PARKWAY DRIVE – Ire (2015)

parkway drive-ire Като огромен фен на metalcore течението, което залива музикалната сцена в последните няколко години, очаквах новия албум на PARKWAY DRIVE с огромно нетърпение. Макар и на една определена част на феновете им да не се харесва посоката, в която момчетата поемат, то мога да кажа със сигурност, че смелата стъпка, която са предприели, ще им се отплати доста добре. След четири албума, изпълнени с брутализъм, момчетата решават да поемат по един по-различен и мелодичен път.

 Откриващата “Destroyer“, която звучи като нещо между “Atlas“ и някоя 80-арска група, започва с бавно и надъхващо интро, което прелива в мелодичен риф. Комбинацията между рифовете в песента и забиващия се в главата припев допринася за настроението и тръпката. Следващата “Dying To Believe“ е може би една от най-бруталните песни, които PARKWAY DRIVE някога са правили. Още с началото на песента усещам изгарящо желание да се хвърля в някой mosh pit, но безспорно кулминационният момент в песента е онази приятна част, когато Winston изревава мощното “HOW DO YOU SLEEP AT NIGHT?!“. Третата песен е първият сингъл от творбата “Vice Grip“. Сигурен концертен хит, който е изпълнен с енергия и определено ще вдигне нивото на купона по време на концертите на групата. Продължаваме с една от по-различните песни в албума – “Crushed“, която спокойно може да бъде описана като детето на PARKWAY DRIVE и RAGE AGAINST THE MACHINE. “Fractures“ напомня отчасти на “Horizons“ с началото си. Друго, с което песента ще бъде запомнена, са “Whoaaah whoaaah“ хоровите припеви, които са онази част, по време на която настръхваш и викаш с цяло гърло на концерт. “Writings on the Wall“ е напълно различна от всичко, което австралийците някога са правили. Цигулки в началото, последвани от концертни барабани в комбинация с мрачно рецитиране и още цигулки. Някъде към средата на песента темпото се забързва малко повече от минута, след което песента продължава по стария си начин и завършва с пиано. Последвалата “Bottom Feeder“ избухва още с началото си и на моменти рифовете ми напомнят на “Smooth Criminal“. Както няколко песни по-рано, така и тук се усещат разни ню метъл влияния. Следващите “The Sound of Violence“ и “Vicious“ не се различават с нещо по-специално от останалите песни в творбата, но това не ги прави по-малко надъхващи. Предпоследната “Dedicated“ е посланието на PARKWAY DRIVE към света. След 12 години на сцена и след всичко, през което са преминали, борейки се да достигнат мечтите си, те са по-силни от всякога. “A Deathless Song“ е перфектният избор за завършек на “Ire“. Тази песен е най-красивото нещо, което някога са правили. Ако метълкор баладите трябваше да звучат по един точно определен начин, то това е той. Чувства и емоции.

 Промяната за добро винаги е била нещо зареждащо. Особено когато това не води до загуба на енергичност и мощ. Единственият съвет, който имам към старите фенове на групата, е да се абстрахират от това, че “Ire“ е една идея по-различен от останалите им неща, за да могат да му се насладят напълно. Разнообразието в албума и вдъхновението от други стилове допринасят само положителни неща в петата творба на австралийците. Каквото и да кажа, няма да бъде достатъчно, за да опиша чувствата и емоциите, които ме обзеха и продължават да ме обземат, докато изнасилвам repeat бутона на албума. Въпреки че някои песни са по-добри от други, безспорен факт е, че в творбата слаба песен няма.

Оценка: 9/10

parkway drive

PARKWAY DRIVE са:
Winston McCall – Вокали
Jeff Ling – Lead китара/Бек вокали
Luke Kilpatrick – Ритъм китара/Бек вокали
Jia O’Connor – Бас
Ben Gordon – Барабани

 “Ire“ излиза на пазара на 25 септември чрез дългогодишния лейбъл на PARKWAY DRIVEEpitaph Records.

