Петелът кукурига, Spellgoth агонизира – DARKNESS RISING – ден втори

Darkness Rising Festival

След изминалия първи ден и  мразовита нощ, се събудихме от жегата, която се бе получила от парниковия ефект в палатката. Бяхме разочаровани от това, което пропуснахме предишния ден, но и да съжаляваме, и да не –  нищо не можем да върнем. Запътихме се към прослувутата кръчма с една едничка цел – да изпием сутрешното си кафе, да употребим кенефа по предназначение, да измием очи и да метнем по един блясък на зъбите. Хубавото е, че не вали дъжд, но това не попречи калта и локвите на основната пътека да си седят – няма съхнене, майка. Единственият нормален път за излизане от фестивалната зона е през бекстейджа.
Пиейки сутрешното си кафе решаваме да заредим провизии, докато още не е започнала проверката на входа, защото после няма да ни допуснат. Леко суетене в магазина, второ кафе и оставяне на провизиите в палатката. Хапнахме и по един импровизиран сандвич, който служителките в хранителния магазин услужливо приготвяха на всеки. Сандвичът се състоеше от половин хляб, цепнат по средата и избрания и нарязан от жените салам и кашкавал. Хапвайки сухоежбината решихме, че няма какво да правим цял ден в селото ходейки от къмпинга до магазина или кръчмата. В къмпинга нямаше нищо, ама нищо ти казвам – тук там някой се размърдваше, няма бира, няма скара нищо – БОМБА!
Та така, дружно с жената се отправихме към автобусната спирка решавайки да отидем до Белград. Няколко минути чакане на автобус и след час път се стоварихме в центъра на Белград. Мислейки, че всичко ще бъде наред по план, имахме точно два часа за обикаляне преди да се върнем обратно. Ходене из централната част на града, смяна на пари в местна банка, купихме си билет за влака за навръщане мислиейки си и знаейки, че има влак до селото. Накрая доволни седнахме в ресторанта на хотел „Белград“ да хапнем по чорба и пийнем по биричка. Както винаги супата е прекрасна, а бирата, ееех, останахме изненадани – прекрасна наливна бира на цена от 3 лв. следващия път няма да пропуснем :). Десетина минути преди влака се отправихме към гарата и се качихме в пътнически влак за Ниш, в който хората вече бяха един връз друг, а вагона само един, на всичкото отгоре влака тръгна с 10 мин. закъснение и така за дестинация от 40 мин. закъсня с 20. Незнам как го постигат братята сърби, но определено техните железници са много по зле от нашите, ако изобщо това може да е успокоение що се отнася до БДЖ.

Nargaroth

Ето я и спирката на заветното село Рипан, слизане от влака с голяма мъка и установяваме, че сме слезнали в много китно и хубаво село. Има магазини, кръчми, пекарна – викаме си – я, тук ще изръшкаме утре, то близо до феста, а ние не го знаем. Купуваме си биричка от магазина и питаме щастливи едно момиче застанало на автобусна спирка къде се намира училището. При което получаваме отговор – Кое от двете. Ха сега де, ние си мислихме, че е едно и започваме да обясняваме, на пътя за Белград, малко училище бла бла бла. Вие сте за долното училище казва. Тръгваме ние доволни, пийваме си, питаме разни деца, които ни упътват и така стигаме заветното училище, да, ама не е това. Хоп, срещу даскалото някъкъв човечец – питаме него и той ни казва – „а, вие сте го отминали трябва да се върнете.“ Леко започвам да се притеснявам и да викам, че има нещо гнило. Стигаме до един кръстопът и въоръжен с фотоапарат в ръка показвам на един мъж снимка на училището и питам къде се намира, някак си ми хрумва да кажа и името на фестивала, който се е провеждал през изминалите години на същото място. Часът е към 16 и 30, и аз се притеснявам силно, че ще изпуснем една от бандите, която много искам да видя. Отговорът, който получихме ни остави с отворени усти. Въпросното школо било в съседното село и се намира на около 15 км. от мястото на което сме. Както се казваше в един филм – Лошо Седларов.
Да се чуди човек – да се смее ли, да плаче ли. Благодарение на учтивия пич, който ни качи на подходящия автобус, ние се локализираме на главното шосе, където вече можем да се оправим с вързани очи. Друго нещо, което ни направи силно впечатление е изумлението на пътниците, които попитахме колко пара струва билетчето. Махване с ръка, поклащане изумено с глава, и отговор: -„Аааа, тук всички пътуват без билет.“ Така, неволно, и ние се превръщаме в гратисчии. След преживените мъки, най-накрая зърваме малкото школо през предния джам на автобуса и вече успокоени слизаме на спирката. Бах майка му, вече се бях уплашила,че ще се спи насред полянките незнайно къде из сръбския пущинак. И цялото това бързане, притеснение, че ще пропуснем Frostmoon eclipse бе толкова напразно и излишно. Нов ден, ново закъснение, ново чакане. Явно, хубавото време не е предпоставка всичко да върви по план и тази вечер. Горещо препоръчвам – нека следващото издание да бъде с начален час – 15.00. Така, дори да има закъснение, няма да се налага да се стои до 6-7 часа сутринта. Кому е нужно първата група да започва да свири в осем и и половина вечерта, а хедлайнерите да ни радват по изгрев слънце. Това бе голямо безумие.
Та, да се върна на битовизмите, и радостите, и срещите. по пътеката нова среща с българската група, водки, бири се подават от ръка на ръка. Чехът от Sekhmet вече е полупиян, търси ножче, за да премахне дозатора на бутилка българска водка, че пропусквателният обем инак е много малък. 🙂

