PARKWAY DRIVE – Ire (2015)

 Като огромен фен на metalcore течението, което залива музикалната сцена в последните няколко години, очаквах новия албум на PARKWAY DRIVE с огромно нетърпение. Макар и на една определена част на феновете им да не се харесва посоката, в която момчетата поемат, то мога да кажа със сигурност, че смелата стъпка, която са предприели, ще им се отплати доста добре. След четири албума, изпълнени с брутализъм, момчетата решават да поемат по един по-различен и мелодичен път.

 Откриващата “Destroyer“, която звучи като нещо между “Atlas“ и някоя 80-арска група, започва с бавно и надъхващо интро, което прелива в мелодичен риф. Комбинацията между рифовете в песента и забиващия се в главата припев допринася за настроението и тръпката. Следващата “Dying To Believe“ е може би една от най-бруталните песни, които PARKWAY DRIVE някога са правили. Още с началото на песента усещам изгарящо желание да се хвърля в някой mosh pit, но безспорно кулминационният момент в песента е онази приятна част, когато Winston изревава мощното “HOW DO YOU SLEEP AT NIGHT?!“. Третата песен е първият сингъл от творбата “Vice Grip“. Сигурен концертен хит, който е изпълнен с енергия и определено ще вдигне нивото на купона по време на концертите на групата. Продължаваме с една от по-различните песни в албума – “Crushed“, която спокойно може да бъде описана като детето на PARKWAY DRIVE и RAGE AGAINST THE MACHINE. “Fractures“ напомня отчасти на “Horizons“ с началото си. Друго, с което песента ще бъде запомнена, са “Whoaaah whoaaah“ хоровите припеви, които са онази част, по време на която настръхваш и викаш с цяло гърло на концерт. “Writings on the Wall“ е напълно различна от всичко, което австралийците някога са правили. Цигулки в началото, последвани от концертни барабани в комбинация с мрачно рецитиране и още цигулки. Някъде към средата на песента темпото се забързва малко повече от минута, след което песента продължава по стария си начин и завършва с пиано. Последвалата “Bottom Feeder“ избухва още с началото си и на моменти рифовете ми напомнят на “Smooth Criminal“. Както няколко песни по-рано, така и тук се усещат разни ню метъл влияния. Следващите “The Sound of Violence“ и “Vicious“ не се различават с нещо по-специално от останалите песни в творбата, но това не ги прави по-малко надъхващи. Предпоследната “Dedicated“ е посланието на PARKWAY DRIVE към света. След 12 години на сцена и след всичко, през което са преминали, борейки се да достигнат мечтите си, те са по-силни от всякога. “A Deathless Song“ е перфектният избор за завършек на “Ire“. Тази песен е най-красивото нещо, което някога са правили. Ако метълкор баладите трябваше да звучат по един точно определен начин, то това е той. Чувства и емоции.

 Промяната за добро винаги е била нещо зареждащо. Особено когато това не води до загуба на енергичност и мощ. Единственият съвет, който имам към старите фенове на групата, е да се абстрахират от това, че “Ire“ е една идея по-различен от останалите им неща, за да могат да му се насладят напълно. Разнообразието в албума и вдъхновението от други стилове допринасят само положителни неща в петата творба на австралийците. Каквото и да кажа, няма да бъде достатъчно, за да опиша чувствата и емоциите, които ме обзеха и продължават да ме обземат, докато изнасилвам repeat бутона на албума. Въпреки че някои песни са по-добри от други, безспорен факт е, че в творбата слаба песен няма.

Оценка: 9/10

PARKWAY DRIVE са:
Winston McCall – Вокали
Jeff Ling – Lead китара/Бек вокали
Luke Kilpatrick – Ритъм китара/Бек вокали
Jia O’Connor – Бас
Ben Gordon – Барабани

 “Ire“ излиза на пазара на 25 септември чрез дългогодишния лейбъл на PARKWAY DRIVE – Epitaph Records.

Траклист:
01. Destroyer
02. Dying To Believe
03. Vice Grip
04. Crushed
05. Fractures
06. Writings on the Wall
07. Bottom Feeder
08. The Sound of Violence
09. Vicious
10. Dedicated
11. A Deathless Song