Траклист:
01. Destroyer
02. Dying To Believe
03Vice Grip
04. Crushed
05. Fractures
06. Writings on the Wall
07Bottom Feeder
08The Sound of Violence
09Vicious
10Dedicated
11A Deathless Song

  1. #1 написан от Mr. Scraggles (преди 5 години)

    Отлично ревю, имаме съвпадения на мнения http://scraggledmusic.blogspot.bg/2015/09/parkway-drive-ire.html

  2. #2 написан от Анонимен (преди 5 години)

    Супер пристрастна статия. „Тук е яко, тук е яко и тук е яко“. Докато всъщност, макар и добри, песните не допринасят нищо ново на жанра като цяло. Нито от гледната точка на композицията, нито от тези на текста и продукцията. Но явно, щом такива виждания, ще бъда определен като „хейтър с лош вкус“, защото метълкор тийнчетата не знаят какво е критика.

    • #3 написан от WildChild (преди 5 години)

      Какво значи, че не допринасят нищо ново на жанра? Изкуството и музиката са, за да изразиш себе си. Не са, за да допринасяш за някакви жанрови граници, които разни “критици“ ти поставят. Както има добър вкус, така има и лош 😉 Хората са го казали – “За всеки влак си има пътници.“. А и бих искал детайлно да ми обясниш какво значи “метълкор тийнчета“, ок? Чакам.

      • #4 написан от Анонимен (преди 5 години)

        Какъв е смисълит да изразиш себа си по начин, по който го правят и други? Това е моето виждане, а именно че в последни години метълкорът не се развива. Едни и същи лирики и мелодии се въртят в едни и същи времена, само че разменени/разбъркани тук-там. Метълкор тийнче е точно това, на което звучи. Незабавно скачат, за да защитат любимите си музиканти, веднага шом кажеш нещо съвсем леко негативно. „Като не ти харесва, не слушай“ and shit.

        • #5 написан от WildChild (преди 5 години)

          Plot twist: I shit you not, всеки човек би скочил да защитава любимите си музиканти, когато някой каже нещо негативно за тях.

  3. #6 написан от Groc (преди 5 години)

    Подрекпям човека с второто мнение – напълно стереотипен и предсказуем албум от една група, която доскоро разтягаше границите на метълкора с всяко свое издание. “Ire“ не е с една идея по-различен от старите неща – той е коренно различен, и то в посока регрес. Много по-малко тежест, свирене и емоция; повече безобидни мелодийки и хорчета за припяване по концерти.

    И едно наистина обективно ревю: http://www.metal-world.info/object.php?id=9375

  4. #7 написан от Някой си там. (преди 5 години)

    Много сте ми интересни всичките хора, които плюете „Ire“, само защото е различен от останалите албуми на групата. Самите те си го казаха, че с „Atlas“ са достигнали тавана си на тежест и бързина и ако бяха продължили в тази посока, всичко щеше да е само шум и хаос. Набийте си го в главата, че PWD никога няма да бъдат група, която ще вади един и същ албум. Да, албума е по-лек от останалите, но е също толкова добър. Емоция също има, и то много. Във всяка една песен от албума. Съжалявам ви, ако не я усещате. Съжалявам ви, ако наистина не можете да усетите гениалността на албума. А за ревюто – едно голямо БРАВО! Детайлно и точно описва всяка една песен от албума, както и самия албум като едно цяло.

    • #8 написан от Анонимен (преди 5 години)

      Не става въпрос за тежест, а за оригиналност бе, човек. Повтарям „Едни и същи лирики и мелодии се въртят в едни и същи времена, само че разменени/разбъркани тук-там“, разбирай го както искаш. И не ги плюя.

    • #9 написан от Някой си там. (преди 5 години)

      Ако успееш да ми обясниш къде видя едни и същи мелодии и още повече едни и същи лирики, щапка ти свалям.

  5. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  6. Коментари за тази публикация
В началото