Infernal War

С две думи забавлението е на макс, накъдето и да се обърнеш, където и да отидеш. Закъснение с малко над час и на сцената се чуха първи акорди на сръбската банда Svartgren, в която, като китарист и вокал се изявява един от организаторите на фестивала. Тук е моментът да спомена, че минавайки през бекстейджа, видяхме залепена на вратата програмата за деня, която беше претърпяла значителни промени. Нахъсан за италианците Frostmoon Eclipse разбирам, че бандата е преместена за следващия ден. Разбира се, вече на никой май не му пука какво се случва, важното е, че сме там и има банди, които свирят. Така лежерно преминаха и сърбите Svartgren, и поляците Blaze Of Predition, пред сцената са не повече от 50 души, хора движещи се навсякъде, някои все още пиещи в селската кръчма, други заседнали на сладка раздумка пред магазина. Леко раздвижване около мърчандайза – с появата на още три маси, които някъде след не повече от два часа бяха прибрани. Незнам от какво се уплашиха продавачите, от факта, че няма осветление, или от факта, че пак започна леко да ръми, но така търговия не се прави или по-скоро май не им се правеше. Закъснение след всяка банда и някъде около 22:00 часа се появиха и поляците Arkona. Смея да твърдя – много къдърна банда, която посъбра народец около сцената и успя да покаже немалко завиден професионализъм, за разлика от следващата група гърците Acherontas. Принципно гърците имат зверска сцена, но тези момчета по-добре да не мъчеха не само нас, но и себе си. Лично за мен, една от най-некадърните банди, които съм гледал и слушал, и които въпреки издадените албуми, едва ли Европа и Светът ще чуят за тях кой знае какво.
Ave Satan! – радост за ушите и феновете, на сцената са немските машини Nargaroth. Брутален сет и тотално размазване, незнам какво да пиша за тях, освен, че си пролича, че свири банда с почти 20 годишна история и седем албума зад гърба си. Погото и размазването не секна до последния акорд, което отвори най-после работа на видимо дремещата охрана.
Пауза от почти час, дъжд и студ и чек на сцената, като вокалистът, вместо „чек, чек“, реве – „Раус, Раус“. Дойде реда на Infernal War. За мен скучна банда, но видимо много хора им се радваха и мош пита пред сцената не само, че не секна но и стана по активен. Група, която, както каза Крум от българската агитка – „Аз им се радвам много и са кадърни, но докато не престанат с тези нейзи истории, няма да пробият на запад.“.

Horna

За нас дойде време за скарата и употребата на пържоли, седнали на столчета до топлоната на скарата и под чадър. Часът е малко след 3, поседнали, леко треперещи от студ се улавяме един друг, че задрямваме, но стъпили на ината си седим и чакаме Horna. A Infernal War свирят ли свирят, от умората ли, от студа ли, но имахме чувството, че това е най-дългия сет на феста до сега. Разгеле, свършиха, подготовка на сцената и прилив на енергия в 4 и 30 местно време Horna оживяват сцената, утрото и шепата хора останала да ги уважи. Почти съм сигурен, че в цялата история на бандата едва ли са изнасяли шоу по изгрев слънце. Вива Скандинавия, Horna отвяха, изкъртиха и всичко, което можете да си представите. Изключителен сет, на който момчетата наистина дадоха всичко от себе си, дори и от факта, че на вокала Spellgoth видимо не му беше добре. Кулминацията дойде, когато на сцената се появи като гост вокалист Luctus от норвежката банда One Tail, One Head. Смело мога да заявя, че Luctus нахъса и раздвижи публиката на макс, и буквално вреше и кипеше навсякъде. Благодаря на момчетата от Horna за шоуто, което ни поднесоха и се надявам да ги видим и у нас скоро, защото родния фен заслужава да гледа такива банди. Последната група за ранното утро са чехите от Inferno, на които им казваме успешно представяне и щастливо се запътваме към нашия „дом“ за да се пренесем в обятията на Морфеус.
Благодаря, Сърбия, и до след няколко часа.

Репортажът е написан съвместно с Ася Лазарова.

  1. #1 написан от ZerraX (преди 7 години)

    Хубав репортаж, бая премеждия сте имали. Жалко, че съм в сесия точно в дните на фестивала. Колко исках да гледам Arkona :(. Нищо догодина ще съм налице.

    • #2 написан от Black Art (преди 7 години)

      С голямо нетърпение чакаме следващата година.Така, че се готви от сега.

  2. #3 написан от Blitzkrieg (преди 7 години)

    Надявам се догодина да си запазите историите кой кога се е изсрал и тн. за себе си и да предотстъпите на някой друг да напише истинско ревю на КОНЦЕРТА, а не на ежедневните си нужди и малоумия.

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото