Pain Оf Salvation в София – 3 в 1 – три гледни точки, преплетени в един репортаж, за един от най-личните концерти през годината

Ех, за тези шведи ще се избием направо, хаха. Мъже, жени.. всичко живо иска да пише за този концерт. И разбира се, това не е никак случайно. Групата си има строго специфична аура и не е за всеки, но и в България има своите адски верни фенове. Моя бе честта да съчетая как преживяха концерта двама от колегите във форума – Loshia и Machinassiah, и тук-там да добавя нещо и от себе си.

Директно започвам със срещата ми с групата, която спечелих ( заедно с още четирима щастливци) , благодарение на организаторите от Force of Rock! Разбира се, не продължи дълго, както много ми се искаше, но ми беше достатъчно да се убедя колко готини и земни хора са всички от Pain of Salvation. Да, знам, всички казват така за всички, но… С влизането в стаята се чудех дали ние сме по-притеснени или самата група, хаха?! Бързо завързахме разговор, запознахме сме, те се интересуваха откъде сме и дали сме пътували специално за тяхното шоу. А дори се оказа, че Даниел е имал съученичка от Варна! Всички са доволни от работата по новия албум и с нетърпение очакват тепърва набиращото сила турне. Първият концерт от него беше този в Сърбия, предишната вечер. Leo сподели, че организацията и все такива малки подробности са спъвали нещата, но все пак концертът е минал успешно като за първи в списъка. Johan просто каза: „ Е, това беше първият концерт.. “ ха-ха, но поне не изглеждаше разочарован. Всички бяха нахъсани да споделят с феновете си и новите, и старите неща. Нямаше време за повече въпроси, побързахме да се щракнем по няколко пъти с всички и вече трябваше да ги оставим да се подготвят.

А през това време отвън…

Пред залата се беше скупчила група верни фенове и всички кротко си чакахме да отворят вратите. Оказа се, че залата изглежда доста прилично и определено надмина очакванията ми. В най-задната и отдалечена част от сцената имаше разпъната сергия с “merchandize” на Pain Оf Salvation и подгряващите Von Hertzen Brothers. Страшно много ми допадна идеята за платнена светла пазарска торба с логото на предходния „Road Salt One”, точно в момент когато масово от медиите говорят за намаляване на употребата на полиетиленови торбички, които замърсяват околната среда.

В залата постепенно влизаха фенове, но за мое учудване не се напълни. По моя преценка бяхме не повече от 250 човека, доста слаба посещаемост за група от такъв ранг, но в крайна сметка не е важна масовката, а че тези 250 човека знаеха точно за какво са дошли. ( Machinassiah )

Докато Loshia традиционно закъснява, ха-ха..

Докато се добирах до залата се постарах да изпадна в депресивно състояние, което реших, че ще е подходящо за концерта. Времето спомогна за това бидейки тъмно, студено и мокро. Прилично подгизнал и леко закъснял се шмугнах в зала Юбилейна, очаквайки тълпи от хора и липса на кислород (сигурно защото бях там последно за Therion). За мое учудване срещнах рехави редици и има няма 200 човека, които после нараснаха до максимум 300. След средата залата си беше направо празна. ( Lоshia )

Von Hertzen Brothers

Е, празна-непразна зала, всички сме съгласни, че имаше верни фенове и че подгряващите Von Hertzen Brothers се представиха чудесно като повдигнаха настроението на публиката. За жалост не бяха добре познати на публиката, но музиката им наистина беше подходяща за този концерт, а песните, които изпълниха бяха страхотно подбрани. И все пак имаше хора, които си припяват! Освен това звукът в залата беше страхотен и въобще до края на вечерта забележки по техническата част едва ли някой може да отправи. Рядко се радваме на хубаво осветление и звук, но този път не можем да се оплачем!

Към 21:30 светлините в залата угаснаха, зазвуча интрото Road Salt Theme от последния “Road Salt Two”. Публиката избухна, на сцената се появиха Daniel Gildenlow и компания и подхванаха “Softly She Cries”. Емоционален взрив, експлозия от чувства и изпълнени желания – само така мога да опиша това, което изпитах. След това Daniel смени китарата си и спокойно заяви, че ще ни отведе обратно в 1979-та. (Machinassiah)

Pain Of Salvation

И въобще назад във времето със стари любими класики, които няма как да не те докоснат.

