Интервю с E-AN-NA

След десетгодишно отсъствие от родна сцена, румънската група E-an-na се завръща в България за концерт в София на 14 ноември. Формацията ще свири в клуб Mixtape 5 заедно с бандите KHANЪ и Tickle the Sage. По този повод ни гостуват музикантите от състава, за да споделят очакванията си от предстоящото гостуване. В следващите редове разговаряме с тях за шумерската мистика, участието им в селекцията за Евровизия и подготовката им за шоуто пред българска публика.

Добре дошли в Metal Hangar 18, E-an-na! Изминаха десет години от последното ви гостуване в България на Kavarna Rock Fest 2016 г., а на 14 ноември най-накрая се завръщате – този път в София. Какви са първите мисли, които изскачат в ума ви, когато чуете за българската метъл сцена, и бяхте ли запознати с музиката на вашите партньори за концерта – KHANЪ и Tickle the Sage?

Овидиу Бан: Честно казано, първата ми мисъл е колко много сме еволюирали от 2016 г. насам и колко сме надъхани да покажем на хората колко откачено е живото ни шоу сега. От толкова дълго време слушам за клуб Mixtape 5 и нямам търпение най-накрая да свирим там и да видя как ще се представят нашите партньори в концерта!

Пол Букатару: Спомням си, че през 2016 г. изобщо нямахме представа от музикалната сцена и индустрия – бяхме просто деца, които отиваха накъдето ги отведе пътят. Така че завръщането ни в България ще бъде като достигане на нов чекпойнт в игра и ни помага да погледнем назад и да видим колко далеч сме стигнали. Честно казано, напоследък не бях в контакт с метъл сцената в България, така че това ще бъде едно напълно свежо изживяване.

Андрей Олтеан: О, да, когато получихме съобщение от KHANЪ, бях доста развълнуван, защото те всъщност са една от (много малкото) български банди, които познавах и чиято музика наистина харесвам от доста време насам – стилът им е точно по моя вкус. Искам да кажа – хей, имат гайди!

Драгош Геомолеан: Честно казано, аз не бях особено запознат с българската метъл сцена отвъд Eufobia.

Вашето име идва от древния шумерски език и означава „Дом на небето“ (Храмът на Ищар). Как решихте да съчетаете толкова далечна месопотамска мистика с автентичния румънски и балкански фолклор?

Пол Букатару: Идеята първоначално дойде от Андрей, но моето виждане по въпроса е свързано с личното ми вярване, че районът на древен Шумер е на практика люлката на цялата цивилизация, така че сме склонни да използваме тази концепция за първородното, което може да се свърже с идеята за всеки фолклор или произход.

Андрей Олтеан: Защото ние не сме „класическа“ фолк метъл банда, която се ограничава единствено до местния фолклор, митология, национална идентичност или каквото и да е там. За мен музиката и нейните концепции винаги са били свързани с изследването, с комбинирането на немислимото. Още от дете съм луд по всякакви митологии. Всъщност търсех перфектното име за новата ни група в продължение на почти година, ако помня правилно, и един ден изведнъж ме осени. Открих го в „Трактат по история на религиите“ на Мирча Елиаде. Терминът не ми беше непознат, особено като се има предвид, че култовата банда Dordeduh беше издала песен с това име няколко години по-рано. Но то притежаваше звучността и духовния заряд, които търсех, и най-важното – пасваше на нашата концепция да „създадем собствен свят“ чрез тази група.

Още в самото начало на кариерата си през 2017 г. направихте фурор, като спечелихте 2-ро място на глобалния Wacken Metal Battle в Германия. Как този ранен международен успех промени мащаба на мечтите ви и кои бяха най-важните уроци, които научихте от сцената на най-големия метъл фестивал в света?

Овидиу Бан: Спечелването на второто място на Wacken Metal Battle изглеждаше много нереално, но в същото време ни накара да повярваме много повече в нашата визия. Този ден преодоляхме много ментални бариери и се почувствахме по-мотивирани да преследваме кариера в музиката.
Пол Букатару: Мисля, че това ни даде точка на валидация – доказателство, че всъщност можем да успеем на сцената, стига да влагаме нужните усилия. Нещо, което се потвърждава и до днес.

