Осем

„Човек е осъден да бъде свободен.“
Жан-Пол Сартр

Средата на седмицата минава. Всичко е пънк.
Може би е някога около 27 октомври. Не знам. Забравих, че е есен, студено е.
Alarma Punk Jazz става на осем. Ще има тържества тази вечер. С виенски валс и шампанско. Пред Mixtape 5 е пълно и патриотично. Девет и трийсе’ минава. Редя се на опашка поне пет минути, за да мога да вляза. Забравила съм какво е чувството.

„Минете в дясно за B-Side.“
Минавам и влизам. Залата е наполовина пълна или наполовина празна и три пъти по-пълна от тази в ляво, според Лили Иванова. В средата, прилежно подредени, намирам четири апарата за прожектиране. Работят с лента. Чудо. И носталгия. Във времена, в които всичко е цифрово. Във времена, в които всички дигитални маркетингови източници ни блъскат в главите избори. Леви, десни. Гласувайте! За малките тайни на Маги. Тя роботела в Рим, той спасил чантата ѝ от крадци. В YouTube. Skip Ad. Цецка! Тръмп! Килъри! Едните са горди, че са бели, другите гордо заявяват, че са черни. И не са расисти. Трети са вегани, четвърти се самоопределят като патриоти, развявайки трибагреника в съседната зала. Или на Орлов Мост. Гласувайте! Referendoom. По-малкото зло. Да спасим Бълария! Make America Great Again! #Brexit. Права за жените! Права за животните! Мъже, които не се бръснат през ноември. Култура. Религия. Политика. Лошите се бият с лошите, всички пускат бомби. Заеми страна! За или против аборта? На съзнанието. Дигитални маркетингови източници блъскат в главате въпроси срещу кого ще застанеш този път. Искат да си индивид с позиция и мнение. С претеции. И в безсъзнание. Viva la revolución! все още се среща. Изписано на червен фон под лика на масов убиец. Избори. Срещу кого ще застанеш? Индивидуални избори. Война на индивидуалности. Преди столетие и половина изборът беше прост: “Свобода или Смърт”. Сега имаме и двете. Кое е следващото, което искате?
Събудете са на 1-ви ноември.

Носталгия. И чудо. Те работят с лента. Четири апарата за прожектиране, прилежно подредени в средата на залата. Той е от Канада, пее на арабски. Тя е от Македония и пее, че душите ви са заробени от IPhone. Между тях има музика на The Necks. Нищо друго. Следват TЕ. Майката и бащата на импропънка. Във времена, в които пънкът лесно може да се сбърка с обикновената поза на цвета на косата. Свобода и равенство. Крещи светът. Свободата не е свобода, ако нарушаваш чуждата.

София, България.
Монреал, Амстердам, Скопие, Бейрут…Чупят звука, всеки по индивидуален начин. И с едно послание. Без граници. Без религия. На един език. С музика. И отвреме-навреме поглед към това, което Шарл-Андре Кодер прожектира на стената. А то е зашеметяващо. Без дори да ме накарат да се замисля кой-какво е ял на обяд. Слушам Радуан Гази Мумнех, слушам Кристина Горовска. И китарите на Арнолд де Боер, Тери Хаселс и Анди Муур, щипнали по малко от звука на Африка. Всичко е пънк. Застанете до някого. В тези времена, в които всички сме манипулирани и малтретирани от медии, политици и индустрия, блъскащи в главите ни право на избори, които нямат смисъл. Изправящи ни един срещу друг. Запушете си добре ушите с музика и се борете да останете в съзание. Един до друг.

Alarma Punk Jazz стана на осем. Отбелязахме го с The Ex, Bernays Propaganda и Jerusalem In My Heart. In My Heart.

The snooze button.

СНИМКИ