Интервю с PEPINIO от K.O.R.A.

KORA са от онези български групи, които просто трябва да чуете. Не заради нещо друго, а именно заради онзи типичен чар, който лъха от младите ентусиазирани банди. Наскоро те започнаха да записват новия си албум – неозаглавен до този момент, а през май месец беше първият и единственият им (засега!) концерт. Алтернативният метъл, който свирят, пък лъха на страст към музиката, освен на професионализъм.
Зад артистичния псевдоним P E P I N I O всъщност стои земният китарист на KORA. С него си поговорихме малко за промяната, малко за принципите и много за любимото ни изкуство.

Здравей, P E P I N I O! Преди всичко останало, искам да те помоля за обща снимка на групата, която да използвам. Може ли?
Това ще е проблем, защото имаме леки промени в групата и нямаме още обща снимка 🙁

Еее, много тъжно! Но именно това ще да ми е първият въпрос – какви промени са настъпили?
Преди няколко месеца сменихме барабаниста на групата, а преди няколко седмици ни напусна китаристът и сега сме в процес на търсене.

По този повод –  какво е да твориш в смутни времена? Явно покрай промените по високите етажи на властта и при вас са се случвали сътресения.
В този случай няма нищо общо с нещата който се случват в държавата…по – скоро сме нова банда и промените понякога са неизбежни. Но мисля, че нещата вече си идват на мястото.

Какво имаш предвид под това – намерили сте сериозен и все пак ентусиазиран китарист?
Все още не сме намерили друг втори китарист, но мисля, че като приключим със записите на албума, ще започнем да търсим.

Как и къде вървят записите :)?
Имаме записани барабани и почти всички вокали. Творим в студиото „На Вилата„.

Има ли някого, на когото искаш специално да благодариш?
Хиляди благодарности на приятелката ми Деница Кирилова, която подкрепя както мен самия, така и цялата група.

Защо решихте да създадете този албум?
Защото има адски много кадърни музиканти, радвам се, че с голяма част от тях съм имал честта да свиря. Яд ме е, че правенето на собствена музика е на второ място – много често.

При вас така ли е?
При нас авторската музика е на първо място!

Има ли някоя особена история – някой фал или гаф, някое особено запознанство – покрай записите, която да си заслужава разказването?
(през смях) Чак гаф, фалове – не, не е имало, но за сметка на това доста смешни ситуации!

Връщам те малко или много назад във времето. Можеш ли да си спомниш кой беше моментът, в който реши, че музиката е твоето амплоа?
О, от крехка детска възраст вярвам, че музиката ще изиграе важна роля в живота ми.

Какво успя да те запали толкова?
Честно казано, братовчед ми подрънкваше на някаква китара и слушаше някакви много приятни жици – ехааа, това е било някъде около ’89 – ’90г., и аз си казах че това е жестоко – т.е. че трябва и аз да опитам.

(подхилквам се) Семейно обременен! А занимаваш ли се с нещо друго?
Да, всеки един от нас работи и нещо друго, за съжаление няма как да се храним само от музика.

(Тук аз тихичко се отдадох на съжаление, защото много ме сърбеше езикът да попитам любимото си, а именно дали музикант къща храни.)

А как се намерихте, как създадохте KORA и един въпрос, който особено много ме мъчи – как избрахте името? Разкажи ми, моля те, в детайли!
Преди около година реших, след толкова години на събиране на идеи, най-сетне да създам група и да започнем да ги осъществяваме заедно. Пуснах обява в музикантския форум и се отзоваха няколко човека. Христо беше човекът, който ми направи най-силно впечатление. Събрахме се да опитаме това-онова и той се вписа отлично. С него направихме няколко парчета и между другото си търсехме хора. Руменяка (Skre4) се включи, присъедини се и Виктор зад барабаните, след което дойде и Тони, за да свири втора китара на видеата за ampsonair като гост музикант, но впоследствие стана и член на групата. А за името на бандата – то е абревиатура от думички, които по някакав начин значат нещо за нас и нашата музика, но засега сме решили да не ги оповестяваме.

О, имате си и традиции! Имате ли обаче намерение да разкриете кои са тези думички – например след някой концерт или паметно събитие?
(през смях) Най-вероятно някой ден нещо ще се разбере!

И като споменах паметни събития – кой е концертът, който завинаги ще си остане много силен спомен?
За почти година сме имали само едно участие, защото нашият вокал замина за Аляска за шест месеца и нямаше как да свирим някъде без него. Но това пък ни даде време да довършим албума и да започнем със записите. На 6-ти октомври, живот и здраве, се прибира и ще запонем да свирим отново в пълен състав. 🙂

Охоо, пожелавам ви успех! Имате ли вече насрочено участие?
Нямаме,но си мислим да направим през ноември поне едно.

А мислили ли сте за излизане извън България?
Защо не – текстовете са на английски, музиката е достатъчно актуална. Ако ни поканят, с удоволствие ще приемем.

Като заговорихме за концерти, как изглежда концертът – мечта? Задавам този въпрос на всички, адски интересно ми е какво си представят българските музиканти.
Концертът – мечта е да свириш с любимата си група от световен ранг. На мен ми се е случвало няколко пъти и чуството е неописуемо. Другият момент е, когато виждаш как хората пеят твоите песни със затворени очи и протегнали ръце към сцената.

Кажи ми за тези няколко пъти – кои бяха групите?
Това не се е случвало с K.O.R.A. все още, но скоро и ще стане. Иначе групите бяха Trivium, Clawfinger, Sweet Savage, Scar Symmetry, Heaven Shall Burn, Europe, Primal Fear. Голяма чест е да подгряваш такива банди, несъмнено!

Бих те накарала да разкажеш какво е, но съм сигурна, че е неописуемо, затова ще поема в коренно различна посока. Какво е мнението ти за „мелезите“ в музиката – метъл, смесен с dubstep/бас или симфоничния метъл с класическите инструменти? Малко особена питанка, но не на всички им понасят тия жанрове.
Нямам нищо против, когато някой иска да експериментира. Музиката трябва да се развива, но симфоничният метъл и dubstep-ът определено не ме грабват.

Tук аз се изчерпвам и питам последно – също стандартно. Искам да провокирам малко размисли и страсти. Какво е за теб музиката?
Краста. И то голяма!

Пожелай нещо на хората, които ще прочетат това 🙂
Да са по толерантни един с друг, но все пак да бъдат себе си!