Андрей Олтеан: Прагматично погледнато – не се промени много. Абсолютно вярно е, че психологически това доказа, че можем да правим невероятни неща дори с малко или никакви ресурси, какъвто беше случаят тогава. Вече бяхме имали безумно силна дебютна година (2016) у дома, но това ни помогна да се утвърдим на национално ниво още повече. В международен план обаче не бяхме подготвени да пожънем правилно плодовете на това приключение и това си пролича: 2017 г. беше последната година, в която свирихме извън Румъния. Разкъсването на тази суха серия сега ще бъде истинско блаженство.

Тъй като този въпрос е към цялата група, нека погледнем към вашите лични корени: кои бяха онези албуми, банди или традиционни изпълнители, които формираха всеки един от вас като музикант в тийнейджърските му години? Има ли стил музика извън метъла, който тайно ви вдъхновява?

Овидиу Бан: В тийнейджърските си години слушах много метълкор и емо музика, защото текстовете за това да се чувстваш като аутсайдер ми бяха много близки. Също така се наслаждавах на агресията на брейкдауните и силно усилените китари, което в крайна сметка се прокрадна и в нашата музика. Напоследък обаче слушам всякакви неща – от рап и трап до поп и уърлд музика, защото във всичко откривам елементи, които ме вдъхновяват и които обичам.

Пол Букатару: Аз ще заложа на прогресив метъла. Общо взето, в тийнейджърските си години скъсвах от въртене всички албуми на Dream Theater, комбинирани с Rammstein, Nightwish и Megadeth. Сега слушам почти всичко, вече не ме интересува какъв жанр е приписан на дадена песен… така че бих казал, че моето изкушаващо удоволствие  е латино музиката.

Андрей Олтеан: Определено моята вечна любима група – Arkona, и особено техните албуми „Сквозь туман веков“ и „От сердца к небу“. Това са албуми, които бяха фундаментални за моето музикално възпитание. Разбира се, съчетани с други вкусотии, които баща ми ми показваше: Dimmu Borgir, Vintersorg, Eluveitie и т.н. Така че имам голяма доза фолк и блек метъл влияния, но интересното е, че бях по-фокусиран върху фолк страната, отколкото обратното (за разлика от други хора от моето поколение, израснали при сходни обстоятелства). Колкото до стиловете и музикантите извън метъла (които определено не са тайна), оказали голямо влияние върху мен – това е много дълъг разговор, но нека за момента спомена само Стравински и Пиацола. Има твърде много посоки, които да покрием в едно интервю, хаха.

Във вашата музика има уникален сблъсък между агресивния метълкор/модерен прогресив и традиционни инструменти като гайда, кавал и акордеон. Как протича творческият ви процес – кое се ражда първо: тежкият китарен риф или фолклорната мелодия?

Овидиу Бан: Зависи много от вдъхновението. Всеки от нас може да започне с някой от елементите и се стараем да не се насилваме да пишем конкретен тип неща. В моя случай понякога намирам китарен риф, който може да се изсвири като традиционна мелодия, друг път изпращам риф на Андрей и той го „фолклоризира“, или го пращам на Пипер / Драгош, за да го направят по-як. Обикновено няма две песни, които да са родени по абсолютно еднакъв начин.

Андрей Олтеан: При мен определено първо е мелодията. Предполагам, че това е моята сила – моят изпитан начин да започна работа по дадено парче. Но не е твърдо правило.

През 2022 г. буквално взривихте Румъния с участието си в селекцията за Евровизия с парчето „Malere“. Как реагира консервативната метъл общност в родината ви на това решение и промени ли се профилът на феновете ви, след като станахте вирусна сензация в национален мащаб?

Овидиу Бан: Мисля, че много хора ни откриха и станаха фенове, след като видяха колко лудо е живото ни изживяване. Консервативната метъл общност първоначално не разбра нашата визия, а някои от тях не я разбират и до днес. Ние просто искахме да направим нещо, което да се усеща като чиста свобода, защото писането извън обичайния ни стил и шаблони беше като глътка свеж въздух. От този момент нататък се почувствахме по-свободни и затова оттогава насам непрекъснато разбиваме жанровите бариери.

