Интервю с родните THRAKIAN

Само броени дни ни делят от официалната премиера на „The Way“ – дебютния албум на атмосферик слъдж/пост-метъл формацията THRAKIAN. Макар и позициониран в Кардиф, Уелс, проектът носи силно усещане за идентичност, закодирано в неговите дълбоки български, черноморски корени. По този повод ни гостуват музикантите от бандата, за да ни разкажат повече за пресечните точки между уелската мрачна атмосфера и древните тракийски митове. В следващите редове си говорим открито с тях за имигрантския опит, творческия процес в студиото и плановете им за бъдещо гостуване пред родна публика.

Привет, момчета! Радваме се, че ни гостувате в Metal Hangar 18, тъй като дебютният ви албум „The Way“ излиза след броени дни. Проектът ви има специфична география – тръгва от българското Черноморие, но се материализира в Кардиф, Уелс. Как се срещнахте там и как уелската мрачна, индустриална атмосфера повлия на тежкия слъдж звук, който създавате днес?

Т: Здравейте! Благодарим ви за поканата! Всъщност групата е основана, под различно име, още във Варна през 2016 г. и е кулминация на дългогодишно приятелство и свирене в редица различни групи заедно. Преместването в чужбина се случи с цел търсене на опит, който да изведе изкуството ни до ново ниво, но, уви, това дойде и с няколко дълги години главоблъсканици, които ни пратиха по различни пътища, преди да се съберем отново под името Thrakian и с вече натрупан опит да завършим дебютния си албум. Творенето в Уелс със сигурност се оказа различно преживяване, сравнено с това във Варна. Кардиф обви нас и музиката ни в слой мрак и влага, за който не се бяхме подготвили.

Името ви е директна препратка към древните траки и техните земи. Когато група в Обединеното кралство носи такова име, как реагира британската публика – проявяват ли любопитство към историята и корените ви, или ви възприемат просто като по-различно явление на сцената?

Т: Не само сме били свидетели на любопитство, но и сме имали няколко приятни случая, при които местен човек е идвал и ни е впечатлявал със завидни знания по българска история! Няколко други пъти името на групата е изигравало и ролята на димен сигнал към други българи, които са идвали на наше шоу да проверят откъде сме. Разбира се, често срещаме и хора, за които българската история е непозната. На тях се стараем да разказваме малко повече за нашата страна.

Самият пресрилийз на албума описва „The Way“ като произведение, белязано от „имигрантския опит и преоткриването на идентичността в една нова страна“. Колко от личната ви носталгия и културен шок от първите години в Уелс е запечатана в тежките рифове на този албум?

Т: Скелетът на песните в „The Way“ беше изграден още в България и през първите години от престоя ни в Уелс. Свирим тези песни от много време и дългото избистряне на концепцията, лириките и осъществяването на целия албум вървеше ръка за ръка с новото изпитание да живеем далеч от родината и семействата си. Двете неща формираха симбиозата, която търсехме още от началото.

Намирането на правилния художник който да пресъздаде нашата история и концепция в обложката на албума също беше голямо предизвикателство. Щастливи сме, че в много ключов момент съдбата ни срещна с Lea Leibel (Primrose Illustrations).

Вашата музика е баланс между атмосферна слъдж тежест и прогресивни/пост-метъл пространства. Как успявате в рамките на четирите дълги композиции в албума да поддържате тежкото звучене, без да губите мелодичната нишка?

Т: Музиката на групата е баланс между коренно различните подходи и вдъхновения на китаристите ни. Рифовете и мелодиите на двамата, обединени с нетипичните за жанра идеи на Светослав зад барабаните, формират ядрото на всяка песен на Thrakian. След това, обикновено, Атанас (китара/вокал) експериментира с динамичните структури, а Кристиян (соло китара) полира до блясък отделните елементи.

Вторият ви сингъл „In the Grips of Illusion“ черпи вдъхновение директно от мита за слизането на Орфей в Подземното царство. Защо точно този мит ви се стори актуален за съвременното състояние на човека и илюзията за контрол над съдбата?

