Рок на пълни обороти : KAVARNA ROCK 2014, Ден 1

28.06.2014г. Сборен пункт: пред сцената. Ето, че отново настъпи онова време от годината, през което феновете на рока и метъла се събират в Каварна и обединяват сили, ентусиазъм и пеещи гърла. След бонус деня, провел се в битка между местни и чужди банди, същинската част на фестивала настъпи в събота следобед.

Българското присъствие на 28 юни бе белязано от бандата на Светлана Близнакова, по-известна като Sevi. Под парещите лъчи на слънцето рокаджиите загряха все още полупразния стадион с кратък сет. Подскачащата и енергична фронтдама и момчетата й забиха няколко въвеждащи в деня песни, сред които “Crazy”, “Supernatural”, “Victim”, “Destiny” и “Speed up”.

Не получаваш прозвището ‘гръцки китарен бог’ току-така. Това ни доказа Gus G с участието си на тазгодишния фест в Каварна. Негова беше честта да подгрява в деня, в който Europe трябваше да взривят публиката. Но за това – по-късно. На дневен ред е богоподобният Gus, който, след 15-минутен signing session с най-върлите си фенове, се подготви за отрицателно време, излезе подранил с цели 15 минути и затвърди позицията си на музикално величие. В диво куфеене си замина единият час музикален хедонизъм; дебютният албум на китариста звучeше хиляди пъти по-добре на живо, отколкото на запис, а освен соло проекта си, инструменталистът изсвири и класики на Firewind. По-силно от следобедното слънце грееха само усмивките на и пред сцената.

Именно Gus G чаках най-много от този фестивален полуден. Нищо чудно, че след ‘избухвацията’ по време на гореописаното парти последвалите го Pretty Maids не предизвикаха у мен фурора, който очаквах. Да, последният им албум не е никак лош, даже напротив, посрещнах го с отворени възприятия и исках да го чуя наживо, за да се убедя колко е силен. У нас Pretty Maids, поне по мои наблюдения, не са толкова популярни, колкото заслужават. Свежите им ритми, прилепчивите им мелодии, стегнатото им поведение и невероятният им стил предполагат доста по-широка аудитория от тази, която имат на наша почва. Точно един час след началото на сета им вече бях заредена с достатъчно енергия, че да издържа до края на концертите (почти). Публиката остана повече от доволна, ръцете на голяма част от тълпата не се свлякоха от задължителната позиция с рогца на върха и на бандата това очевидно ѝ хареса. Очакваме още Pretty Maids, самостоятелно обаче този път – я при следващия албум, я по-скоро…

                        С потъмняването на небето дойде ред и за малко високочестотен рок. Чаканите от мнозина закоравели фенове KROKUS са най-накрая тук. „Швейцарските AC/DC” със сценично поведение като на Accept бяха готови да отхвърлят всяко лепнато им описание. Етикетите висяха по време на цялото изпълнение, но никой не можеше да отрече енергията, самочувствието и рок духа, които се сипеха изпод инструментите на музикантите. Marc Storace бе подхванал своето най-силно оръжие, гласа си, и скриваше шапката на колегите си като надпяваше и най-острата китара. Дивашкият рок, чиято чистота бе нарушена от недобър звук, преливаше от настроение на настроение. За своите близо 40 години история, швейцарците имаха какво да покажат не само репертоарно, но и като сценично присъствие и музикален хъс. “Long stick goes boom”, кавърът на “American woman”, “Hellraiser” положиха едно добро начало на рок приключението, което Krokus са ни били приготвили. Синхронизираните китари, вече позастарелите усмивки и конкуриращите им се високи вокали прескачаха измежду редицата албуми от дискографията. Така например изпълнението на “Rock city”, което има потенциал да се превърне в химн на Каварна, пасна удачно, следвано от концертните хитове “Eat the rich”, “Bedside radio”, “Easy rocker” и “Mighty Quinn”. Разделихме се с едни ветерани, за да дойде ред на други.

В настъпилата пауза, докато фенското напрежение ескалира, Звезди (Ахат) ни попя малко “TNT” и заедно със съответните оторизирани лица, изтеглиха един печеливш за мотора Harley Davidson, привлякъл погледите на запалените рокери. Е, явно човечецът не очакваше подобно обаждане, защото целият стадион нададе единодушно вик на разочарование и смях, когато печелившият се скара да не го будим толкова късно и затвори.. Но късметът си е късмет – няма да избяга от него, а и няколко хиляди души бяха свидетели на това.

Някои можеше отдавна да са заспали, но за други купонът тепърва предстоеше. Неостаряващите EUROPE излязоха малко преди 23ч., носейки цяла рок история със себе си. Нямах късмета да посетя последния им самостоятелен концерт в София през 2012г., но като че ли детската ми душа, израснала с “The final countdown” бързаше да си навакса. Да, звученето и цялостният вид нямаше как да бъдат същите както отпреди 20 или 30 години, но стадионът гледаше с умиление и дори страхопочитание сякаш немръдналите си (за тях) от времето идоли. Така сцената, разписала присъствието на толкова много икони, в съботната вечер не пропусна да подслони още едни любими български „класици“. Така с изпълненията на по-нови (“Firebox”, “New love in town”) и по-стари парчета (“Wasted time”, “A girl from Lebanon”) и китарни и барабанни сола, имаше място и за закачки с публиката и поздрави на български („Много сте яки!“ и „Как сте, копелета?!“). Докато едни зяпаха мачове отвън (и други пък обсъждаха вътре), шведите постепенно ни разкриваха какъв морски коктейл от свежи рок парчета са ни заформили. Предписанието гласеше сигурни разтупващи сърцата и задвижващи ръцете и краката (че защо не и главата) “Sigh of times”, “Love is not the enemy”, “Let the good times rock”, “The beast”. Забързванията и позабавените музикални отклонения тук-таме бяха прекъсвани от минути за почит по своеобразен начин от Joey Tempest. Включването на Whitesnake и Black Sabath с Dio към многоцветната програма онази вечер само допълнително вдигнаха градусите на феновете. Със солидна доза кръжене по сцената задвижването стигна пълни обороти още с началото на вечната “Rock the night”, която избухна (отстрани изглеждаше дори буквално) в дългоочаквания бис с “Last look at Eden” и “The final countdown”.

Под открито небе и безброй красиви звезди, краят на втория фестивален ден на Kavarna Rock 2014 бе сложен с много викове и подскоци и от двата срещуполож(е)ни фронта. Мачът бе разигран по правилата, а градът наистина Rock-ed. Рок енд рол на високи обороти, полят с много бира, слънце и емоции. Музикалната вихрушка ни повлече, за да ни върне обратно на земята чак след два дни. А пауър лист-ът, който ни очаква на следващия ден, ще представи не вихрушка, а цяла буря.

Rada & valkyrja

ГАЛЕРИЯ
Europe 0 снимки малко по-късно	Krokus 43 снимки
Pretty Maids 36 снимки	Gus G. 30 снимки