само на втория, но и на първия ден. Оглавени от миналия септември насам от оригиналния си вокалист Johan Längqvist, останал в историята като гласът в “Epicus Doomicus Metallicus” (1986), петимата са в отлична форма и не спират да ни засипват с тлъстите рифове на “Mirror, Mirror”, “Bewitched”, “Solitude” и прочие легендарни парчета. С две думи, по никакъв начин не показват, че не са свирили заедно в последните… повече от 30 години.

Кой иска да гледа веселяците KORPIKLAANI на съседната сцена? Бледнеят ми доста след дуум лекцията на CANDLEMASS и ги гледам малко встрани от навалицата. Не след дълго одобрителната шумотевица се разнася над фестивалната зона, макар че, честно казано, тълпата ми се струва поизстискана от дългия ден. Признавам им го на KORPIKLAANI – раздават се и умеят да повдигат духа и на най-уморените, а и няма как да е иначе, след като на парчета като “Sahti”, “Kotikonnut”, “A Man With A Plan” и т.н, и т.н., краката заиграват сами, да не говорим пък за алкохолните метъл химни “Tequilla” и “Vodka”, които са и последните две песни от сета.

“I’ll cut your tonguе  from your…” КВИИИК! SIX FEET UNDER за пръв път на живо в живота ми – “check”. Ще ми се да ги бях видял години по-рано, когато Chris Barnes не изглеждаше сякаш ще се разпадне всеки момент или когато не звучеше като настъпано прасе във високия край на вокалния си регистър. За сметка на това ниският му, дълбок гроул е безупречен, а сценичното му присъствие – внушително. Вдясно е друга дет метъл легенда – китаристът Jack Owen (ex-CANNIBAL CORPSE, ex-DEICIDE), другите в настоящия състав също са с богата визитка. Свирят около 70% от дебюта “Haunted” (1995), обръщат внимание и на останалото си творчество, а Barnes се усмихва през половината време, чак ми е неестествено. Кавърите при SIX FEET UNDER са задължителни – кенибълкорпските “Stripped, Raped & Strangled” и “Hammer Smashed Faced” нанасят последния кървав удар за втората вечер на фестивала.

Още снимки – на нашата Facebook страница!