Музиката е сила, която влияе в особено голям мащаб. Влияе на всеки един от нас психически, на настроенията и емоциите ни. На начина ни на мислене. Променя ни. Композирането и представянето на музиката в такъв случай може да се нарече дори „отговорност“. Всеки един добър музикант трябва да бъде отговорен както за промяната на човешката психика, така и за промяната на самата музика в позитивна посока, за нейната еволюция, съпътстваща нашата в развиването ни като разумни същества.

На 1 октомври в софийското кино „Люмиер“ по покана на Sofia Music Enterprises бяхме събрани, за да се запознаем по-отблизо с един от точно тези влиятелни музиканти – Тони Левин и неговата група STICK MEN, вкючваща участието в състава си на не по-малко отговорния му колега от King Crimson – барабаниста Пат Мастелото, както и виртуозния китарист Маркус Ройтер.

През последните 40 години Левин е един от най-тачените басисти в света. Както за лайв изпълнения, така и за студийни записи, взимайки участие в над 500 албума. Работил е с музиканти като Pink Floyd, Yes, Dire Straits, Tom Waits, John Lennon, Alice Cooper, David Bowie, Liquid Tension Experiment, Peter Gabriel ( част, от чиято група Левин беше и по време на концерта му през 2004 година в България) и много други. Той е дългогодишен член на едни от законодателите на прогресив рока, King Crimson, като в изграждането на тяхното звучене започва да използва, а след време и затвърждава като неизменна част от звука на групата, чапман стика (10;12-струнен инструмент, представляващ нещо средно между бас и китара, но е само гриф без тяло). Левин създава и развива музикална техника за свирене на бас китара, наречена “фънк фингърс”, представляваща свирене с малки палки за барабани, прикачени към пръстите.

През 2007 година Тони Левин записва солов албум, озаглавен „Stick Men“, който по-късно води и до формирането на самата група. През 2010-та издават първия си албум „Soup“ в състав Тони Левин, Пат Мастело и Майкъл Берние, който напуска малко по-късно и е заменен от Маркус Ройтер. От тогава досега следват още пет разнообразни по вид албума.

В онази, четвъртъчната вечер, всичко започна със самотната фигура на Маркус Ройтер и неговата задача за няколко минути леко да ни подготви за това, което следва след малко. Да ни настани удобно и уютно в седалките ни, с изключителния си стил на свирене, предимно в зоната на осемструнния си китарен гриф. Меко, плавно и дори по свой начин – замечтано. Истината е друга обаче, в компанията на STICK MEN вие няма как просто да си седите удобно и уютно. Те имат за цел да ви събудят, да отворят широко очите ви и да ви вземат вниманието, да ви хипнотизират дори. Да променят нещо във вас завинаги. На пръв поглед е вероятно да чувате какофония. Ако се вслушате, ще откриете, че всеки един тон е на мястото си. Всяка една полукласическа част е в правилното съответствие със звука, наподобяващ стържене или пробиване, и то на собствените ви мозъци. STICK MEN ще те изплашат със звук, който не съм сигурна дали идва от нашия свят или някое по-злокобно място. Не се тревожете, рядкото, но изпълващо всяко кътче на залата, включване на гласа на Тони, ще ви успокои. Ще ви укроти. Ще ви завие с мека завивка, за да заспите. След това оново ще започне да изтръгва подобни на драскане тонове, близки до неслушаемите, създавайки кошмарите ви.

По време на концерта групата, освен собствени песни, изпълни и няколко на King Crimson. Също така не ни оставиха без присъщите за лайвовете им импровизации, едната от които дори беше наложителна, заради леки затруднения в озвучаването на барабаните на Пат Мастело.


Този концерт за мен беше още един урок колко многообхватна, иновативна и различна може да бъде музиката. Може би STICK MEN имат още много какво да развиват, може би не. Това ще го разберем след време.

ГАЛЕРИЯ