Т:Според нас може да се направи интересна аналогия между този мит и самата история на създаването на албума. Допуснахме грешки, които на няколко пъти промениха коренно посоката, в която вървяхме, и много от нещата се случиха по начин, различен от очакванията ни. В един момент трябваше да приемем, че не можем да контролираме всичко, да се отпуснем по течението на реката и да позволим на последствията от избора ни да ни оформят като артисти, вместо да останем пленници на съжалението.

Записахте албума в уелските студиа Longwave и Woodcroft Audio с инженера Тимъти Винсънт. Имаше ли момент на стилов сблъсък, когато му обяснихте тракийската концепция, която искате да постигнете като звук?

Т: Да, комбинирането на нашия суров и директен подход със студийната прецизност на Тим беше интересно предизвикателство. Свирили сме тези песни хилядократно в репетиционната, а също така и множество пъти на живо, съответно за нас тази енергия стана елемент от самата композиция. Тим с голям ентусиазъм целеше да пресъздаде точно това, но също ни вкара и в обстановка, където всеки един изсвирен тон се гледаше под лупа и ни показа стандартът за запис на модерен метъл. Този контраст обаче вдъхнови и двете страни да научим по нещо ново и да опитаме да надминем себе си.

Тъй като въпросът е към цялата група, нека погледнем навътре: кои са бандите и албумите в пост-метъл и слъдж жанровете, които ви вдъхновяват най-много в творческо отношение?

Т: Нашият набор от вдъхновения обхваща голям диапазон от подразделения на метъла, а и други жанрове в музиката. А що се отнася до слъдж и пост-метъл, трябва да споменем албуми като Isis – „Oceanic“, Omega Massif – „Geisterstadt“, Mastodon – „Emperor of Sand“ и Cult of Luna – „Eternal Kingdom“, които оказаха огромно влияние върху нас и ни накараха сериозно да се замислим какво ниво искаме да стигнем с нашата музика.

Песента „In the Grips of Illusion“ е написана последна, точно преди да влезете в студиото, и я описвате като своеобразно обобщение на целия процес. Имаше ли моменти по време на тригодишното създаване на албума, в които бяхте готови да се откажете, и как успяхте да устоите на трудностите?

Т: Имали сме трудности през годините, но желанието да правим качествена музика, пълна с история и яки рифове, ни помагаше да преодолеем всичко по пътя. А спонтанното написване на ,,In The Grips of Illusion” се оказа епилогът на първата 10- годишна глава на групата.

Британската ъндърграунд сцена е наситена и конкурентна. Как си пробивате път до уелски и английски клубове и какви са отношенията ви с местната метъл общност?

Т: Във Великобритания има множество силно мотивирани групи на различни стъпала на своята кариера и с някои от тях станахме добри приятели. В днешно време е трудно за всеки да се вреди с дата в клуб или слот на концерт, за това даваме всичко от себе си и опитваме да градим репутация на сериозна група с железно шоу на живо.

Албумът се издава чрез уелския независим лейбъл Aonair Records. Доколко е важна подкрепата на малките, специализирани ъндърграунд лейбъли в ерата на дигиталното пресищане и стрийминг платформите днес?

Т: За нас събирането на екип от хора, на които вярваш и с които вървите в една посока, е много важно.  Наистина, в днешно време е важно всеки музикант да се развива във всички сфери на бизнеса, но ние до сега винаги сме се фокусирали основно върху самото творене и усъвършенстването на живото ни изпълнение. Благодарни сме на Aonair за съветите и помощта покрай издаването на албума.

Родните фенове на атмосферния метъл и слъджа вече ви следят с интерес. Обмисляте ли в плановете си за турне през настоящата или следващата година дата в България, за да представите „The Way“ пред родна публика?

Т: Да свирим отново в България ни е мечта от момента, в който се преместихме в Уелс. Стремим се да ударим точния момент и по най-добрия начин, на който сме способни, както подходихме и с албума. Предвиждаме, че ще е много скоро.

Накрая, какво бихте споделили на читателите на Metal Hangar 18, които тепърва ще открият света на THRAKIAN?

Т: Чуйте нашия дебютен албум „The Way“, ще се радваме ако ви хареса и си пожелаваме да се видим скоро.

Автор: Юлий Вайер REYAV