Говорейки за групата, Daniel, Fredrik, Johan и Leo демонстрираха завидна форма, особено Daniel не се спря и за минутка – ту блъскаше по китарата и крещеше в микрофона, ту с уж привидно спокойствие шепнеше, притворил очи, само за да скокне секунда по-късно.

Няма да изброявам една по една песните и да правя равносметка – това може да се прочете из другите ревюта. По-скоро ми се иска да предам някак чувството, което изпитвах по време на концерта. Знам, че е загубена кауза – хиляда думи не могат да опишат картина, а хиляда картини не могат да пресъздадат какво наистина е било. Или си там, на място, или си изпуснал, и десет DVD-та после не могат да пресъздадат Усещането. ( Loshia )

Какво повече да добавя аз… Може би, че Даниел наистина е един невероятен артист – той просто те оставя без дъх, без дори да се усетиш ти просто преминаваш през неговата душа, виждаш през неговите очи. Рядко се срещат хора, които сменят така бързо образите си. Но това все пак не беше театър, беше искрено и това личеше. Johan пък, в моментите, в които не беше верният вокален помощник на Даниел, просто затваряше очи и потъваше в музиката си. Беше хипнотично да гледаш колко истински се наслаждава на това, което прави.. Духовност – това е думата, която описва всички тях – разбирайте я както искате. Тези хора просто ти влизат под кожата.

Johan Hallgren

Daniel Gildenlow

Дойде ред на “Conditioned” от последния Road Salt Two и на “Kingdom of Loss”. Само с тази композиция беше представен Scarsick. Под звуците на интрото на Dea Pecuniae, Daniel се появи с тъмните очила и костюма в ролята на Mr.Money, както феновете са свикнали да го виждат в концертните изпълнения на великолепния BЕ. Mr. Money ни пренесе в неговия свят на луксозни коли и скъпи маркови дрехи, но не си носеше чашата, за да ни каже НАЗДРАВЕ!

Mr. Money

Светлините отново угаснаха и зазвуча почти акапелната Of Dust, но на запис. Публиката пееше, а Pain Оf Salvation използваха времето за кратка почивка, за да се появят на сцената и да отвеят присъстващите с “Fandango” от шедьовъра Remedy Lane! Еуфорията ме беше сграбчила с пълна сила, гледах любимата група, припявах, чувствах се омагьосан и пренесен в света на мечтите. ( Machinassiah )

Песен след песен, перфектно изпълнени така, че да накарат всички да забравят къде се намират. Точно както се очакваше, нали. Когато гледаш една група на живо преоткриваш смисъла на музиката й – виждаш напълно чистия й, оголен и безкрайно емоционален образ. Виждаш, че това не е просто добър запис – хората от снимката са пред теб и осъзнаваш, че всички тези емоции са истински и са час от всички, докоснали се до тях..

Изпълнението настрана, имаше и нещо друго, което трудно се описва. Нещо, което особено пролича в края на концерта, когато на последната песен Даниел седна на сцената и помоли всички останали в залата да седнат на земята. Pain Of Salvation имат тежки текстове, музиката им също е доста мрачна и предразполага към сериозни размисли за тъмната страна на живота. И все пак, тук беше различно – някак се усещаше позитивна енергия. Да, навън може да е тъмно, студено и мокро, но тук сме всички заедно, вярващи или не, фенове или не, самотни или не, седнали на пода, вперили очи в Daniel, и пеем в един глас – „Алилуя…“. ( Loshia )

Сетлист на Pain of Salvation

Сетлист на Von Hertzen Brothers

И така всичко приключи – всички в залата станахме по-близки за тези няколко минути, което беше прекрасен завършек на вечерта. Искахме още и със сигурност емоциите все още ни заливат при мисълта за тази така специална съботна вечер. Дано сме оставили у групата поне малка част от усещането, с което ни дариха те. И разбира се – дано скоро се върнат пак!

ГАЛЕРИИ

Pain Of Salvation 80 снимки

Von Hertzen Brothers 50 снимки