Интервю с Mateusz „Havoc” Smierzchalski (BLINDEAD)
Поляците BLINDEAD ще направят първия си концерт в България като съпорт на LEPROUS. Концертът, организиран от „I Creative”, е по повод шестгодишнината на сайта „Metal Hangar 18”. Самите поляци от своя страна се оказаха много интересна експериментална група. За това и на желанието ни за интервю откликна китаристът на групата Mateusz „Havoc” Smierzchalski.
Интервюто с Mateusz „Havoc” Smierzchalski (BLINDEAD) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 21.10.2013 година.
От другата страна – Привет! Представи BLINDEAD на слушателите на От другата страна.
Havoc – Събрахме се през 1999 година. По това време в групата бяхме аз, другият ни китарист Marek и барабанистът Konrad. По онова време имаше доста промени в състава, дори името на бандата беше друго. Казвахме се INCORRECT PERSONALITY. След като към нас се присъедини вокалистът Nick, решихме да сменим името на BLINDEAD. Годината беше 2003. Оттогава записахме три албума и вече издадохме и четвъртия. В дискографията ни има и един миниалбум – „Impulse”.
От другата страна – В такъв случай през 2013 отбелязвате десетгодишнина?
Havoc – Да така е, ако броиш от момента, в който сменихме името на BLINDEAD се навършват десет години.
От другата страна – Разкажи ни за новия ви албум „Absence”?
Havoc – Донякъде в албума продължаваме концепцията, която започнахме още с втория ни диск „Autoscopia/Murder in Phazes” (2008). Музикално е тотално различен, защото не обичаме да се забиваме в един стил и да записваме едно и също всеки път. Със сигурност новият албум е стъпка напред за групата. Той е повече атмосферичен и е малко по-лек от останалите. Концепцията е дело на вокалиста ни, който може най-добре да я обясни, още повече, че самата идея е развита на много нива. В нея има много посоки и много начини, по които може да се тълкува. Най-добрият начин да се вникне в нея е, да си вземете диска и внимателно да го прослушате.
От другата страна – Каква е идеята зад имената на песните – „a₃”, „b₆”, „s₁”?
Havoc – Ако прочетеш буквите отгоре на долу ще получиш името на албума „Absence”. Идеята е отново на вокалиста ни Nick. Ако имаш гробище например, това са координатите на съществуващите гробове. Примерно „a₃” е алея „А” и гроб номер „3”.
От другата страна – Правите концептуални албуми – мислиш ли, че на един концерт, на който сте съпорт, можете да задържите вниманието на публиката с отделни песни?
Havoc – Разбира се, че можем. На това турне с LEPROUS ще свирим малко повече от 40 минути. Възнамеряваме да разкрием на хората цялата концепция. На концерта най-вероятно ще чуете целия нов албум изпълнен на живо с визуална част, която винаги присъства на нашите изпълнения. Нещо като филм, който прожектираме зад нас.
От другата страна – Как ще обясниш стила на BLINDEAD – това определение прогресив, дуум, слъдж метъл?
Havoc – Не смятам, че това определение за стила на групата ни пасва. В миналото наистина имахме някои влияния от слъдж групи. Ние обаче винаги сме планирали да сме BLINDEAD – да експериментираме с нашите влияния и винаги да се развиваме, никога да не тъпчем на едно място. Винаги да достигаме ново ниво и да изследваме нови пространства и музика. Като цяло бих определил стила на групата като експериментален метъл. Много е трудно да се поставим в един стил. Можеш да прочетеш в интернет как ни определят хората – всичко на куп – пост метъл, слъдж и т.н., но от това никога не можеш да разбереш нищо.
От другата страна – За една група музиката е много важна, но според теб в каква степен са важни и текстовете?
Havoc – Разбира се, че са важни. Особено при нас. По албум на BLINDEAD работим всички. Петимата от нас, които свирят на някакъв интсрумент, в един или друг период от време работят върху създаването на целия диск – като музикална концепция. Когато албумът е готов, вокалистът ни започва да го прослушва, навлиза все повече в него и започва да си представя какви чувства го обладават и по какъв начин да пресъздаде усещанията с думи. Така се създава концепцията. Всеки текст, който той пише, е много важен за албума.
От другата страна – Доста мрачна група изглеждате. Мракът ли е движещата ви сила?
