ROCKSTADT EXTREME FEST 2019, ден първи: За последен път… отново
1 август. Крайпътна табела – Ръшнов на 20 км. Настроението в колата осезаемо се повишава, въпреки сравнително поносимото този път тътрене през прохода Синая. Уви, вече знаем, че ще изпуснем откриването на ROCKSTADT EXTREME FEST 2019, та първо се насочваме първо към Пояна Брашов, курорт на десетина километра източно от Ръшнов, където като по чудо сме намерили свободни легла седмица преди събитието.
Обликът на фестивалната зона тази година е значително променен, установяваме около час по-късно. Вместо разположените в двата края на фестивалната зона традиционни малка и голяма сцена, сега насреща се извисяват две равностойни, 14-метрови сцени, залепени една до друга – съответно “Monster Stage Adrian Rugina” и “Brasov Stage”. Преминаваме дежурната процедура – пропуски, гривни, баджове (последната „екстра” е новост) – и сме вътре.
Минути по-рано са обявили не един, а няколко от участниците за 2020-а – KATAKLYSM, DEATH ANGEL, ROTTING CHRIST, THE BLACK DAHLIA MURDER (към момента на писане на репортажа – и DESPISED ICON – бел. авт.). Афишът догодина ще е силен, но сега не му е времето да го мислим – настоящето зове. А в него японците от CRYSTAL LAKE не са пристигнали в Румъния поради проблем с визите, така че целият график за ден първи е изместен с около половин час напред.
Улавяме част от шоуто на млада мелодет (или нещо такова) банда, която обаче… фигурира в така и незавършената програма като “TBA” (to be announced). Кои са тези, разпитвам тук-там. Клатят се глави, рамене се повдигат – никой не знае, не успявам и да чуя, ако са се представили. Следват ги румънците DINUMBRA, които стават първата група, чийто сет проследяваме от начало до край. На живо ми правят по-приятно впечатление, отколкото на запис – стабилен дуум/дет метъл, меланхоличен и мачкащ, адски подходящ за начална разгрявка на вратните прешлени.
Името на SUR AUSTRU присъстваше на постера и миналата година, а сега моментално ми дават повод да съжаля, че тогава ги изпуснах. Нещо като естествен правоприемник на NEGURA BUNGET, бандата по същия брилянтен начин комбинира суров блек метъл и атмосферични пасажи, изпълнени с помощта на интересни фолклорни инструменти, а, освен музиката, внимание заслужава и облеклото им – черни ризи, украсени с традиционна шевица. След тях идва нещо коренно различно – непознати за моя милост до този момент, GOTHIC се оказват силно популярни в родината си. Логично, със самочувствието и сценичното присъствие на рок звезди, шестимата успяват да завихрят първия мошпит на фестивала.
Отсъствието на CRYSTAL LAKE поставя едни след други шведите ADEPT („най-поп бандата на фестивала” според собствените им думи) и шотландците BLEED FROM WITHIN, заместили първоначално обявените, но отпаднали UNEARTH. Не знам, но може би умората от пътуването ми попречва да ги оценя по достойнство – и двете банди изнасят бомбастични представления (особено ADEPT – петимата не спират да сноват по сцената, съществувайки в някакъв свой хаотичен синхрон), изпълнени обаче с всички онези типични за метълкор стилистиката клишета, които имат своя чар, но бързо омръзват. Това очевидно не е проблем за тълпата – мелетата не стихват в продължение на тези два часа.
Парадоксално, след метълкор тупурдията (без грам негативизъм в думата, да поясня), почти задушаващата меланхолия на KATATONIA ми идва като глътка свеж въздух. Не помня да съм се наслаждавал толкова много на тази банда, независимо дали на запис или на живо – шведите празнуват 10-годишнината на албума “Night Is The New Day”, съответно изсвирен от първата до последната нота. Липсата на друг материал – е, с изключение на кавъра на “Night Comes Down” на JUDAS PRIEST за завършек – може би оставя някои фенове разочаровани, но от изпълнението на KATATONIA лъха такава класа, че просто не можеш да не им простиш липсата на най-любимите ти парчета.
Минути по-късно в съседство стартират BETRAYING THE MARTYRS. На място разбирам, че са французи – познанията ми за френската сцена се изчерпват с няколко имена, които мога да преброя на пръсти. Така или иначе, положението е същото като с колегите им от ADEPT и BLEED FROM WITHIN – явно не ми е вечер за метълкор, а пък и реакцията на публиката в началото е малко вяла. Нищо чудно и BETRAYING THE MARTYRS да са позагубили инерция – това е първата им поява на сцена, след като преди близо месец ванът и цялото им оборудване изгоря в пожар, принуждавайки ги да отменят северноамериканското си турне. Все пак, с течение на времето, ледът се разчупва и в крайна сметка се получава едно добро шоу.
Честно казано, неформалните хедлайнъри на първата вечер от фестивала за мен остават KATATONIA. Не че официалните – британските ветерани PARADISE LOST, които излизат на сцената точно в полунощ – не се представят на обичайното високо ниво. Вече ми се губи колко пъти съм ги гледал, но пък сетлистът е горе-долу все един и същ. Едва засягат последното си издание – “Medusa” (2017); останалото е познато до болка – така или иначе, винаги е приятно да чуеш отново любими парчета като “As I Die”, “The Enemy”, “Beneath Broken Earth”, “No Hope In Sight”… Завършекът е класически – “Erased”, “Say Just Words”, “The Last Time” – и съвсем достоен, за да закрие ден първи от ROCKSTADT EXTREME FEST 2019.