Пол Букатару: Получихме много безплатeн хейт :D. За съжаление, в нашата скромна общност има много ревниво пазене на границите … само дето портата е стара, изпочупена и има няколко слоя прах и ръжда… ако трябва да се изразя поетично.

Андрей Олтеан: Спечелихме повече фенове, отколкото загубихме. Загубихме обаче заклети фенове, които имаха татуировки, вдъхновени от E-an-na. Знаете ли, беше пълен хаос. Колкото до консерваторите: изцяло тяхно право е да не харесват всичко, което правим, нали така? Поехме риск, продиктуван от това, че искрено харесвахме новите, „рискови“ песни, които създадохме, и мисля, че фактът, че не съжаляваме за това половин десетилетие по-късно, показва, че не е било просто за пред хората. Ако се поразровите в дискографията ни, ще откриете, чие сме много… мултиполярни. И това е чудесно, поддържа нещата вълнуващи.

Съвсем наскоро издадохте съвместен сингъл „Nu mai pot“ с Александра Капитанеску (Alexandra Căpitănescu), която донесе историческо 3-то място за Румъния на Евровизия с хита си „Choke Me“. Как се роди идеята за тази колаборация и как се сработи нейната мощна рок бленда с вашия прогресив фолк свят?

Овидиу Бан: От известно време имахме демо за песен, която беше много силно свързана с усещането след толкова много работа – балансирайки между личния ни живот, ежедневната ни работа и музикалната кариера. Бърнаутът беше извън контрол и почувствахме, че вокалите на Александра могат напълно да размажат в това парче. И тя определено го направи! Тя беше изключително любезна да дойде и да запише вокалите, въпреки че беше страшно заета с подготовката на онова откачено шоу, което направи за Евровизия.

Андрей Олтеан: Александра е истинско злато – един от най-трудолюбивите музиканти, с които сме си сътрудничили, както за тази песен, така и за някои по-ранни концерти.

Изключително любопитно е за българските фенове: има ли шанс Александра да пътува с вас за концерта в София на 14 ноември, за да изпълните „Nu mai pot“ заедно на живо, или подготвяте друга изненада за женските вокални партии?

Овидиу Бан: Графикът ѝ е изключително пълен напоследък и ние много се радваме за нейния успех! Но с нас ще пее една невероятна вокалистка, а всъщност може дори да са две същата вечер. Бъдете там и ще разберете какво имам предвид.

Преди броени месеци обявихте, че вашата дългогодишна цигуларка и вокалистка Роксана излиза в почивка от концертния живот. Как се отразява тази промяна на динамиката ви на живо през това лято и как избрахте гост-музикантите, които ви придружават по време на турнето?

Овидиу Бан: Обмисляхме да излезем в творческа пауза, но тогава някои от нашите приятели скочиха да помагат! Александра Капитанеску, Илинка и Александра Букур са невероятни вокалистки, които се присъединиха към нас за няколко дати, но всяка от тях си има успешен проект и стегнат график. Затова проведохме отворени прослушвания, където открихме други невероятни таланти.

Пол Букатару: Получи се интересен състав, който изглежда ни се отразява доста добре. Наясно сме, че това не е съвсем стандартен подход към концепцията за една банда, но от друга страна, ние така или иначе никога не сме се вписвали в дефиницията за традиционна група.

Андрей Олтеан: Това ни подтикна да си сътрудничим с толкова много талантливи хора. Да не говорим за прослушванията, които имахме това лято: над 160 души изпратиха кандидатури, много от тях невероятно талантливи. Беше абсолютно изумително да видим, че изобщо съществува такъв огромен брой таланти, а още повече – че се интересуват от това, което правим музикално. Не съм го казвал публично досега, но ако звездите се подредят, може би един ден ще успеем да направим нещо, което да включва всички тях (или тези, които устоят, разбира се).

Тъй като три поредни години сте най-слушаната румънска метъл банда в Spotify, как виждате ролята на стрийминг платформите днес? Помагат ли те на една независима източноевропейска група да пробие на Запад, или създават илюзия за достъпност в едно пренаситено море от музика?

