Операция: „Концепция“ (The Graveyard)

„Къде съм? Какво правя тук,
в тази забравена от Бога гробница?
Да-а-а… ето какво правя…
сега си спомних! – това е моят нов дом
и те никога няма да ме открият тук !
Никога…“

Продължаваме с концептуалните албуми. Този път следва покъртителна и мрачна история от Кралят на ужаса и черната тематика в метъла –King Diamond ,
The Graveyard, Massacre Records, 1996 . Главният му персонаж, репрезентиран от самия него, тук е ненормалник, успял да избяга от санаториума. Санаториумът с мрачното и зловещо име Black Hill Sanitarium. Още в началото Кинг наслагва звук и слово, нечувани досега в негов албум. Още в началото внушенията са покъртителни, словото надгражда музиката, после я остава да говори вместо него и отново се сливат в единна мощна, зловеща картина, обагрена в черно. Тука няма празна строфа, няма излишна музикална фраза, сложена просто за пълнеж: мощна, потапяща тотална музикална и текстова градация, за да достигне кулминация в изказа и внушението с развитието на историята. Но ето я и самата история:

Лечението в Black Hill Sanitarium не оказва особено влияние на психопата, който ни въвежда и разказва самата история. Той се лута в дълбините на болното си съзнание, търси нещо в сенките на мрачните стаи и образите на хората в бяло единствено се свързват с болката, проникваща като игли в главата му. Престоят в санаториума скоро приключва. Той успява да укрие първо лекарствата, които му дават, а после прикрит в мрака успява да избяга от това зловещо и носещо единствено болка място. Новият „дом“, в който намира подслон е една изоставена гробница, в която се озовава при бягството си. Тук той намира и „приятели“, с които да споделя самотата си – мъртвешките глави, висящи на стената. Сред част от забавленията и разтухата му са убийства, с които той се захваща, използвайки укритието си и самотата на жертвите. Психопатът е напълно убеден, че няма никой да дойде в гробницата – новия му дом. Гласовете, който говорят в съзнанието му обаче му нашепват една и съща натраплива мисъл и той е решен да приеме гост в своето ново обиталище…

Психопатът всъщност е изпратен на лечение в Black Hill Sanitarium от кмета на близкото градче McKenzie. Именно дъщерята на този McKenzie гласовете в главата му го карат да отведе при себе си. Той следи цяла седмица малкото момиченце, което се казва Lucy, успява да я отвлече и я скрива в гробницата, където според него й осигурява топлина и подслон…

Има още нещо около кмета McKenzie и отношението му към психопата. Той става случаен свидетел на това, как McKenzie подлага на сексуален тормоз собствената си дъщеря , седемгодишната Lucy. Това е и причината кмета да го натика в санаториума, където в мрака и болката единствено проблясва искрицата на отмъщението и сега часът на това отмъщение наближава.

На детето са предоставени „кукли“ за игра – мъртвешките глави в гробницата, а психопата подготвя своето отмъщение. Той изкопава седем гроба. След като свършва с работата по тях изпраща съобщение на кмета, че ако иска да види малкото момиченце отново ще го очаква в полунощ при дверите на гробището иначе дъщеря му ще бъде мъртва. Психопатът предвкусва постоянно от сладостта на отмъщението си, което е подготвил на McKenzie, този болен, по-болен дори от самия него, жалък човечец. Скоро се разкрива и крайно абсурдната и гротескна, извратена идея за отмъщението. Психопатът полага Lucy да спи в нейното „легло“ – ковчег. Песента тук е всичко, което приспивните песни за деца не са! Така той прави на кмета една игричка, използвайки и седемте празни гроба. В един от гробовете момиченцето ще бъде заровено живо, останалите също ще бъдат запълнени и…и McKenzie трябва да познае къде в седемте гроба е дъщеря му, но времето му хич не е много, защото въздуха й е малко. При третият и последен опит, на който му е дал право да избира McKenzie успява да познае къде е момиченцето и го спасява преди да се задуши. Това обаче не е края и шизофренната личност на психопата сформира съд, в който той обема всички юридически функции, а на McKenzie е дадена ролята единствено да бъде подсъдим. „Съдът“ естествено при такъв състав взема решение, че McKenzie е виновен в насилие над малкото момиченце и присъдата не закъснява – смърт.

Тук обаче историята приема обрат. Lucy  неочаквано счупва прозореца на гробницата, за да помогне на баща си да избяга и психопатът си отрязва главата на стъклото. Тя взема търкалящата се като топка глава и тайно от баща си я слага в раничката си. Така той ще бъде завинаги с нея…