Вечер на сребърната меланхолия – концерт на Jesu в София

Justin K. Broadrick е от тази специална порода хора, за които музиката е не само средство за изразяване, но и начин на живот. Колкото и клиширано да звучи. Това е артист, който е записал името си със златни букви в историята на авангардния ъндърграунд с почти всяко от многото си творчески лица. Знаков най-вече благодарение на влиянието на пионерите Godflesh, Justin не търси опора само в студенината и механиката на индъстриъл рифовете и бийтовете. Отличителното за него е нескончаемото му музикално търсене, което логично води до появата на Jesu. С годините проектът се превръща в символ на експерименталната музика, умело вплитащ в себе си многопластови разностилови текстури и вдъхновил много изпълнители да бъдат още по-смели в желанието си да предизвикват себе си и слушателите си. Благодарение на прекрасните ентусиасти от Threechords Record Store ще имаме възможността да се докоснем до една от най-вариативните звукови палитри, които все още красят сцената.

Есенната вечер е топла и приятна. Странно е, защото тоновете на Jesu са в абсолютен контраст с това усещане. Но пък обещава да е интересно. Пристигам достатъчно рано пред столичния клуб “Mixtape 5”, за да имам възможността да поговоря с организаторите. Те потвърждават, че г-н Broadrick е в много добро настроение, помни отлично топлия прием от визитата на Godflesh в столицата и е особено нетърпелив да представи Jesu пред родната публика. Слагам широка усмивка на лице и влизам в залата, за да се позиционирам на добро място преди началото на сета на Born Erased, който ще даде началото на концертната вечер.

Born Erased е проект на Ангел Симитчиев, познат с работата си с MyTrip и като басист на Expectations. Следя творчеството му от доста време и съм впечатлен от спектъра му на таланти. Самият факт, че работата му с Born Erased е забелязана от Cyclic Law (канадски лейбъл, фокусиран върху издаване и разпространение на ембиънт/дроун/сайкъделик музика), би следвало да е достатъчно голяма причина за гордост и признание.

Ангел стъпва на сцената около 20:30 часа и представя кинематична колекция от композиции. Тонът е мрачен и загадъчен и носи усещане за онази градска самота, сред която човек се губи нощем. Визуализациите на видеостената зад Ангел са в пълен унисон с мелодиите. Затварям очи и се оставям на композициите и тяхната вглъбеност, потопен в загадъчния мрак на съзнанието, стоящо зад Born Erased. Това е едно интроспективно пътешествие към свят, изграден от сурови и обаятелни в своята тревожност структури. Мисля си, че музиката на Born Erased се преживява по строго индивидуален начин и точно това я прави отличен избор за прелюдия към предстоящата поява на Jesu.

Около 21:40 настъпва времето на Justin и концертният басист Diarmuid Dalton. Двата започват своя сет без много церемониалности с култовата “Silver” от едноименното EP. Още с началните си мотиви песента подсказва, че ни очаква силно емоционално наситена вечер. От “Silver” крещи неистово сива, урбанистична меланхолия. Може би това е най-точното определение, което смятам че описва музиката на Jesu. Бийтовете сякаш пулсират, а студените ниските китари и тежката ритъм секция вибрират на фона на пост-апокалиптичната визия зад гърба на двамата англичани.

“Conqueror” е завладяваща в своя драматизъм, а меките и хипнотизиращи вокали са елемент, който по-скоро подсилва характера на песента. “Friend Are Evil” идва със своята сурова слъдж тежест, за да напомни за онази вариативност, която прави Jesu толкова специални.

Музиката на дуета е от онези неща, които носят в себе си силна душевност. Изпълнена е със смразяваща тежест, но същевременно с това е загадъчно утешителна. Оглеждам се около себе си. Опитвам се да разгадая емоциите на хората в залата. Всеки от тях сякаш е затворен в собствената си черупка, в своя вътрешен свят. Никой от нас няма как да остане безучастен към предизвикателството да погледне в себе си под въздействието на специфичните изразни средства. Минималистична, но пространствена, дълбока и харизматична, монотонната мелодика изгражда онази емоционална сила, която Justin е усъвършенствал до перфекционизъм. Освен това, без да бъде вокален виртуоз, той успява да насити контрастите в композициите, благодарение на умението си да „скрива“ гласа си успешно зад стената от инструментален звук.

Докато биваме въвлечени в хладната и обричаща пустота на песни като “Comforter” и “Sleeping In” си мисля колко въздействащо би прозвучала монументалната “Heart Ache”. Изпитвам особен сантимент към това парче, защото то отвори за мен светът на Jesu. Уви, подобно желание си остава само блян за мен.

Оставям се в обятията на трансиращата “Walk On Water”, която се превръща в последното парче от основния сет. След кратка пауза зад сцената Justin и Diarmuid се появяват за едно последно изпълнение – “Hard To Reach”. Песен, която по свой особен начин напомня за Godflesh миналото на Justin, но е и ясна и категорична демонстрация за мелодичното и меланхолично лице на Jesu.

Така шоуто получава своя отличен завършек. Още една запомняща се концерта вечер остава в историята. Напомням си, че понякога тъжната музика носи специфичен вид щастие. Тази вечер се чувствам по този начин. Мисля си, че дори тъгата може да сияе в ослепителни краски. Въпросът е да имаме смелостта да отворим сърцата си и да я допуснем до себе си, за да ги оценим истински. Музиката на Jesu категорично би била отличен помощник.

Сетлист:

Silver
Conqueror
Friends Are Evil
Aureated Skin
Comforter
Sleeping In
Walk On Water

Бис:
Hard To Reach