Овидиу Бан: Мисля, че алгоритъмът на Spotify е много добър с плейлистите Discover Weekly и радиостанциите към песните. Ако нямаш договор с лейбъл, е трудно да вкараш музиката си във физическите магазини, така че стриймингът и платформи като DistroKid помагат много на артистите. Както казахте, това е пренаситено море от музика, но все пак имате много по-добри шансове, отколкото абсолютната нула.

Андрей Олтеан: Все още не сме пробили на Запад, така че нямам абсолютно никаква представа. Времето ще покаже.

Сами сте създали специален графичен алфавит за концепциите и артуърка на бандата. Разкажете ни повече за него – кога се появи нуждата да изразите музиката си и чрез собствен визуален език и какво е скритото послание зад него?

Андрей Олтеан: Не бих казал, че посланието е скрито. По-скоро е въпрос на принадлежност. Както казах по-рано, за мен E-an-na винаги е била многопластова концепция, цял един свят, готов да приеме всички онези, които имат нужда от него, които търсят красотата, изкуството и т.н. Това е част от този свят. Като дете учех различни азбуки, пишех си училищните уроци и домашните на скандинавски руни (уникална версия, почти идентична с futhark, но това е друга история за друг път). Стигна се дотам, че и днес ми е по-лесно да пиша с руни, отколкото на латиница, когато пиша на ръка. Всичко това остави отпечатък, който години по-късно се отрази в някои от естетическите ми предпочитания за това, което правим в E-an-na (и отвъд нея).

Източноевропейският и балканският фолклор носят в себе си много тъга, мистика и меланхолия. Защо според вас тези древни мелодии звучат толкова естествено, когато се смесят с екстремен метъл и брутални вокали?

Андрей Олтеан: Като музикален изпълнител, тази година осъзнах, че за мен най-важното нещо е да мога да крещя. Имам толкова много гняв, тъга и други неразрешени неща в моите 31 години живот, че те имат нужда да бъдат канализирани в тази форма на безкомпромисни артистични отдушници (много на брой всъщност, не само E-an-na). Свиренето на инструментите ми е почти на същото ниво. Мисля, че това се свързва и с моята житейска философия: силно вярвам, че хората по подразбиране са програмирани да търсят щастието. Едно благородно състояние по подразбиране, което не осъждам или отхвърлям, но не е мой основен приоритет. Аз се опитвам първо да търся красотата. Което е малко по-рисковано, тъй като тя може да бъде открита и на тъмни, болезнени места. Връщайки се на въпроса ви: мисля, че в балканския фолклор има в изобилие от това. Щастието често е общностно нещо, лесно за споделяне. Тъгата е по-интимна, тя изисква определена степен на въвличане и търпение, за да ви разкрие красивите си частици. Не искам да кажа, че е придобит вкус – може би е просто компонент от един различен светоглед (Weltanschauung).

Миналата година отпразнувахте 10-годишния си юбилей с грандиозен концерт в Arenele Romane в Букурещ. Когато погледнете назад към първите репетиции в Сибиу през 2014 г., кое е нещото, което ви изненадва най-много в начина, по който E-an-na се разви като жив организъм?

Овидиу Бан: Всъщност исках да стартирам тази банда с Андрей, защото исках да създадем най-енергичното и откачено концертно изживяване на живо в Румъния. Изненадан съм от това колко луди са концертите ни. Опитвал съм, но не мога да свиря в други проекти, защото нищо друго не носи това усещане. Беше невероятно преживяване да видим колко много хора дойдоха на шоуто ни в Arenele Romane. Аз движа нашите социални мрежи, така че в деня преди и в самия ден на концерта не можех да сдържа сълзите си, когато видях колко много хора споделяха, че хващат влакове, автобуси или самолети, само за да дойдат на нашето шоу.

Пол Букатару: Аз поддържам репетиционното ни пространство в Сибиу и до днес и е забавно да виждам всички малки следи на времето – като снимки, картини от фенове, някои трофеи вътре – и да си напомням за пътуването, през което преминахме. Най-добрата стъпка в еволюцията ни според мен е взаимното уважение и начинът, по който пишем песни заедно сега.

