И мрак се възцари – DARKNESS RISING – ден трети

Sekhmet

Добро утро! Който не изпитва интерес от битовите несгоди, не му е интересно да разбере къде може да си измие зъбите, къде да пазарува и изпие чаша топло кафе, или как да се стигне до мястото на фестивала – да прескочи тези редове.
Посрещаме поредния нов ден с усмивка. Излюпваме се нейде по обяд, и след няколкочасов сън сме готови да поемем нова доза приключения. Всъщност, дали сме готови за това наистина? След снощните лутания из района, май не ни стиска да следваме днешния план за разглеждане на съседното градче. Я да си седим кротко на задниците, да си пием топлото домашно кафе, да се припичаме на слънчице, да зяпаме с наслада куфеещите на WASP блекметълци от чешката група. Простено им е, до обяд са обърнали втора бутилка водка.
В кафаната има раздвижване. Лелята е сменена от сина си, който по младежки комбинативен, е променил атмосферата в заведението – звучи музика, предлага се топла супа, от ония  готовите, в които плуват три фиденца, но все пак е  загряваща течна храна. Пичът с отренирано движение отваря бирите пред нас и изхвърля капачките на земята – има хляб в него, ще стане изпечен кръчмар.:) Хората в селото непрекъснато се питат – кога ще дойде края на това нашествие. Не че са станали свидетели на бой, извращения, ексцесии. Но не е лесно да  се спи под звуците, които се носят цяла нощ. А повярвайте ми, джангърат е голям.
С нетърпение очакваме настъпването на третата нощ, все по завладяващ е фестивалният дух, все по нетърпеливо туптят сърцата. Това е вечерта!
Най-после на последния ден бандите започват почти без закъснение, което е похвално за организаторите. Малко след 18 часа  първа на сцената се качва сръбската банда Terrorhammer.  Забиват пред около 30 души и под капките на поредния изливащ се дъжд. непозната за мен и предполагам гостите от чужбина група, която изсвири всичко като по часовник и определено мога да кажа, най-добрата сръбска банда за мен на феста. Много приятен блек метъл, доколкото блекът е приятна музика. Надявам се тези момчета да гостуват скоро у нас, или да се чуе нещо за тях извън родната им Сърбия.

Frostmoon Eclipse

Тъкмо мислехме, че всичко тази вечер ще е наред, още повече дъждът спря по средата на сета на Terrorhammer, и организаторите ни поднесоха нова изненада. Програмата беше тотално объркана и надолу с главата.Това което знаех от организатора от предния ден е, че Frostmoon Eclipse трябва да забият втори, но изненадата беше пълна, когато на сцената се качиха сърбите от  Simargal. Незнаейки какво се случва, реших да изгледам момчетата, които също се справяха чудесно. Не бих казал, че съм запознат много със сръбската сцена, но е видно, че имат изключително добри банди. Вече прежалил италианците Frostmoon Eclipse, мислейки, че са отказали участие, или по някакъв начин съм ги изпуснал, ме изненадаха приятно – те се оказаха третата банда за вечерта.
Групата с най-харизматичен вокал на феста в лицето на Lorenzo Sasi и южняшка експанзивност. Близо едночасовия им сет ме закова пред сцената. Италианците показаха това на което са способни, като ни поднесоха три песни от последния си албум The End Stands Silent и ни разходиха из цялата си дискография. Последното парче, кавър на титаните Black Sabbath осезаемо взриви публиката. Великолепна група, за мен най-добрата на целия фест, с дружелюбно настроени музиканти, които не отказаха снимки и раздумка с феновете след сета.
Мракът беше настъпил и  иронично може да кажем – Сатаната е тук! На сцената са чехите Sekhmet. Първо – направо им се чудя на тези момчета как изобщо стъпиха на сцена, след като до 10 часа бяха изпили две бутилки водка и не бяха спирали алкохолния празник цял ден. Второ – незнам от къде и как успяха да излеят цялата тази позьорщина на сцената. За нас театърът беше пълен, тонове грим, факли, палежи на кръстове… Музикално средняшки блек от сорта забавлява на фест или концерт, но не бих си го пуснал вкъщи. Може би липсва панаирът в къщи и затова:).
След Sekhmet настъпи тотално объркване. Питам организаторите за реда на излизане на групите и никой от тях не може да ми даде отговор. Попитах тон техника и той не можа да ми каже нищо друго освен, че на сцената ще забият китарист и барабанист. Да е жив и здрав единия озвучител, който ми каза програмата до края на вечерта.

Desaster

Ето идва ред и на номер 5, а именно гърците The One. За мен поредното разочарование от гръцката сцена. Извинявам се на феновете им, но нищо не намерих в тази група, изключително скучна и досадна за мен. Това е моето време за странични неща, предполагам се досещате какви.
Немски траш/блек и викове Desaster, това е началото на истински апокалипсис. Бандата, която беше гледана от най-много хора на целия фест, бандата, която накара публиката да ври, бандата, която остави тотален погром след себе си, бандата, която отвори най-много работа на охраната и може би показа на организаторите, че липсата на ограждения между сцената и феновете трябва да се поправи. Тук ще използвам клишето за изключително стегнат сет от немците Desaster, които накараха публиката да прави това, което те искат. Също така, и че това е една от най-добрите лайв банди, които съм гледал. Кулминацията на сета дойде с кавъра на Slayer – Black Magic. Slayer са си Slayer, където и по света да свирят те, или техен кавър. Лудостта достигна своя краен предел.
Мистично интро, изпълняване на ритуал, призоваване на сатаната, чувство за тайно окултно общество. Да, това са Behexen, брутален блек метъл, покъртително сценично присъствие и магия, която те приковава сякаш с верига и не те пуска, докато всичко, което те искат не се излее от сцената. Гледал съм страшно много блек метъл групи вече, но това, което направиха финландците  Behexen,  съм почувствал само и единствено на сет на Watain през 2008, на естонския фестивал Hardrock Laager. Чувството , че си в деветия кръг на ада, в някакво тайно братство, което е подвластно на всичките зли сили на земята. Аве! – на Behexen и на Скандинавия, която показа отново на какво е способна.
Последни за вечерта някъде към 3:00 часа се изявиха холандците Urfaust. Отново двама души на сцената, много фенове и поредната неразбираема банда за мен. Хубава музика с кофти вокал.

Behexen

Казваме лека нощ на феста и хората пропътували  стотици километри, за да са там и се отправяме към къмпинга с  мисълта, че първото издание е в историята, и с надеждата догодина да се видим пак на същото място, по същия повод с още по-интересни банди.

Казваме довиждане и на местността в планината Авала, но не и на Сърбия.
Предстои ни още ден в Белград.
И няколко препоръки:
Може би фестът трябва да се измести с месец по-късно, в планината по това време нощите са студени, а времето – непостоянно.
Да има дневна продажба на напитки, храна в зоната на фестивала.
Да се подобри нивото на мърча.
Да се раздвижи – с повечко шатри, скари – има достатъчно място за това.
Да има информация, когато има промяна в програмата на феста.
Да се следва доколкото може точно разписанието.

Репортажът е написан съвместно с Ася Лазарова.