Мелодичният дет метъл с викингски примеси не е точно любимият ми стил, но все пак реших да чуя албума. Обложката е типична за жанра. Тъмни краски, гора и разбира се войн в съответните одежди и щит. Веднага се сещам за Амон Амарт. Само дето логото на групата малко ме разколебава, защото според мен е по-подходящо за black-pagan група. Но все пак музиката е важната. А тя започва многообещаващо. Рифовете са здрави, но мелодични. Песните са приятни, с разнообразни аранжименти. Дори от първо прослушване може да почнеш да си припяваш. Определено не е типичен дет метъл, защото ясно се чуват инструментите, и самият им стил на свирене не е типичният за жанра, а повече прилича на хеви метъл с тежки вокали. Да, точно вокалите ме изненадаха (приятно), защото не са грухтящи или квичащи, а просто са тежки. Мислех че има някаква грешка, но след като почна 6 песен всичко си дойде на мястото. Почнаха екстремните, по-грухтящи вокали и бласт бийтове. Но въпреки всичко музиката оставаше приятна и разнообразна. Дотолкова, че се стигна дори до приятна почивка в едноименното парче с неговата бавна и лирична меланхолия.

Определено групата и албума ще допадне на феновете на Амон Амарт (не случайно ме подсети за тях), като дори аз бих предпочел да си пусна IceThrone. Но както писах – не съм супер спец в стила и вероятно мнозина ще припознаят и други групи и може за тях да е по-стандартен и типичен албум. За мен е едно добро попадение.

7.5/10