Андрей Олтеан: Както каза Овидиу: нищо не може да се сравни с концертното шоу на E-an-na. Аз СВИРЯ в доста други проекти, всеки със своя собствена неоспорима магия – иначе нямаше да ме интересува. Но няма нищо, което да е на това ниво на интензивност. Колкото до еволюцията: това е най-непредсказуемият, упорит и хаотичен организъм, стъпвал някога на лицето на тази земя. Никой никога не знае какво точно да очаква от нас следващия път. Може би ще бъде метълкор с гайди. Може би ще бъде танго албум, изследващ лицата на смъртта. Може би ще бъде някое балканско парти или колаборация с най-неочаквания образ. Както се казва: FAFO (Fuck Around and Find Out / Пробвай и ще разбереш).

Албумите ви „Alveolar“ (2022) и „Nomad“ (2024) показаха огромно стилово израстване. Къде се намирате в момента в творческо отношение – работите ли вече по следващ дългосвирещ албум и какво да очакваме от новите ви сингли?

Овидиу Бан: В момента работим по много неща, но ще отнеме известно време, преди да видят бял свят. Всъщност наскоро пуснахме нов сингъл, наречен „Liber“, който е голямо завръщане към първоначалното ни фолк метъл звучене, но през един по-зрял поглед.

Андрей Олтеан: Напълно честно – нямам представа. Имам чувството, че изгубих музиката през последната година или нещо такова, и се опитвам да я открия обратно. Трудно пътуване е. Оттогава насам издадох няколко песни, с които много се гордея, и работих по също толкова много парчета – някои от тях наистина добри – с моите много талантливи колеги. Но има една вътрешна борба, която се опитвам да преодолея. Хей, всички ние подскачаме от бърнаут в бърнаут, така че какво друго бихте очаквали?

Всеки от вас има ли любимо парче от дискографията на E-an-na, което изпитва най-голямо удоволствие да свири на живо пред публика?

Овидиу Бан: Samsara. Когато работехме по песента, никога не бях мислил, че ще бъде толкова забавна за свирене на живо.

Пол Букатару: Asta Basta за мен носи суровата есенция на E-an-na до момента. Класическият метъл, сметен с фолк, малко взаимодействие с публиката и завършващ с брутален брейкдаун.

Андрей Олтеан: Как да избера между децата си? Добре де, ако трябва да избирам, напоследък Doar de Rău определено е нещото, което ме удря най-близо до дома. Както казах: целият онзи гняв.

Как се подготвяте за шоу, когато свирите извън Румъния? Има ли разлика в енергията на публиката в Западна Европа в сравнение с тази тук, на Балканите?

Овидиу Бан: Даваме най-доброто от себе си, за да подготвим шоу, което обичаме, защото искаме да предадем нашата енергия на тълпата, за да може тя да ни я върне обратно. Това ще бъде двустранен обмен.

Андрей Олтеан: Навличам най-добрия си източноевропейски акцент за речите на английски и се надявам нашите южни братя да го оценят (не е нарочно, просто такива сме си).

Какво сте подготвили като сетлист за шоуто в София? Можем ли да очакваме пред сцената в клуб Mixtape 5 да се извие истинско, тежко румънско фолклорно „хора“ (хоро)?

Овидиу Бан: Нямаше да сме ние, ако нямаше „хора“.

Андрей Олтеан: Това зависи изцяло от вас, момчета. Но, знаете ли… ако съдим по близката история, Mixtape никога не е виждал толкова голямо хоро.

Накрая, какво е вашето официално послание към читателите на Metal Hangar 18 и хората, които вече броят дните до 14 ноември?

Овидиу Бан: Ако искате да видите нещо повече от обикновен концерт, елате да ни гледате на 14 ноември в Mixtape 5. Бъдете готови за СЕРИОЗНО КАРДИО!

Пол Букатару: Добро утро, съседи! Явно ще празнувам рождения си ден във вашата страна. Носете подаръци <3.

Андрей Олтеан: Наздраве, приятели, и нямам търпение да ви донесем най-лудото шоу. Моля ви, пийте вода. Ще имате нужда от нея.

Автор: Юлий Вайер REYAV