Havoc – Някак си мракът е едно нещата, които ни движат. Той винаги присъства в нашите албуми, както и меланхолията, и скръбта. Но се опитваме да пресъздадем и други по-различни чувства. Например в новия ни албум можеш да откриеш и по-светли усещания, музикално. Посоката не е една, но мракът обяснява добре това, което правим по някакъв начин.
От другата страна – Видях на профила ви във Фейсбук, че сте част от „Metal Hammer Poland” – до колко е важно според теб група като вашата да присъства в медиите?
Havoc – Важно е. Ние не правим това, което правим, като хоби. Разбира се не е и работа. Но влагаме в групата страшно много усилия, емоции и време. Правим саможертви, които даваме на хората. Искаме те да ги чуят. Решихме да не обитаваме само ъндърграунда и да се покажем на всеки, който по един или друг начин се интересува от BLINDEAD.
От другата страна – Успешно ли е това начинание?
Havoc – По някакъв начин имаме успех, но ако ме питаш дали живеем от музиката си – не. Всички трябва да работим. Всъщност в момента групата има много добри позиции в Полша. Много фенове посещават концертите ни. Но до момента сме направили само едно европейско турне, което беше през 2009. Беше много малко европейско ъндърграунд турне. Тогава свирихме пред малко хора и на места, където се събират пънкари. Сегашното турне е първото, в което ще свирим в много важни европейски градове. След толкова много години това е първата важна стъпка, която правим, за да се покажем на хората извън Полша.
От другата страна – Имало ли е моменти в кариерата ви на музиканти, когато сте искали да захвърлите всичко и да се занимавате с нещо друго?
Havoc – Ако питаш мен – не! За мен музиката е всичко. Всичко, с което се занимавам, извън участието ми в BLINDEAD, е част от музикалния бизнес. Работя за различни групи, когато са на турне. Участвам в организацията на различни фестивали. Опитвам се да съм изцяло в музиката. Не знам какво е положението с другите, може би някога са искали да се махнат, но сега говоря за себе си.
От другата страна – Трудно ли е да си в полска група. Ако бяхте създали BLINDEAD в Германия, Англия или САЩ, мислиш ли, че щеше да ви е по-лесно?
Havoc – Не мисля. Музиката е най-важна, няма значение откъде си. Определено, ако бяхме родени в друга страна, едва ли щяхме да усещаме същите неща и да създаваме същия звук. Същата музика. За нас е важно, че сме от Полша и сме родени по едно и също време – в края на 70-те и началото на 80-те. Със сигурност помниш тези времена, когато беше много по-различно и много по-трудно да израстеш. Тогава формирахме някаква основа на погледа ни към света днес – какви хора сме станали. Бих казал, че съм щастлив, че съм се родил в Полша и правя музика тук. Не мисля дали би било по-лесно в някоя друга страна.
От другата страна – Как изглежда полската метъл сцена отвътре?
Havoc – В Полша има много групи. С много от тях сме приятели. Добре сме представени в много екстремни групи. Интересът към метъл музиката в Полша е голям. Метъл общността е обединена. Има много добри банди. Положението е добро.
От другата страна – На турне сте с LEPROUS – по какъв начин си пасвате музикално?
Havoc – Всъщност музикално въобще не сме толкова близки. Те са повече прогресив група. Мисля, че нашата музика е по-лесна за слушане и възприемане, ако не си с музикантски слух. Може би понякога атмосферата, която създаваме е еднаква. Лично аз много харесвам предишният им албум „Bilateral”. Новият не ми допадна, но предишният наистина ме разтърси. В един момент на някакво турне срещнах момчетата. Поговорихме и им дадох диск на BLINDEAD. По някакъв начин те са сметнали, че си пасваме и можем да работим заедно. Което е добре за нас. Но не смятам, че музикално се доближаваме.
От другата страна – Името на групата е BLINDEAD – вие с отворени съзнания ли сте?
Havoc – Определено, да! В групата сме шестима. Всеки от нас има различен музикален опит. За това и едно от най-важните неща в BLINDEAD е да сме широко скроени, защото от друга страна едва ли щяхме да имаме възможност да правим заедно музика. Това, което създаваме, идва и от шестимата. Всички сме от различни части на страната. Някак си е задължително да работим заедно, да сме с отворени съзнания, за да бъдем заедно, да слушаме различни музикални стилове, да гледаме различни филми. Всичко.