Ако лятото не дойде при нас, ние ще отидем при лятото. При това под звуците на последния албум на Protokult. Идеален за пейка-парти, Jägermeister парти, сБИРкА, домашен купон или просто повдигане на настроението, No Beer in Heaven е едно от тонизиращите произведения, което гарантирано ще прослушате поне два-три пъти за деня. При положение, че имате нужното време, разбира се – 14 песни не са никак малко откъдето и да го погледне човек.

Откриваме бирения сезон с Get Me a Beer!, свежарско и ударно парче. Естествената пулсация на музиката предполага да последва нещо по-лежерно: Heaven Cast Me Out. В нея Ekaterina разкрива какви чудесии могат да се получат, ако смесиш оперно пеене с алкохолен фолк метъл. Продължаваме да се опияняваме с гласа ѝ и в My Father’s Word, която тя открива със сопраното си. Martin поема от тук нататък – тежките вокали вземат превес и в крайна сметка получаваме познатата комбинация ‘красавицата и звярът’. Подобно е положението и във високоскоростната Flight of the Winged Hussar – да се чуди човек в такт с какво да се поклаща.
Ето че мина неусетно първата трета от албума – песента Sol Intention залага на по-минорните тонове и пленява с философски размисли, вплетени в текста.
След езическата (да, правилно прочетохте!) Edge of Time идва ред на странния и леко дъбстеп ориентиран инструментал Sanctuaries, в който единствените песнопения са нечленоразделните звуци, издавани от Ekaterina. И от тук започва кофти лавина на неприятно отклоняване от правия път.

Desert Scourge е страстоубиецът в албума. На фона на цялостното темпо едно такова безлично парче, в което не се случва нищо интересно, може изцяло да ме накара да спра да слушам No Beer in Heaven. И въпреки това геройски продължавам с Gorale, която, за съжаление, не е много по-различна. Интересното в нея е езикът, на който се пее – кой би си помислил, че канадци ще са запознати със славянските гòвори! Третата песен, попаднала в категорията ‘Олеле, защо това изобщо е тук?’ е Summer’s Ode. Добре поне, че има едно класическо китарно соло, което малко позамазва положението.
Още едно доста смело начинание – Razbival Okovi Perun. Сякаш слушам Аркона. Впрочем точно това мисля да направя, когато приключа с ревюто – поне знам какво да очаквам.
Последната от официалните песни е Water of Life, която, предполагам, е посветена на ракията. Все пак на френски този шедьовър на алкохолните изкуства се нарича именно l’eau de vie (водата на живота, т.е. – ракия, бренди, коняк, уиски, общо-взето всяка загряваща вътрешностите напитка). Деветминутна композиция, в която просто се губиш. Тя компенсира за няколкото несполучливи опита, описани по-нагоре.
Двата скрити трака – залитащата към електронното Brotokult и доста хавайската We Smoke the Ganga, връщат забавлението в албума, макар и по особен начин. Е, не съм много разочарована.

В няколко думи – можеше и по-добре. В повече думи – силната първа част от No Beer in Heaven ме грабна, както се досещате, но последвалите я провали в грешната насока почти успяха да умъртвят доброто впечатление.


6/10