Пауър, по-пауър, най-пауър: KAVARNA ROCK 2014, Ден 2

Вторият (същински) ден на Kavarna Rock 2014 започна с много слънце, мирис на кебапчета и повече от половинчасово закъснение. Но след рок/хард рок нашествието от предната вечер, трябваше хубаво да се настроим за пауър метъл щурма, който се задаваше с всяко изместване на часовниковата стрелка.

Когато пред мен се показа Maria Brink- оподобна мадама с вид на професионална актриса от типа ‘Саша Грей’ и шипове на всяко видимо местенце, успях да си обясня защо Aura откриват втория ден от Каварна Рок. Когато Мацката с главно ‘М’ (Aura Danciulescu) запя, успях да си обясня защо се занимава с музика. Та надали има нещо по-подходящо за правене, ако разполагаш с ТАКИВА гласови данни. Но фокусът не бива да пада само върху дяволчето на Victoria’s Secret. Цялата банда се забавляваше открито на открито, потеше се усърдно над инструментите си (както и да ви звучи това), а публиката доста бързо схвана какво трябва да пее. И така до края на сета на румънците. Хубавото е, че над главите ни хвърчаха камери – записаните от тях кадри ще бъдат използвани в следващия клип на Aura, което означава, че преспокойно ще мога да преживявам емоцията от това изпълнение отново и отново.

JORN

След като изплакнахме очи по румънската фронтдама за има-няма 15 до 20 минути, идва ред своеобразният водещ Звезди да приветства Jorn Lande и групата му. Право от Норвегия той заомагьосва с гласови възможности, предизвиквайки коментари на несрещалите го, че има нещо Дио-вско у него. И няма как да не е така – специфичните завидни хард рок и пауър вокали, в комбинация със стойката с микрофона, съпътстваха целия комплект песни за сета. Близо един час наблюдавахме русия чичко с катинарчето и се насаждавахме на избраните точки от соловата му карирера (“Traveller”, “The inner road”, “War of the world”) и тази с Masterplan (“Time to be king”) с няколкото подробно представени ни музиканти.

Програмата предвижда малко по-различен тип раздвижване с качването на Gotthard. Швейцарците се вместиха в отреденото им време и изпълниха задачата си да „разчупят“ публиката. Пред транспаранта на актуалния “Bang!“ петимата споделяха енергия, подскоци и поддържаха контакта с увеличаващата се публика. В това издание на фестивала нямаше място за излишни лирически и музикални отклонения – групите даваха каквото могат (и искат), феновете попиваха чутото и видяното. Младежкото се сипеше песен след песен – “Bang”, “Sister moon’, “Remember it’s me”, “Feel what I feel”, “Hush” вдигнаха значително фестивалната амплитуда. Разделихме се с обещание да се срещнем някога, някъде на пътя с подходящата за случая “Anytime anywhere”. До нови срещи, Gotthard!

Gotthard

Шумът от наближаващи хеликоптери и танкове се увеличаваше, а публиката бе строена и готова за сражение. Повече от година след последната си визита у нас, Sabaton стъпиха за пръв път на черноморската сцена, носейки нов албум и съответно нови хитове със себе си. Шведската метъл машина се приземи с гръм и трясък, отново помитайки насъбралата се маса. Отново не липсваха и подмятанията на български от страна на Thobbe („пиклив караконджул“, „котарак“ и „невероятно!“), но те биха стояли ненамясто, ако отношението фен-банда не беше толкова силно. Всенародната любов към Sabaton отново ги остави без думи (и пак: „Вие сте единствената публика, на която ще кажа да млъкне!“), а повечето от нас – без глас и крайници. Бойните химни се строяваха един по един – “Ghost division”, “To hell and back”, “Resist and bite”, “Gott mit uns”, “Carolus rex”, „The lion from the north”, “Swedish pagans”… разнородните емоции, които се вдигаха чак във въздуха, компенсираха иначе неприятния звук, който причиняваше няколко десетки секунди чудене „Коя беше тази песен сега?!“.  Бурните аплаузи и възгласи не стихваха, а юмруците не заставаха в различно положение от перпендикулярното на раменете.. поне до началото на биса, който отне сетните фенски сили. Каварна ще помни дълго “The art of war”, “Metal crue” и “Primo victoria”, тропайки под ръководството на подполковник J. Broden.

В началото на 2015 предстои да повторим упражнението – Sabaton използваха момента, за да обяват официално завръщането си на родна земя на 28.01.15. в София.

Sabaton

След този концерт започнах все по-често да си мисля защо ми е да обичам Helloween, като мога да обожавам Helloween. Чакането между сетовете на великолепните Sabaton и легендарните германци беше един от тези моменти, в които не можех да спра да си гледам часовника и да нервнича. Малко преди 22:30 вече бях претръпнала, когато пред мен се показа невероятната петорка и заби с пълна сила. Andi Deris, най-открояващият се сред състава на групата член, изпълни стадиона с мощния си глас.

Helloween

Или по-точно щеше да го направи, ако озвучаването беше на малко по-високо ниво. Метъл величията си организираха купон на сцената. Michael Weikath си пушеше невъзмутимо, Sascha Gerstner размяташе китарата си във всички съществуващи и несъществуващи посоки, майсторът на палките Daniel Löble даваше всичко от себе си, а Markus Großkopf пускаше очарователната си усмивка на всеки, когото видеше да куфее (повярвайте ми, това беше целият правостоящ стадион!). Нови и стари песни, ланшни епохи и последни албуми се лееха и от двете страни на предпазната ограда – нямаше човек, който да не припяваше поне на едно от парчетата. Всеобщата радост настъпи с, разбира се, If I Could Fly: момент на абсолютно и неподправено удоволствие. Наистина се понесохме на крилете на музиката, докоснахме осеяните с ярки звезди небеса и осъзнахме, че чакането си е заслужавало. Да, Helloween може наистина да се връщат у нас всяка година. И добре че. Защото някои от нас сме ненаситни.

Rada & valkyrja