PRO-PAIN се завърнаха с гръм и трясък

Това беше един от онези бутикови концерти, на които с кеф отиваш, защото са събрани само най-отдадените екземпляри. Повечето от присъстващите са отраснали с музиката на PRO-PAIN и факта, че нюйоркските трашъри идват за трети път у нас, може само да ни радва. Да, наистина изминаха 10 години от последната ни среща, но тези момчета не ни бяха забравили. Нито пък ние тях.

Един бутиков концерт предполага и бутикови подгряващи банди. Точно такава беше и първата, която се качи на сцената – SCUMLINE. Ако искате да чуете нещо от тях, изобщо не си правете труда да ги търсите в интернет, а елате и ги вижте на живо. SCUMLINE нямат записани парчета и по техни думи няма и да имат. Те са някаква манджа с хард и грайндкор, траш, пънк и привкус на блек метъл. Парчетата им носят имената на известни сериали като „Sons Of Anarchy“, „Orange Is The New Black“, „Fear The Walking Dead“, „Narcos“ и тем подобни. Дори ни представиха и най-новото си творение, в което са обобщили всичко, като са го наименовали „Netflix“. Личеше си, че тези момчета изобщо не ги интересува кой как ще ги приеме, бяха излезли да се забавляват. Забавляваха се и малцината, по това време, които куфяха пред сцената.

Втората банда беше WARSCUM, която дни преди концерта обявиха, че ще замени CORPOSTASIS. Ако се чудите защо името ви звучи познато, най-вероятно сте присъствали на последното шоу на CANIBAL CORPSE у нас през 2015-та, когато WARSCUM ги подгряваха. Освен това имат доста клубни изяви и са участвали на фестивалите „Sea of Black Festival“ и „Nuclear Wasted Fest“. Представиха ни всички парчета от  ЕР-то „Society Rape“, както и доста незаписан материал, като „Game Of Politics“ и „Lifeless“. Типични грайндкор машини, които раздаваха шамари от сцената, а подивелите маниаци пред нея с удоволствие ги приемаха.

Тъй като в самото начало концертът започна с 20-минутно закъснение, PRO-PAIN излязоха в 22ч., а не в обявения 21:30ч. Не че някой го интересуваше особено. Подгряващите групи си свършиха страхотно работата и целия зоопарк беше готов да откача още повече. Казвам ви честно, Mixtape 5 съм го виждала два пъти по-пълен, но рядко е бил толкова шумен. Щом бандата се появи пред нас, истерията в клуба достигна своя апогей. Още с първото парче – „Unrestrained“ , погото в средата беше заформено. А пък PRО-PAIN бяха безкомпромисни и налагаха тупаници един след друг. Дори малкия технически проблем с микрофона на Gary Meskil в началото, изобщо не го разсея от поставената цел – да отвее главите на всички… буквално. Matt Sheridan на ритъм китарата се беше заел да стимулира движението на мошпита, описвайки кръгове с пръст, когато момента наближи. Подивялата тълпа пък изобщо нямаше нужда от втора покана. „Three Minutes Hate“, „Stand Tall“ и „Un-American“  бяха изстреляни без почивка. И на четиримата от групата им личеше, че умират от кеф, свирейки пред една от най-всеотдайните им публики. Gary Meskil с точност си спомни последното им идване у нас и сподели колко е щастлив от факта, че не сме ги забравили. Въпреки че през 2009-та PRO-PAIN бяха в съвсем различен състав, изключае Gary, нищо от начина им на звучене не се е променило, а и все пак минаха 4 албума от тогава и сме свикнали с новите попълнения в лицата на Matt Sheridan и Jonas Sanders. Зайчето в бандата – Greg Discenza, от своя страна по нищо не отстъпва на предшественика си Adam Phillips, когото замени преди няколко месеца.

Със всяко следващо парче, PRO-PAIN ни пращаха в различна епоха. Бяха се погрижили да преминат през почти всеки един албум. За щастие не пропуснаха и най-новия – „Voice Of Rebellion“ от 2015-та и представиха едноименното парче от него. Сетлиста на снимката е този, който беше залепен на сцената и по който трябваше да се водят. Не за първи път се случва обаче да правят спонтанни промени по него и за съжаление не успяхме да чуем „Terpentine“ и „Foul Taste Of Freedom“. За сметка на това пък ни сцепиха с „Deatwish“, „In For The Kill“  и разбира се „Make War Not Love“. Един фен толкова се беше вживял, че за секунди прехвърли оградата и се качи на сцената да поздрави Gary, но охраната бързо го смъкна. Тълпата също беше неукротима и след последното парче преди биса, Mr.Meskil остана на сцената, за да каже няколко думи към боготворящите го долу, след което останалите трима се върнаха, за да забият „Sucks To Be You“, „Johnny Black“  и „State Of Mind“.

Не беше лесно да се сбогуваш с PRO-PAIN за трети път, но пък ни обещаха да не чакат отново 10 години до новата ни среща. Gary Meskil прикани всички към бара след това, за да се снимат и поговорят. Вечерта продължи в тесен семеен кръг, а тук може да разгледате снимките на бандата с феновете, които Metal Hangar 18 запечата.